Бетономорие или xenia

На 7 юли 2020 г. се проведе поредният национален протест срещу промените в Закона за биоразнообразието. На този и предишните подобни протести лозунгите бяха не само „Долу ръцете от Закона! От морето, планините, реките!“, но и „Натура или арматура“, „Море без бетон“ и прочее. На всички ни е ясно, че това са протести, които изливат натрупания обществен гняв не само срещу беззаконието, унищожената природа и тлеещата корупция, но и срещу новото строителство по Българското Черноморие въобще.

През последните 20 години нашата т.нар. курортна архитектура положи неимоверни усилия да докаже на обществото, че строителството е бич за природата. Създаде евтина среда за некачествен туризъм и унищожи много възможности за устойчиво развитие. Архитектурата, знаем, е бавна, но неприятно дълготрайна. В такава ситуация е все по-трудно да убедим хората, че всъщност да се строи умно, сдържано и смирено сред природата не е невъзможно. Проблемът е не в архитектурата, а в морала на архитекта.

Затова ще разкажа две истории.

Карл Майданс и българската Флорида

През 1961 г. американският фотограф Карл Майданс прави обиколка на България и публикува серия снимки във влиятелното американско списание „Лайф“. Той снима софийски улици, овце, кръчми, джамии, купи сено, трактори, Рилския манастир и особено много плажове. Пусти плажове, плажове на залез, плажове с палатки и каравани, плажове с ниски бели хотели, потънали в зеленина в далечината, широки пясъчни плажове, пълни с хора. Това е образът на България пред западния турист преди 60 години.

Голямото курортно строителство в България започва както навсякъде по света – с развитието на масовия туризъм след края на Втората световна война. Регулярната почивка става важна съставна част от рецептата на добре известната ни „социална държава“ (welfare state), а масовият туризъм се превръща в един от феномените на следвоенна Европа. Така в рамките на няколко десетилетия повсеместно се изгражда сериозна курортна база, при това издържана в отчетлив архитектурен модернизъм, независимо дали хотелите се намират в младите демокрации на Централна Америка, в Бразилия, в Гърция, в Титова Югославия, или в социалистическа България.

Добрите примери от това масово строителство (засегнало поравно и Запада, и социалистическия Изток) предлагат ниско застрояване, умела и сдържана намеса в естествената среда и потънали в зеленина курорти, създадени от нищото, сред пусти чукари и по напечени и голи склонове.

През същата онази 1961 година, когато Карл Майданс снима България, във вестник „Ню Йорк Таймс“ излиза статия „Българската Флорида на Черноморското крайбрежие“, в която се разказва за морската ивица и за най-развитите курортни центрове по нея – около Варна и Несебър. Пет години по-късно отново в същия вестник четем истинска възхвала на нашето крайбрежие:

Когато преди шест години българите започнаха да строят „Златни пясъци“ и „Слънчев бряг“, те първо проучиха всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями Бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата.

Арис Константинидис и гръцката xenia

Xenia e древногръцкото разбиране за гостоприемство – взаимното уважение между гост и домакин, щедростта и учтивостта, с които се посрещат странниците, защото винаги могат да се окажат преоблечени богове, а никой не иска да си навлече гнева на боговете.

В началото на 50-те години на миналия век гръцката Национална туристическа организация започва масирана строителна кампания – т.нар. Проект Xenia. В продължение на две десетилетия редица гръцки архитекти, повечето отдадени модернисти, проектират и строят 53 хотелски комплекса из цялата страна – по острови като Миконос, Корфу и Тасос, до древна Олимпия, Микена или Епидавър, край пътища, планини и живописни местности.

Всички комплекси са част от държавната верига Xenia, която цели да развие местната туристическа индустрия с помощта на американски консултанти и с финансиране по плана „Маршал“. Начинанието има ярък модернизиращ ефект върху гръцкия туризъм, а негов водещ архитект повече от десет години е един от най-самобитните и характерни гръцки модернисти – Арис Константинидис.

Константинидис изследва традиционната архитектура на старите атински къщи и егейски поселища и ги интерпретира в сдържани чисти структури, сливащи се с природата. Той вярва, че сградата създава среда, която реагира на климата, слънцето, гледките, на осезаемите и недоловими културни напластявания на мястото. И не на последно място – среда, която отговаря на нуждите на хората.

„Архитектурата не е изкуство, а естествено състояние – пише той през 1975 г. – Тя израства от земята по същия начин, както храстите и тревите. Истинските сгради винаги изглеждат така, сякаш са вкоренени в земята.“

Бетономорие

Преди няколко дни, малко преди вече споменатия протест от 7 юли, присъствах на един кратък, но шумен спор между двама студенти по архитектура. Единият се беше запътил да протестира и твърдеше, че на морето повече нищо не трябва да се строи, просто нищичко. Ако има нужда – да се реконструира нещо старо. Другият смяташе, че всичко зависи от това как се строи и какво се строи. Защо да няма нова архитектура, ако тя е смислена? Двамата така и не се разбраха.

Как се лекува корупция, която позволява урбанизирани територии да се появяват на ръба на живописни морски брегове, в защитени територии или на път на мигриращи птици – не знам. Какво се случва в една пазарна икономика, когато имаш декари безумно застроена, но частна площ – също не знам. Знам само, че е личен морален избор на един архитект дали да проектира в такива условия, или не. А ако проектира – какво и как.

Много малко от нас, днешните архитекти, са като Арис Константинидис. Или пък като Никола Николов, създал онзи стар, отдавна изчезнал курортен комплекс „Слънчев бряг“. Но не е лошо от време на време да си припомняме за тях.

Заглавна снимка: Anne & David / Flickr