Аязмото: Игра с европейски пари

Парк „Митрополит Методий Кусев“, известен повече като Аязмото. Какво е той за старозагорци? Може да се каже, че е като Борисовата градина за софиянци. Или като Морската градина за варненци. И ще бъде вярно, но само донякъде. Защото Аязмото е не просто един обикновен градски парк, а уникален екологичен проект на първия митрополит на Стара Загора – Методий, със светската фамилия Кусев.

Архиереят отделя години от живота си и влага душата си в залесяването и облагородяването на един гол баир, северно от града, където пастири са водили на паша стадата си. Мястото не е избрано случайно, защото съществува легенда, че там княз Борис се покръства и приема християнството за официална религия на българите. На метри от лечебното аязмо е построена първата митрополитска сграда, където е била и монашеската килия на владиката. А мечтата му е била там да се издигне манастирска лавра, каквато според някои източници е имало преди идването на агаряните, които опожаряват светите места.

Създаването на парка започва още през 19-ти век и се развива така, че се свързва с южните склонове на Средна гора. Десетки години митрополитът с помощта на старозагорските първенци, организирани в благотворителното дружество „Св. Йоан Милостивий“, събират средства за закупуването, засаждането и отглеждането на редки и екзотични дървесни видове, някои донесени чак от Америка, Мала Азия, Света гора.

Аязмото, особено неговата историческа част, в която са гробът на дядо Методий и параклисът „Св. Теодор Тирон“, е уникално не само заради ценната флора, но най-вече заради реализираната идея на владиката да създаде пространство, в което старозагорци да намерят тишина и покой и да усетят хармонията между човека и природата, тоест между човека и Бога. Това е и причината през 90-те години на миналия век 60 хектара от парка да бъдат обявени за паметник на ландшафтното изкуство с национално значение и така да получат особен статут и закрила от закона.

Преди това, в годините на Живковия режим, или на социализма, както предпочитат някои да наричат този над 40-годишен период от историята ни, отношението на властта към парка беше нееднозначно. От една страна, за да бъде поругана паметта на православния старозагорски архиерей, паркът и улицата, водеща към него, бяха наречени на името на идеолога на руската пролетарска революция – Владимир Илич Ленин. А на мястото на бившата митрополитска сграда комунистите построиха ресторант, само на метри от параклиса „Св. Теодор Тирон“ и гроба на владиката. От друга страна, грижата за опазването на растителността през този период, макар и в голяма степен формална, не може да бъде отречена.

В наши дни, въпреки че вече е паметник на парковото и градинско изкуство, Аязмото е напълно занемарено. Някогашните 180 дървесни вида са намалели почти наполовина. Иглолистните дървета съхнат и боледуват, а паразитната растителност ги задушава и убива. Ценните видове продължават да изчезват, а тези, които са останали, не са обозначени с табели. Единствената грижа на местната власт е козметичното поддържане на тревните площи край основните алеи, което не пречи човек да се размине я с някой смок, я с някоя пепелянка.

Затова пък преди няколко години общинската власт уместно реши да се възползва от европейската солидарност и възможностите на различните фондове и програми. И успя да спечели проект за реконструкция на Аязмото с финансиране от програмата „Региони в растеж“ в размер на 7 млн. лв., като заложи парка в зона за въздействие в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие.

При представянето на проекта, направено постфактум (защото общественото му обсъждане бе претупано с още 30 други проекта късно вечерта и само ден след публичното му обявяване), от Общината заявиха, че няма да има ново строителство, нито разполагане на временни и атракционни съоръжения в границите на историческата част на парка, която е и паметник на културата. Но за да започне реализацията на проекта, чл. 108 (1) от Закона за устройство на територията изисква да има изработен и приет Подробен устройствен план (ПУП), в случая План за регулация и застрояване (ПРЗ).

Оказва се обаче, че когато спечелилата обществената поръчка строителна компания „Водстрой 98“ (свързвана с името на един млад и успял български олигарх) започва изпълнението на ремонтните дейности, такъв план няма. Кметът Живко Тодоров, главният архитект на града Виктория Грозева и Петър Киряков, представян като водещ архитект на проекта, публично твърдят, че ПУП не е задължителен, тъй като е използван паркоустройствен план от 1971 г.

Противоречието в твърдението на властта е очевидно. Защото се оказва, че нов план е поръчан от Община Стара Загора на ДЗЗД „Трейспроект“ и е изработен още през 2013 г., както заявява пред няколко старозагорски медии архитект Александър Кирев, обявен като главен проектант на този устройствен план. И пак по негови думи, планът е изпратен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), тъй като всякакви дейности в недвижими културни ценности изискват това. Но не става ясно защо и досега планът не е процедиран и защо, след като не е необходим, този ПУП е поръчан и за него е платено.

Затова пък общественото му обсъждане беше отложено с аргумента, че Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ) го е върнал за доработване с множество забележки. Последва разгорещен спор в медиите и в социалните мрежи за това дали започването на ремонтните дейности без такъв план – ерго и усвояването на европейски пари – е законно. Тогава Родовата фондация „Митрополит Методий Кусев“ изпрати запитване до НИНКН дали те са съгласували тези ПУП и ПРЗ. И получи отговор, че в Националния документален архив на Института има огромна документация за недвижимата културна ценност Аязмото, но в него няма данни за подробен устройствен план на парка.

Така на практика излиза, че гражданите на Стара Загора са били подведени от публичните изявления на отговорни лица от администрацията на кмета Живко Тодоров и от самия него, както и от участвали в изработването на проекта на стойност 7 млн. лв. Дали това е направено съзнателно или не – на този въпрос отговор трябва да дадат от Управляващия орган на Оперативната програма „Региони в растеж“, както и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, до което има изпратен сигнал от общински съветници от опозицията. А може би и от други институции, които следят за законното изразходване на парите от европейската солидарност.

Около спорния проект има и други въпросителни, свързани с това кой може да го ръководи. Такова право за недвижими културни ценности имат само определени лица, които фигурират в специален публичен регистър. Оказва се обаче, че архитект Александър Кирев не е в този регистър, тоест няма правомощията да бъде водещ на екипа, изработил Подробния устройствен план на Аязмото. В регистъра не може да бъде открито нито името на архитект Петър Киряков, нито това на ландшафтен архитект Корнелия Маторова, обявени пред обществеността на Стара Загора за ръководители на проекта за благоустрояване на парка.

Вместо тях в документацията като ръководител на архитектурния екип е посочен Цветан Радев – архитект от Велико Търново, а като консултант – ландшафтен архитект Мая Попова от София. Досега никой никога не е споменавал имената им при публичното представяне на проекта, нито някой от двамата е присъствал на бурните обществени обсъждания и пресконференции по темата. Защо ли?

Без отговор до днес остава и въпросът на кои паркове – паметници на културата с национално или наднационално значение, е била изпълнител строителната компания „Водстрой 98“? Или ще се окаже, че Аязмото е първият ѝ такъв проект с предвидими от много старозагорци резултати от изпълнението му? Тези въпроси Родовата фондация „Митрополит Методий Кусев“ зададе писмено на Община Стара Загора, но отговор от администрацията на кмета Живко Тодоров досега не е получен. Не се разбира и кои са другите четири фирми, според твърдението на главния архитект Виктория Грозева, които са участвали в конкурса за проектиране и са изгубили от вездесъщата „Водстрой 98“.

Всичко казано дотук, уви, съвсем не кореспондира с претенцията и наградите на Община Стара Загора за прозрачност в работата ѝ. Напротив, създава усещане за задкулисни договорки и лобизъм не в интерес на гражданите. На една пресконференция по повод започналия през есента на 2017 г. погром на парка от машините на „Водстрой 98“ предупредих кмета Живко Тодоров, че негов следващ мандат или на друг кандидат от ГЕРБ ще бъде поставен под въпрос, ако паркът бъде съсипан. Което е на път да се случи. И то законно. По волята на Общината, която е съставител на заданието за проектиране.

Днес старозагорци и гостите на града, ако имат куража да навлязат в парка, ще видят как идеята на дядо Методий се унищожава. Защото съвсем скоро Аязмото – асфалтирано и бетонирано, с достъп на автомобилите до върха, до ресторанти и до частната резиденция на една недосегаема бизнес дама, няма да бъде вече уникалният парк, създаден от първия ни митрополит, един от строителите на съвременна България. В него хората няма да могат да заведат децата си и да им покажат творението на един изпреварил с идеите и прозренията си мъдрец. Паркът, уви, вече е урбанизиран и се превърна в продължение на града. Аязмото повече няма да е сакрално място за старозагорци, място за покой, тишина и общение с Бога. Независимо дали ще остане паметник на културата, или не.

Заглавна снимка: Старата дървена беседка е заменена с тази метална конструкция въпреки първоначалните уверения на Община Стара Загора, че ще бъдат използвани само естествени материали при реконструкцията на парка.

Всички снимки са предоставени от авторката Венелина Попова.