В края на юли т.г. Георги Велев ни разказа за бъдещето на Пловдив според най-важния документ, който определя развитието на града през следващите 15–20 години – новия и все още неприет Общ устройствен план. В тазседмичния си текст Георги съпоставя Пловдив с два сходни по размер и население града от съседни на България страни – Румъния и Северна Македония. Няколко идеи, които могат да ни служат за вдъхновение.
градоустройство
Бъдещето на Пловдив – между бетонни кутийки и град за хората
Възможният град – жизнен, безопасен и достъпен за всички
В статията си урбанистите Силвия Чакърова, Васил Маджирски и Ангел Буров изброяват градоустройствените проблеми у нас, които „показват липсата на чувствителност и съпричастност към жителите на града, особено към уязвимите сред тях, както и липса на критерии за качество при създаване и обновяване на градската среда“. Заедно с това обаче те ни разказват за добрите примери от Европа и за възможните решения, които бихме могли да приложим на местно ниво.
Пренебрегнатият потенциал на София. Разговор с Гергин Борисов
Извън прекия политически контекст на изборите, но не и извън обществено-политическите усилия за промяна, Александър Малинов разговаря с активиста и съосновател на „Спаси София“ Гергин Борисов. Успя ли столицата ни да преосмисли градската си среда в условията на пандемия и защо изглежда, че изоставаме от добрите европейски примери?
Невъзможното публично пространство. Улица „Съборна“ и други епизоди в търсене на града за хората
И докато сме на архитектурна тематика, нека анонсираме и новата ни поредица статии за планирането и благоустройството на „градовете за хората“ (по Ян Геел). Поредицата е съвместна инициатива със Съюза на урбанистите в България, а първата публикация е на арх. Павел Янчев, който дебютира в „Тоест“ с текст за софийската улица „Съборна“, превърнала се в повод за още един важен обществен дебат.
Градските гори на Париж и зелените клинове на София
Новината за планираното озеленяване на емблематичния парижки булевард „Шанз-Елизе“ обходи голяма част от българските медии. В тази връзка в своята статия арх. Анета Василева ни припомня, че сходни идеи за озеленяването на българската столица са разписани още в т.нар. План „Мусман“ от 1938 г., останал ненапълно реализиран.