„Барневернет“ – между дезинформацията и реалния проблем

Отнема ли Норвегия насилствено и безпричинно деца от техните семейства? Такъв дебат се разпали в общественото пространство след излъчването на материал на bTV, в който българи разказаха как децата им са били отнети от службата „Барневернет“, отговаряща за закрилата на децата в Норвегия.

Проблем има

Подобни случаи датират от години и засягат не само българи, живеещи в страната. За това свидетелстват дипломатически скандали, медийни публикации и протести. В подробен материал за „24 часа“ кореспондентката на вестника в Берлин Капка Тодорова хронологично проследява проблемите с институцията „Барневернет“, създадена през 1992 г.

„Преди две години 170 норвежки адвокати, социални педагози и психолози написаха отворено писмо до норвежката държава, в която обвиниха „Барневернет“ в несъответстващи по размер на провинението наказания и в напълно погрешни методи, които рушат семейства и в много случаи могат да бъдат сравнени с отвличане на деца от родителите им“, пише Тодорова, и това е само един от случаите на противопоставяне на действията на службата, които тя описва.

В текста се припомня за дипломатическия скандал между Норвегия и Чехия през 2015 г. Тогава чешкият президент Милош Земан сравни „Барневернет“ с нацистката организация „Лебенсборн“. Споменава се и изпращането на официална румънска делегация в Норвегия, която да проучи случая с отнети пет деца от смесено семейство между норвежка и румънец, които впоследствие бяха върнати на родителите им.

Йордан Костов живее в Норвегия от 8 години, където администрира неправителствена организация, подпомагаща интеграционните процеси на българите. Макар да е нямал директен сблъсък с „Барневернет“, той смята, че проблем има. Обяснява си конкретния казус с народопсихологията в Норвегия, а от друга гледна точка – и с централизирането на много власт около определени институции. Проблемът за него е, че често липсва отчетност и контрол. Държавното присъствие е силно в много сфери: от икономически въпроси, като например ограничаването на алкохола и хазарта, до работата на подобни институции в социалната сфера.

„Факт е, че в никоя друга държава не се отнемат толкова много деца, колкото в Норвегия. Трябва да има някаква причина за това и тя трябва да бъде разбрана.“

Според Йордан поведението на тази институция не е насочено към чужденците, защото има и случаи с норвежци, които са принудени да напуснат страната, изпадайки в подобна ситуация. От друга страна, Норвегия е отворена към чужденци държава, и то не само към такива от Европейския съюз. А случаите, които придобиват гласност, са свързани предимно с граждани на Европейския съюз. Защо – той не се наема да даде отговор, обаче смята, че такъв е необходим от страна на институциите в страната.

Но подобни казуси с деца на родители, имигрирали в Норвегия от страни извън Европейския съюз, има много. Три случая с отнети деца от родители с индийски произход предизвикаха сериозен обществен отзвук в последните години. Единият е от 2011 г., в който две деца са разделени от семейството си. Според „Барневернет“ майката ги е принуждавала да се хранят. Следва реакция от индийските власти и среща на външния министър на Индия с ръководителя на дипломатическата мисия на Норвегия в страната. Норвежкият съд впоследствие връща децата на родителите им.

Поглед към Австрия

Нуждата от гарантирането на сигурността и здравето на децата в средата, в която биват отглеждани, е неоспорима. Ето защо и в повечето държави има специално създадени институции, които да отговарят за това и да се намесват при нужда.

В столицата на Австрия за сигурността и защитата на децата отговаря Magistrat 11. Това е общинска служба, в която е работил журналистът Иван Карчев.

„Всеки един сигнал за насилие или тормоз на дете се проверява от тази служба. В много случаи подозренията не се потвърждават, но ако се потвърдят, детето се отнема временно от семейството и се настанява в кризисен център. Целта обаче не е да бъде отнето за постоянно – полагат се усилия и се работи с родителите, за да се научат те да се грижат за него по начин, който да гарантира здравето и сигурността му. Детето, докато не е при биологичните си родители, не се изважда от своята среда. То продължава да ходи в същото училище. Провеждат се срещи с родителите под погледа на психолог и стремежът е семейната среда да се подобри.“

Какви са причините за намеса на институцията? „Те може да са много. Първото нещо, за което ние се сещаме, е насилието. Но може да е и липсата на грижи. Семейство, в което родителите не се интересуват от това дали детето е нахранено, дали ходи на училище, или пък поддържа хигиенични навици. Моето лично мнение е, че в немалък брой от случаите, когато детето прекара известно време в друга среда, то може да придобие и навици, които не са възпитани вкъщи – свързани с хигиена, с учене и т.н.“

На въпроса дали разполага с информация за случаи, в които са отнети българчета от семействата им, Карчев отговаря: „В Австрия има подобни случаи. В една от моите други дейности съм попадал на родители, които са идвали при мен и са ми казвали: „Взеха ми детето, помогнете ми.“ Първоначално, разбира се, ти се свива сърцето, но запознавайки се със случаите, смятам, че са били основателни и аз също бих взел подобно решение. Искам да подчертая, че в Австрия има много сериозни традиции в тази насока, които датират от края на Първата световна война. През 70-те години е имало проблем с много отнети деца на имигранти. Този проблем е познат, но отдавна е намерено добро решение, в което стремежът е не да се отнеме детето, а да се подобри ситуацията.“

Общественият дебат като кутията на Пандора

Макар Капка Тодорова да е убедена, че проблем има, общественият дебат по темата в България за нея е всичко друго, но не и продуктивен.

„За съжаление, темата отново се превърна в поле за битки между две крайни групи в обществото. Тези, които вярват на всички истории за лошия западен свят, за норвежците педофили и похитители на деца и за моралния упадък на Европа, срещу онези, които пък смятат, че щом е Западна Европа, а още повече Скандинавия, няма начин да не са прави. Твърде черната срещу твърде розовата представа за света около нас. И двете нямат допирни точки с него обаче“, споделя тя пред „Тоест“.

В информация, поместена в последната част на материала ѝ в „24 часа“, става ясно, че начинът на водене на дебат по темата в България не е изключение: „Бившият омбудсман за правата на децата на Русия Павел Астахов обвини „Барневернет“ през 2014 г., че отвлича деца, „за да реши демографския проблем на страната“. Той няма доказателства за обвинението си. Думите му и проблемите с деца на руски родители обаче дават плод за многобройни спекулации и обвинения, че децата се дават нарочно на хомосексуални или педофили…“

Един бърз преглед на руските публикации по темата показва, че тя активно се експлоатира с цел обрисуване на страховит образ на Норвегия и моралния упадък на Запада. Гръмките заглавия „Защита правата на детето на Запад или начин за разрушаване на семейството и обществото“, „Норвегия – рай на педофилите“, „Норвегия разрешава педофилията“ и „Норвегия – страната на фиордите и педофилите“, преписани почти дословно и в български сайтове с анонимни автори, го потвърждават. Последното заглавие, между другото, беше цитирано като сериозна информация и от психоложка в ефира на bTV.

„При тази изострена обществена чувствителност, според мен беше важно и удачно в медиите да бъде даден контекст за това как действат службите за закрила на детето в други държави по принцип. Щеше да бъде може би по-трудно да изпаднем в морална паника, тип „Норвегия краде наши деца“, ако все пак знаехме, че извеждането от дома се практикува със сходна честота в други европейски държави, включително България, и навсякъде е енергично и съвсем естествено оспорвано от родителите: в някои случаи – с право, в други – не“, споделя журналистката Мария Спирова, която живее във Великобритания и следи активно темата. За нея медийният проблем във връзка с отразяването на случая е многопластов.

„В медиите нямаше дискусия по така известния факт, че „Барневернет“ е превърнат в емблема на дегенериралия Запад от някои пропагандни течения, които набират сериозна популярност у нас. Знаейки за податливостта на публиката, струва ми се, че медиите ни трябваше да я отчетат при подхода си, особено при отразяване на тема, която е по условие по-скоро едностранчиво представена поради юридическата позиция на „Барневернет“.“

Също като Тодорова, Мария Спирова смята, че образуването на два лагера изключва опцията за конструктивен диалог и обективен поглед върху проблема.

„Според мен темата за „Барневернет“ се оказа особено сложна, защото е многопластова – и от журналистическа, и от читателска и зрителска гледна точка. В момента нито една от двете страни, оформили се по темата, не желае да допусне, че са едновременно възможни и лоши решения на службите, и експлоатиране и преекспониране на темата за целите на хибридната война. Трудно е да бъде удържан дебат по същество, защото два фактора пречат както на отразяването, така и на интерпретирането на темата“, казва Мария Спирова и допълва: „Ако някой каже, че „Барневернет“, изглежда, действително надскача правомощията си в определени случаи, а може би (неясно в момента) и като тенденция при някои групи, бива набеден за хибриден воин. Ако някой посочи, че има проблем в отразяването, бива обвинен, че отрича реалната трагедия на децата и няма доблест да приеме провалите на западни управления.“

Въпреки обществената истерия Спирова се надява, че случаят ще бъде разгледан сериозно и ще бъде оказана помощ на семействата. „Това разследване е безспорно важно и е ключово децата и семействата им да получат пълната подкрепа на държавата ни за справедливо преразглеждане и компенсация в случаите, в които „Барневернет“ е нанесла вреди.“

Иван Карчев добавя: „Това, което четем в някои не особено сериозни медии, за мен граничи с фантазията. За момента е трудно да си изградим обективна представа, защото нямаме другото мнение. Така че когато се получи информация от другата страна, от норвежките служби, ще можем да обсъдим темата по-компетентно. В България ни е малко трудно сякаш да обсъждаме социални теми, особено след дебата покрай Истанбулската конвенция, но се надявам, че ще стигнем и до това ниво.“

Заглавна снимка: Стопкадър от видео, отразяващо протест срещу „Барневернет“, от Dani Cibu