Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов често употребява тази фраза и наскоро пак повтори европейския принцип. Преговорите за правителство, без да е връчен мандат от президента 33 дни след изборите, продължават. Те все повече заприличват на кампания по надлъгване, за да си прехвърлят Черeн Петър – метафората за политическото себесъхранение, добила популярност при предишната провалена въртележка с мандати.
Но макар ситуацията да изглежда отново безнадеждна, този път политиците ще положат повече усилия да сглобят някакво правителство с кратък срок на годност. Не са забравили съдбата, сполетяла „Има такъв народ“ – партията, която от победител на избори, след провалите с двата си проектокабинета, изпадна от стълбичката на медалистите.
Усещат, че бездната се взира в тях*, но трудно ще намерят желаещи за обречена власт, затова и кабинетът най-вероятно ще е слаб, като за отбиване на номер. След местните избори може да се мисли за друг, с нова конфигурация в зависимост от резултатите и от това доколко е пробит монополът на ГЕРБ в местната власт.
Президентът – от „няма да бави“ към „няма да бърза“
Кога ще връчите първия мандат за съставяне на кабинет (на ГЕРБ–СДС – б.а.), питат журналистите президента Румен Радев при всяка публична изява. За три седмици обаче неговата позиция се превъртя от „няма да бави“ до „няма да бърза“.
49-тото Народно събрание има нужда от време, за да се приемат най-важните закони и решения […] Парламентът не може да си позволи лукса да не приеме критично важни закони, дори и да няма правителство,
каза Радев преди десетина дни.
Има предвид приемането на бюджет за тази година и на законите, необходими за втория транш от 724 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Така хем се проявява като загрижен държавник, хем се стреми да осигури комфорт за още едно служебно правителство и неговите разходи. Настоящото на Гълъб Донев разпределя и първия транш от близо 1,4 млрд. евро по ПВУ, получени в края на декември.
Но преди да обсъдят държавния бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване, НЗОК и на съдебната власт, вече внесени в парламента, политическите сили трябва да определят състава на комисиите и председателите им. Как обаче да го направят, след като не са споделили и разпределили изпълнителната власт? Затова бюджетът чака – и президентът изчаква, а Борисов му пожелава да е жив и здрав, „защото дълго ще управлява и е последното спасение на българите в момента“.
В крайна сметка се намери поредното нестандартно решение – комисиите започват работа с председателите от предходния парламент. Депутатите от „Български възход“ ще бъдат заместени от „Има такъв народ“.
Вече няма как без бюджет
Всички са наясно, че в година на (местни) избори няма как да не бъде приет бюджет. Държавата не може да кара повече с миналогодишния. Ще се раздават 2 милиарда за проекти на общините, бизнесът си чака парите по договорите за строителство, също и болниците. Служебният кабинет е предвидил увеличение от 910 млн. за бюджета на НЗОК, от което над 500 млн. са за лечебните заведения – те ще разполагат с 47% от парите на Касата – 7,027 млрд. лв. за 2023 г.
Първоначално ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ се разбраха да постигнат 3% дефицит в бюджета, но не и как – щом като не искат да вдигат данъци, нито пък да премахват данъчни преференции. Но след като няма да бъдат съюзници, остава неясно какво се случва с общите цели – трите процента и законодателната програма. „Джентълменското споразумение“ за ротация на председателското място на 49-тото НС е денонсирано. А точно то даде фалшивите надежди, че е възможен кабинет – въпреки обета на ПП–ДБ, че няма да участват в правителство на ГЕРБ, нито да го подкрепят. До обща управленска програма така и не се стигна, затова пък всяка от коалициите осмя и иронизира тази на конкурента – било заради екселските таблици, било заради плавателния канал Русе–Варна, проект от времето на социализма.
Манежен тръс
Макар да повтарят, че като победители в изборите ГЕРБ носят отговорността да предложат кабинет, ПП–ДБ все пак избързаха и представиха първо своя, след като Борисов го поиска с аргумента да преценят могат ли да го подкрепят. Няма как. От „Промяната“ отхвърлиха възможността съставът му да бъде предоговорен. В проектоправителството блестят знакови лица на „Промяната“ – Асен Василев (другият съпредседател Кирил Петков публично заяви, че се отказва), Николай Денков и Даниел Лорер, както и други от парламентарната група, и недотам познати лица от втория ешелон на „Демократична България“.
Партньорът на „Промяната“ демонстрира резигнация и към преговорите, и към селекцията за правителство, независимо от публичните уверения, че всичко в коалицията е наред. Разлом преди местните избори обаче не е възможен. На тях ПП–ДБ се надяват на пробив в София и в още няколко големи града, дълго управлявани от ГЕРБ, и да са в опозиция при евентуален кабинет на ГЕРБ–СДС ще им е от полза за кампанията.
Борисов им обърна гръб след провала на преговорите и показа вариации на план Б: правителство на малцинството или пък споделено от ГЕРБ с други партии в 49-тия парламент (ДПС, БСП, ИТН). Вариантът е да излъчат министри, но без да има коалиционно споразумение с тях, за да не сбъдне „мокрите сънища на ПП–ДБ“. От преговорите дотук ГЕРБ имат най-големи сходства във възгледите с ДПС. „Възраждане“, разбира се, отказаха, за да не последват печалната безславна участ на всички предишни националисти партньори на Бойко Борисов – „Атака“, РЗС, НФСБ, „Воля“, ВМРО. Обаче бяха констатирани сходства между прокремълската формация и евроатлантиците от ГЕРБ в енергетиката и… правосъдната реформа.
В края на деня, в който Борисов се срещна и разговаря с останалите политически сили, от „Продължаваме промяната“ поискаха разговор с ГЕРБ по управленската програма, което, разбира се, е само повод. Даниел Лорер даде най-дипломатичната формулировка:
Имаше голяма доза емоции при обявяването на състава на кабинета на акад. Денков. Това, че обявихме толкова рано, го отчитам като грешка, и то преди да бъде финализирана програмата… Има много голямо сходство между програмите на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Гласовете на ГЕРБ ще са ключови при приемане на състава на правителство с втория мандат.
Но на следващата сутрин никой отново не помръдна от позициите си – партията на Борисов настоява за кабинет с първия мандат, коалицията ПП–ДБ държи на правителство с втория.
В крайна сметка всички искат да се покажат конструктивни. Борисов е в новия си образ на диалогичен и разумен политик с опит, който прави всичко в името на стабилността. Кирил Петков и Асен Василев пък са политици, ненарушаващи принципите си и идентичността си на анти-ГЕРБ борци, честни към избирателите си.
Подготвя се нов кръг преговори.
Но бездната се взира във всички политици.
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни