Библиотеката във Варна – рестарт или предизвестен край?

Новата сграда за Регионалната библиотека на Варна беше една от шумно популяризираните и мъчително потънали в забрава инициативи на предишната общинска власт на града. През 2015 г. се проведе популярен международен архитектурен конкурс, който събра 370 конкурсни предложения от 66 страни, оценени от авторитетно международно жури. 

Конкурсът завърши успешно и излъчи за победител холандското студио Architects for Urbanity. През 2016 г. студиото, съставено от млади и амбициозни архитекти, сключи договор за проектиране с Община Варна и започна работа заедно с българските си партньори от варненското студио АМАРХ. През 2018 г. проектът им получи разрешение за строеж. През 2019 г. кметът Иван Портних обяви, че строителството започва, търсят само строител с тръжна процедура. Той обаче разчитал на рамо от държавата както за тази сграда, така и за нова сграда на Математическата гимназия във Варна. 

Докато Портних чака подкрепа от държавата, управлявана от неговата партия ГЕРБ и третото правителство на Бойко Борисов, варненската библиотека липсва в инвестиционната програма на Общината, а проектантите алармират, че времето свършва. През 2021 г. разрешителното за строеж на библиотеката наистина изтича. То може да бъде заверено още веднъж за срок от още 3 години – до 2024 г., което тогавашният главен архитект на Варна Виктор Бузев прави. 

Междувременно през 2018 г. правителството осигури 43,2 млн. лв. от националния бюджет за община Варна, за да купи „Дупката“ в центъра на града от бизнесмена Георги Гергов. А реконструкцията на 3 километра от злополучния варненски булевард „Васил Левски“ през 2019 г. погълна 113 млн. лв. и се превърна в един от най-скъпите пътни проекти в републиката и непресъхващ извор на трагикомични гафове. За библиотеката по същото време, по изчисления на базата на проекта от 2018 г., бяха нужни около 35 млн. лв. за строителство и 5 млн. лв. за обзавеждане и оборудване. Но те така и не бяха намерени от Портних. 

Конкурсът накратко

За архитектурните конкурси в България и конкретно за този за библиотеката във Варна е изписано достатъчно. Самият факт, че това все още е най-популярният архитектурен конкурс в новата ни история, че успя да привлече най-много участници, да разбуни най-много духове и да остане тема за разговор с години, е достатъчен. 

Конкурсът носеше духа на времето си, с всичко добро и лошо от това време. Тогава в България все още се градеше доверието към тази най-лека конкурсна форма – отворения, анонимен, едноетапен и безплатен конкурс, който събира стотици участници, хиляди човекочасове архитектурен труд, но не дискриминира никого и дава шанс на младите архитекти, както и на специалисти без опит и реализация.

Една нова библиотека винаги е привлекателна архитектурна задача – още от времената на Франсоа Митеран. През 2015 г. конкурсът за варненската библиотека носеше в себе си оптимизъм и ентусиазъм – наивния оптимизъм на много хора, че властта е разбрала смисъла от архитектурното състезание, а добрите конкурсни практики развиват не само конкурсната култура в България, но и работят за качествена съвременна архитектура и градска среда, разказвайки истории с щастлив край. 

А Варна и тогава, и сега има нужда от история с щастлив край.  

Но не конкурсът е темата на тази статия. 

Проектът накратко

През 2015 г. проектът победител бе избран единодушно от международното жури. Той е неделимо свързан с конкурсната локация, съобразен със заданието и отразява напълно контекста на мястото. 

Сградата е на шест етажа, с три подземни нива за паркиране за 300 автомобила, които имат самостоятелен достъп и обслужват голяма част от централната зона на града. Предвидено е библиотеката на Варна да разполага с най-новите технологични въведения, да има 30 места за зареждане на електроавтомобили, велостоянки за 200 велосипеда, както и 24-часова система за връщане на книги. Освен библиотека, сградата представлява и културен център – с амфитеатрална зала с 200 места, 6 помещения за провеждане на събития, картинна галерия на партера, както и редица по-малки помещения за извънкласна дейност и различни прояви. Проектът предвижда обществено достъпен атриум по цялата височина на сградата, който да събира всички, включително деца и младежи, които да прекарват свободното си време там в общуване, четене на книги или работа.  

От своята конкурсна фаза до финалното решение с разрешение за строеж проектът остава максимално близко до конкурсната идея, включително визуално, като се съобразява с всички бележки на журито. Това е постижение, за което проектантите трябва да бъдат поздравени. 

Но и проектът не е тема на тази статия.

Обществото ни днес

В любопитен момент се намира обществото ни днес. И това е така от няколко години. Идеята за прогрес изглежда напълно изчезнала. Въобразяваме си, че сме достигнали някакво ниво и можем да продължим напред, но не! Във всяко нещо, по всяко време напредъкът може да бъде оспорен и мигновено скачаме бодро назад, зачерквайки години бавно и мъчително развитие. 

Нещо повече. В днешните времена на социални балони и умиращи авторитети имаме реална криза на доверието в експертността. Протестира се за всичко. В резултат, освен че успешно блокираме безумства в градската среда, също толкова успешно стопираме почти всичко ново, както и крехките, нефелни опити за реформи. Така имаме постоянни дребни информационни бури и скандали, но малко реална промяна, а управляващите стават заложници на общественото мнение и все по-често се чувстват парализирани да прокарват смели визионерски решения.

Новият архитектурен популизъм 

Още през 2011 г. в текста си „От плурализъм към популизъм“ холандският архитектурен теоретик и критик Барт Лутсма пише:

Архитектурата се промени: от професия, която правеше обществени сгради, социални и масови жилища, публични пространства, градоустройство и дизайн в служба на по-голяма част от населението във все по-конкретен и вгледан в себе си нишов пазар, обслужващ предимно бизнеса с недвижими имоти, който вече има повече общо с медийната индустрия, отколкото с обществено отговорни задачи.

Лутсма развива теорията за възхода на „пазарния популизъм“, дефиниран от Томас Франк през 2000 г., като част от процеса на индивидуализация и доминиращата парадигма на свободния пазар. Той определя популистите като онези, които се опитват да достигнат до „обикновените хора“, като реагират на техните икономически и социални тревоги чрез „здрав разум“. 

Новият архитектурен популизъм обаче добавя още няколко щрихи към този иначе строен икономическо-политически образ на „пазарния популизъм“. Защо? Защото

от 2011 г. до днес социалните мрежи се развиват главоломно и допълнително усложняват отношенията на архитектурата с властта.

Свикнали сме да откриваме популизма в парламентарното ежедневие, около местни избори, както и за прикриване на корупционни практики. Изумително е обаче как той може да засегне нещо толкова безспорно като нова библиотека в третия по големина български град, който вече много години отчаяно се нуждае от такава.

Политиците и Facebook

На 15 декември 2023 г. става ясно, че Община Варна ще кандидатства за 100 млн. лв. от държавния бюджет за 2024 г. с близо 50 обекта, които са от стратегическо значение за развитието на града. „В Общината заварихме липса на проектна готовност. Имаше твърде малко проекти на етап разрешение за строеж“, коментира тогава Благомир Коцев. Новата библиотека е едно от тези изключения – с наличен технически проект и разрешение за строеж. На 20 декември се оказва, че тя е сред „големите проекти, които най-после ще се случат във Варна“ с предвидени 5,5 млн. лв. за поетапно стартиране на строителството. 

През януари обаче темата „Да има ли нова библиотека във Варна?“, „Това ли е мястото?”, „Сега ли е моментът?“ е активирана в онлайн дискусии в социални мрежи и Facebook групи.

Мине – не мине време, и се претопля темата за нова библиотека на Варна. Или по-точно абсурдният проект да се застрои една от малкото останали градинки в центъра на Варна.

Това например е мнение на гражданин, споделено във Facebook групата „Варна може да защити Морската си градина /Обновена/“. „Дебатите“ продължават. Дали библиотеката да не се направи в „Дупката“? А в сградата на бившето Руско консулство? А какво ще стане с градинката до паркинга? А с дърветата? И на 11 януари най-неочаквано се оказва, че „случването на настоящия проект за нова сграда на библиотеката във Варна е под въпрос“, а кметът съобщава, че „с обществено обсъждане ще се реши къде да бъде новата сграда на библиотеката във Варна“. На 19 януари варненският заместник-кмет по културата Павел Попов успокоява гражданите, че „новата библиотека не е окончателно затворена страница, предстои решение“, но той самият е разколебан.

Моите колебания са дали реализирането на този скъп проект ще запълни липсите в културната инфраструктура във Варна. Това ще е дворец на книжното тяло, а дали книжното тяло е нещо с бъдеще? Трябва да си отговорим на въпроса дали искаме да създадем такъв дворец.

И така в началото на февруари се оказва, че „Мястото на новата библиотека на Варна отново е на дневен ред“, а има реална вероятност проектът за библиотеката, въпреки отпуснатите средства, да не се осъществи. 

Като продължение на предложението си за обществено обсъждане на темата, на 5 февруари 2024 г. варненският кмет Благомир Коцев призова във Facebook своите съграждани да изкажат мнението си дали и каква нова библиотека да получи градът. Там той разумно отбелязва, че

Мястото, където е предвидена да се реализира библиотеката, не може да бъде променяно. То е градска градинка и зелена площ точно до сградата на Общината. Това означава, че ще загубим няколко големи дървета и част от зелените пространства, преди да ги изградим наново, тъй като това е част от проекта.

Дебатът започва директно в социалната мрежа, а кметският пост бързо получи близо 1000 коментара. 

За всеки страничен наблюдател ситуацията е съвършено необяснима.

Как е възможно след девет години усилия, започнали в пълен обществен консенсус, след хиляди часове работа на десетки експерти, след международно акламиран конкурс, който приключва без обжалвания и с категоричен победител, след похарчени близо 1 млн. лв. за конкурс, награди и проектиране, при наличието на готов архитектурен проект, неделимо обвързан с една точно определена локация, направен с желание и ентусиазъм и получил разрешение за строеж преди шест години, новата библиотека на Варна отново да бъде под въпрос? При това в ситуация на възможно държавно финансиране.

Това е може би единственият проект на Община Варна, който беше надпартиен и подкрепен от цялата общественост. Ако се загуби насъбраната енергия и свършената до момента работа, това ще е лош сигнал за всяко следващо начинание,

казва в интервю от 20 януари 2024 г. пред „Дарик Варна“ архитект Александър Минчев, един от проектантите на новата библиотека – и е напълно прав.

„Варна има нужда от съвременна библиотека“

беше мотото на архитектурния конкурс през 2015 г. Днес, струва ми се, повече от всякога, Варна има нужда и от мислещи хора, от отговорни експерти и от власт, която не се страхува да вземе стратегически решения, да застане открито зад тях и да ги доведе докрай. Включително да построи една библиотека и най-после да разкаже една история с щастлив край от Варна.

* Авторката участва в организацията на международния конкурс за нова библиотека във Варна (2015) като част от независимата архитектурна група WhAT Association (WhATA). WhATA са автори и на заданието за конкурса. В тази връзка настоящата статия не е безпристрастна.

Статията е в памет на Емилия Милкова, дългогодишна директорка на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна и двигател на конкурса за нова сграда на библиотеката в града.