DOs

„Преминаващото през мен, преминавам през него“ – инсталация на Кирил Кузманов

Галерия „Структура“

Автор: Кирил Кузманов, снимка от галерия „Структура“

Инсталацията на Кирил Кузманов в галерия „Структура“ е прост, но изключително въздействащ жест в пространството. Отдалеч, ако застанеш на отсрещния тротоар до задния вход на пощата, витрината на галерията изглежда странно и леко абсурдно с горския пейзаж между сградите и колите. Като влезеш вътре обаче, изображението изведнъж придобива много по-ясни очертания и сякаш плъзва и завладява цялото фоайе на галерията. В тази атмосфера и необходима смълчаност окото започва да разпознава детайлите – гората, сутрешната мъгла, горилата и най-накрая боклуците, с които е покрита земята… За това почти ритуално усещане допринася и методичното движение на електрическия корниз, който парадоксално сменя гледката между горския пейзаж и градската реалност.

Прекрасен и наистина магнетичен проект на Кирил Кузманов, който е колкото красив, толкова и зареден с критически потенциал и смисъл.

 

Други“ – изложби на Æther, Contemporary Space, Swimming Pool и The Fridge в 0gms

Софийска градска художествена галерия, 31 май – 20 юни

Логото на галерия 0gms

Галерия 0gms в онзи ѝ вид на ул. „Любен Каравелов“ може и да не съществува вече, но това далеч не означава, че е спряла изложбената си дейност. В момента в нейното пространство, заемащо по-малко от един квадратен метър, се помещават четири различни изложби на четири от най-важните и най-интересни пространства за съвременно изкуство в София, а именно Æther, Contemporary Space, Swimming Pool и The Fridge.

След като чекмеджето на 0gms през годините пребиваваше на различни места, ето че най-сетне си намери дом, където наистина е нужно. Защото именно във фоайето на СГХГ офис контейнерът с надпис 0gms има много важната функция да заявява пространство за съвременното изкуство дори когато ни се струва, че то прогресивно се свива.

Всяко едно от четирите пространства се представя със своя самостоятелна изложба, разположена в едно от чекмеджетата. Може и четирите изложби да не са най-вълнуващото, което си виждал в чекмеджето на 0gms, но те надхвърлят многократно размера (и мястото) му. Æther, Contemporary Space, Swimming Pool и The Fridge представят самостоятелни и кураторски проекти от България, Франция, Германия и Холандия, но освен това показват и една възможна алтернативна на институционалното случване на изкуство в България.

 

„Дневна светлина“изложба на Камен Старчев

Галерия Ракурси, 29 май – 12 юни

Камен Старчев

Не съм сигурна, че разбирам изкуството на Камен Старчев. Има нещо студено и мистериозно в перфектните му дигитални пейзажи, които се основават преди всичко на липси и отнемания от това, което бихме приели за изображения на реални обекти или пейзажи. И в тази студена перфектност понякога за момент се прокрадва съмнението дали не е с една идея твърде декоративно.

С изложбата си „Дневна светлина“ в „Ракурси“ Старчев предлага едно почти медитативно изживяване, в което се крие може би и отговорът защо изкуството му е над декоративното и просто красивото.

 

DOs or DONTs

 

„Лоши връзки“ – изложба на София Грънчарова

Галерия 2.0, 31 май – 9 юни

София Грънчарова, снимка от Facebook

София Грънчарова е сред младите художници, които най-много ме вълнуват. Има своята специфична естетика и поглед, както и усещане към текстила и все по-смели опити за работа с различни материи и образи. Затова и ми беше особено любопитно каква ще бъде изложбата ѝ „Лоши връзки“ в едно пространство, което за мен по-скоро е твърде трудно за овладяване – не само заради архитектурата му, не дори заради преобладаващите витрини за сметка на стените, а и заради хибридния му характер между галерия, магазин и кафене. Макар и с времето да си личат усилията за съсредоточаване върху изложбената дейност, за мен присъствието на рафтове с чанти, портмонета и калъфчета насред галерийното пространство си остава все така разсейващо и неприятно. А освен леко дразнещо, това присъствие нерядко и пречи на самото изкуство, което се оказва принудено да се наложи над останалия асортимент за продажба.

Но ако оставим това настрана, изложбата на София Грънчарова е приятно попадение в иначе силно променливата и непостоянна откъм съдържание програма на галерията. Грънчарова представя характерни за себе си арт книги, фотографии, текстилни обекти и фини намеси в пространството. И макар и цялостно самата изложба да е особено деликатна и приятна, тук Грънчарова изглежда твърде плаха и не успява да се заяви красноречиво.

Важен елемент от изложбата е и едноименният пърформанс с участието на публиката, който включва артистична тренировка, вдъхновена от йогата. Което пък от своя страна се случва в интересен момент, когато явно спортната тема става особено актуална у нас. Преди няколко седмици Войн де Войн имаше сходен пърформанс на сцената на Австрийския културен павилион FLUCA, а в САМСИ до миналата седмица можеше да се види изложбата „Олимпия“ на Алдо Джианоти, която включваше и „музейни тренировки“.

 

DONTs

 

„0 за черно, 1 за бяло“ – изложба на Нина Ковачева и Валентин Стефанов

Софийска градска художествена галерия6 юни – 8 юли

Нина Ковачева, „Скритото лице на крехкостта“, 2010

След изложбата „Изкушенията на ninavale“ на Нина Ковачева и Валентин Стефанов в САМСИ по-рано тази година, двамата художници сега представят „0 за черно, 1 за бяло“ в СГХГ. Ако първата изложба правеше обзор на дългогодишната им съвместна работа, то настоящата се фокусира само върху фотографски и самостоятелни видеопроекти на двамата автори.

Първото, което прави впечатление още при влизането в СГХГ, са принтовете – рядко в България фотографията се радва на такава качествена продукция. За съжаление, за мен това си остана и най-интересното в изложбата. Нито във фотографиите на Ковачева, нито в тези на Стефанов успявам да намеря онова, което като двойка ги прави толкова интересни. Двете серии на Ковачева са инсценирана фотография, която в изложбен контекст и в този мащаб и печат изглежда почти рекламно и плакатно. А серията „Първична супа“ на Стефанов, също върху гланцирана хартия и каширана върху алуминиеви плоскости, напомня твърде много на абстрактна фотографска декорация.

Но на фона на доста интензивното и пренатоварено с фотографии пространство, видеата в изложбата са изключително освежаващи (видеото „Нищо, абсолютно нищо“ на Стефанов от 2011 г. например е наистина чудесно) и връщат към онези Нина Ковачева и Валентин Стефанов, които ми се искаше да видя и в СГХГ.

Заглавна снимка (вляво): Светослав Тодоров
Произведение от заглавна снимка (вдясно): Камен Старчев 

Стефка Цанева

Стефка Цанева

Куратор и културен мениджър. Интересува се от съвременно изкуство, кураторски практики, арт критика и феминизъм. Вярва не в доброто, а в хората, които знаят какво правят и какво искат.