Тази относително нова инициатива на ЕС се опитва чрез позитивното от миналото да формулира ново, зелено, постпандемично европейско бъдеще. И като минимум да стартира активен културен дебат за зеления преход. Но какви са опасностите пред тази европейска инициатива? Научете повече от статията на арх. Анета Василева.
Архитектурата и властта – предизборно
Театър „София“ и битката за ново архитектурно наследство
Намеренията за ремонт, рискуващ да компрометира каменната облицовка на театър „София“, разбуниха духовете в столицата. Или поне сред тези, които милеят за опазването на стойностната българска архитектура, създадена след световните войни. Арх. Анета Василева е активен глас в тези среди и не крие своята пристрастност.
Халета, кланици, хипстъри – или пак за индустриалното наследство
Опазването и рефункционализацията на индустриалното архитектурно наследство – и как това (не) се случва у нас – е темата на новия материал на арх. Анета Василева. Критично важно според нея е първо да образоваме общините и частните инвеститори да преосмислят начините за съхраняване на старите сгради, за да имаме шанс да приложим и у нас добрите примери от Европа и света, като се поучим от грешките на другите.
Не просто нови детски градини
Темата за недостига на места в детските градини в София, Пловдив и други градове от страната провокира арх. Анета Василева да обърне внимание на факта, че проблемът излиза далеч извън това да се построят нови или да се реновират стари сгради. Как е нужно да създаваме среда, а не просто застроена площ, и защо трябва да изискваме повече от детската архитектура – прочетете в текста ѝ „Не просто нови детски градини“.
Бъдещето на офисите в „новото нормално“
Бъдещето на офисите е темата на новия материал на арх. Анета Василева. Тя разглежда проблема както в контекста на дизайна и архитектурата, така и от гледна точка на бъдещите (редуцирани и променени) нужди от офисни площи, технологичните влияния и чисто човешките потребности и възприятия на „новото нормално“.
В памет на Христо Буцев
През седмицата ни напусна Христо Буцев. Преводач, журналист, ерудит… и мечтател. От малцината, чието влияние подхранва стремежа ни да търсим смисъла отвъд очевидността и рамката на текущото време. В негова памет даваме думата на Анюта Качева, Марин Бодаков, Силвия Чолева, Нева Мичева, Стефан Русинов и Анета Василева, които са работили с него и са го познавали отблизо. И припомняме две от емблематичните му статии във в. „Култура“.