ББР и умрелите лисици

Когато цял свят брои заразените, оздравелите и починалите от COVID-19, най-високоплатеният държавен служител в България реши, че няма кой да брои милионите публични средства, които дава по разни схеми. Единствената държавна банка отпусна кредит от 75 362 700 лв. на дружество с 2000 лв. приходи за 2018 г. Парите „само счетоводно“ преминали през кредитополучателя, за да стигнат по сметките на две банки, които ще отпишат лоши кредити от балансите си.

Обяснението за счетоводното преминаване е на Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) с месечна заплата от 36 000 лв. Двете банки, които ще изчистят необслужваните проблемни вземания, са Пощенска банка и Общинска банка. След като „Капитал“ разкри сделката, Мавродиев и бордът на ББР бяха де факто уволнени от премиера Бойко Борисов, който заяви, че е „възмутен“.

Защо сделката е скандална

Мавродиев уверява, че сделката със „Свети Георги Груп“ е изрядна и ще донесе на ББР печалба от 30 млн. лв.; че обезпеченията по отпуснатия кредит са 500 млн. лв., от които 150 млн. лв. в недвижимости; че годишната лихва по 10-годишния договор за заем е 3,5%. На пръв поглед – добре.

Дружеството „Свети Георги Груп“ e част от най-голямата колекторска фирма в България „С.Г. Груп“ ООД и е създадено специално за тази сделка. Ако ББР беше обикновена частна банка, едва ли някой би проявил интерес към нея. Работа на банковия надзор към БНБ е да надзирава стабилността на банковата система, а на самите частни финансови институции – да преценяват степента на риска и дали да кредитират фирма с 2000 лв. годишни приходи и 57 000 лв. активи. Още повече когато представените обезпечения по недвижимости са в полза на двете банки, чиито баланси ще бъдат почистени. Като говорим за обезпеченията, трябва да е ясно, че те са дадени от длъжниците при отпускането на заемите от двете банки. Това означава, че върху тях може да има и други тежести, например запори на данъчните.

Наред с това стои въпросът за действителната стойност на обезпеченията, тъй като е известно, че в България няма достоверни индекси за тях. Това е една от причините, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) проучва покритието на кредитите у нас с обезпечения, да намалява стойността им с до 20%.

А ББР не е обикновена банка. Неин принципал е министърът на икономиката, който упражнява правата на държавата в капитала ѝ; нему тя се отчита за годишната си дейност. Средствата в нея са публични, това са пари на данъкоплатците и привлечени средства от международни финансови институции, за които гарант е държавата, тоест отново данъкоплатците. Неслучайно има специален закон за ББР и в него приоритетът за банката е ясно дефиниран – малки и средни предприятия, в т.ч. „рефинансиране на банки, кредитиращи малки и средни предприятия (МСП)“ (чл. 4, ал. 1, т. 6).

Извършената дейност с отпускането на кредита на „Свети Георги Груп“ не е в разрез с Устава на Българската банка за развитие. Причината за това е, че той беше променен през 2015 г., при това радикално, тъй като разреши на ББР да рефинансира фирми с лоши кредити (чл. 8, ал. 2, т. 6) – с одобрението на Надзорния съвет. Опасенията отпреди пет години бяха, че така може да се спасяват бизнеси, близки до властта, или непрозрачно да се изкупуват лоши портфейли на банки. В приетата от правителството Стратегия за ББР за 2017–2020 г. за това не се отваря дума, в нея правителството определя стратегически (но декларативни) цели, на които да е подчинено кредитирането от ББР:

• да подпомогне икономическо развитие чрез подкрепа на региони и сектори на икономиката с констатиран пазарен недостиг и потенциал за растеж;
• да стимулира икономическата активност на инвеститорите за модернизация на материалната и технологична база и повишаване на конкурентоспособността на икономиката;
• да подпомага икономическо развитие чрез финансиране, в т.ч. синдикирано по характер, на мащабни, значими и/или инфраструктурни по характер проекти и инвестиции;
• да подкрепя развитието на конкурентоспособни производства и сектори от икономиката с доказан потенциал;
• да улесни, съвместно с останалите институции в страната, достъпа до финансиране на иновативни и новосформирани фирми;
• да улеснява и подпомага насочването на капиталови потоци към българската икономика.

Според Мавродиев сделката, при която ББР заема над 75 млн. лв. на компания за събиране на вземания, ще помогне на двете банки да кредитират малки и средни предприятия, тъй като ще освободи ресурс. По закон ББР може да предоставя ликвидна подкрепа на банки, кредитиращи МСП, но избира да „подпомага“ Пощенска банка и Общинска банка по схемата чрез колекторското дружество. Спорно е доколко кредитирането на МСП им е приоритет – това може да се прецени само ако се видят кредитните им портфейли и процентът кредити за МСП в тях.

„Със сделката се цели подпомагане на балансите на две търговски банки, така че в условията на криза те да подпомогнат своите клиенти. Осигуряваме ликвидност на двете банки, от една страна, от друга – с дългия срок, който дава нашият кредитополучател от 10 години, му позволяваме да се договори в рамките на 10 години с всичките над 7500 кредитополучатели, които са били клиенти на двете банки“, обясни Мавродиев.

Интересни длъжници и замитане на следи

Защо точно Пощенска банка и Общинска банка? Истината знае Стоян Мавродиев, но едва ли би откровеничил публично. Възможен отговор е, че сред проблемните вземания, които тези банки са продали на колекторската фирма, има вземания на едни точно определени бизнеси и към тях има точно определени апетити. Тези „апетити“ може да включват и ликвидирането им, но също и заличаване на следите от банкови кредитирания. Затова е от значение чии проблемни вземания са откупени.

Законът за извънредното положение не позволява на банките да предприемат действия по обявяване на длъжници в несъстоятелност. Но не пречи да продават вземанията им на колекторски фирми, които да притискат длъжниците – и в крайна сметка да ги доведат до фалит. При рефинансиране лошите кредити щяха да си стоят в балансите на банките, а те са задължени да ги покриват с провизии, което намалява възможността им за кредитиране.

Но ако провизирането на тези лоши кредити е проблем за двете банки, тогава проблемът е по-голям от 75-те милиона и е за БНБ и подуправление „Банков надзор“. Всъщност не става въпрос за проблемни вземания за 75 млн. лв. – на тази стойност кредитите са продадени на колекторската фирма, което означава, че са поне три пъти по-големи. Политиката на Европейския банков орган, към която се придържа и БНБ, е банките да „почистват“ кредитните си портфейли и за целта от 30 юни 2019 г. действат достатъчно рестриктивни и ясни правила, валидни и за трезорите в България.

След сделката с ББР част от лошите кредити на двете банки няма да ги има, но също и следите за тях. Преди повече от година Общинска банка тихомълком бе продадена на прясно основания фонд Novito Opportunities, създаден от лихтенщайнското управляващо дружество CAIAC Fund Management. Сумата за покупката – 46 млн. лв., осигури българската компания за горива „Инса Ойл“ със собственик Георги Самуилов, чиято бизнес кариера тръгва от групировката „Мултигруп“. Блокираща квота в Общинска банка имаха фирмите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Миналата пролет те внезапно оттеглиха исковете си срещу БНБ, чрез които оспорваха отнетия им контрол. Това няма как да е станало без определени – поне няколко – договорки. Наскоро Стоян Мавродиев обясни, че сделката за 75 млн. е започнала да се подготвя преди 6–7 месеца, тоест няколко месеца след оттеглянето на исковете.

Що се отнася до Пощенска банка, през 2013 г. гръцкият трезор стана част от „Юробанк“, третата най-голяма банка в Гърция. Основните акционери в групата „Юробанк“ са канадски и американски фондове. Миналата година „Юробанк България“ придоби друга гръцка банка – „Пиреос банк“. Някои длъжници на Пощенска банка вероятно са обект на интерес и/или взети на прицел. В същото време обаче и банката майка има проблем с лошите кредити. През ноември м.г. „Ройтерс“ съобщи, че „Юробанк“ се опитва да намали проблемните кредити, които съставляват над ⅓ от общото ѝ кредитиране, чрез продажба на мажоритарен дял от бизнеса си за събиране на вземания.

Но въпреки този значим за финансовата група проблем, съмненията покрай сделката с ББР не намаляват предвид факта, че през март м.г. Пощенска банка продаде портфейл от фирмени кредити на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, българско подразделение на известната международна компания за управление на дългове EOS Group. Става въпрос за дълг на обща стойност над 350 млн. евро. А сега ще си партнира с българската „С.Г. Груп“ за десетократно по-малък дълг…

Прозрачност за ББР

Средствата в ББР започнаха активно да се използват от управляващите и техните обръчи още от времената на тройната коалиция, когато се носеха легенди за твърде скромни обезпечения, срещу които банката е отпускала заеми. ГЕРБ усети възможностите на ББР още в първия си мандат – и се започна. През 2010 г. в продължение на пет месеца ББР изкупуваше дългове на държавата към бизнеса. Тогава „Капитал“ поиска информация от банката, която съобщи за 720 договора за цесии, но списъкът им така и не стана публичен. В началото на 2011-та, година на местни избори, фирмите за чистене около „Титан Интернешънъл Холдинг“, тогава собственик и на ФК ЦСКА, получиха чрез цесия 10–12 млн. лв. от ББР, която изкупи дългове за почистване на общини, сред които София, Видин, Хасково, Кърджали и Смолян.

През 2015 г., вече във втория мандат на Бойко Борисов, ББР изкупуваше вземания на строителни фирми от общини по европроекти („Околна среда“, „Регионално развитие“ и „Транспорт“, както и по програмите на държавен фонд „Земеделие“). В тези схеми особено облагодетелствани се оказаха бизнеси, свързани с Делян Пеевски. През септември м.г. други компании, пак скачени с него, имат около 250 млн. лв. заеми от банката. През ББР мина и над милиард за санирането, като банката изтегли значителни кредити с държавни гаранции за целта.

Особеното място, което ББР заема в инструментариума на властта, налага ръководството да се състои от нейни довереници. Мавродиев, свързал биографията си с ГЕРБ още от първия мандат като един от авторите на икономическата програма, беше „награден“ с поста главен изпълнителен директор, след като приключи мандатът му като шеф на Комисията за финансов надзор – друг инструмент на властта, иначе уж независим регулатор. През управата на ББР минаха Румен Порожанов, Деница Кирова – началник на политическия кабинет на финансовия министър Петър Чобанов в кабинета „Орешарски“, шефът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов, днес принципал на ББР като министър на икономиката… Впрочем от публичните изявления на Караниколов се разбира, че едва ли ще се намери някакво нарушение при кредита. Щом принципалът смята, че няма проблем със заема, значи наистина проблемът е твърде голям.

„Проблемът е, че едрият бизнес отдавна е приоритет на тази банка, създадена да кредитира малкия и среден бизнес“, заяви тази седмица президентът Румен Радев.

Кадровите решения за ББР също са в ръцете на властта, не на БНБ, която издава лиценз за дейността на единствената държавна банка. Сега за мястото на Мавродиев се готви Живко Тодоров, който до 2 април е бил главен финансов директор на Първа инвестиционна банка. ПИБ и „Инвестбанк“ бяха българските банки, при които ЕЦБ констатира капиталов недостиг при стрестестовете, извършени предвид заявеното от България намерение за влизане в чакалнята на еврозоната (ERM II). По-скандалното обаче е, че още преди Борисов да се възмути и да нареди ръководството на ББР да си отиде, същото това ръководство е стартирало кадрови промени с вкарването на Тодоров в управата. Сякаш изпълнявайки сценарий.

Според „Капитал“ настоящият изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане Панайот Филипов също може да се озове в новата управа на ББР. Неговата трудова биография е свързана с бизнеси и на Пеевски, и на Ковачки.

В опит да оправдае сделката с отпускането на 75-те милиона, Мавродиев заяви още, че ББР е събрала огромен ресурс, „който, ако не бъде раздаден като кредити, ще носи загуби от отрицателните лихви в БНБ“. Ако това наистина е така, защо тогава в ББР бяха налети 700 млн. лв., които ще отидат към банките за портфейлни гаранции и за безлихвени потребителски кредити от по 1500 лв. за хора в неплатен отпуск заради COVID-19?

„Премиерът е подведен (за сделката – б.р.)“, каза Мавродиев. „Не се чувствам подведен“, отговори Бойко Борисов. Както става в почти всички случаи, когато премиерът „уволнява“, порцията остава консумирана, а тези, чиито прегрешения са станали публично достояние, просто напускат държавната работа и се отдават на друг бизнес. Така се случи и с гуверньора на БНБ Иван Искров, който пя в един глас със собственика на КТБ Цветан Василев (макар че и много други пяха).

В ББР няма да се намеси главният прокурор Иван Гешев. Прокуратурата, както ни е добре известно, влиза в банките post mortem. Така че и по този казус се прави на умряла лисица. Други правят същото – и привидно се възмущават. Това е добра преструвка, докато лисиците не почнат да ги дерат живи…

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю със Стоян Мавродиев по Дарик Радио