Бисера Пенчева и изгубеният звук на „Света София“

Бисера Пенчева е изкуствоведка, влюбена в Средновековието. Тя е професор по история на изкуството в Станфордския университет, а работата ѝ се фокусира върху естетиката, феноменологията и акустиката. Авторка е на три книги: „Икони и власт. Богородица във Византия“ (2006), с която печели наградата „Джон Николас Браун“ на Академията по средновековни науки в САЩ през 2010 г., „Чувствената икона. Пространство, ритуал и сетива във Византия“ (2010) и „Света София: звук, пространство и дух във Византия“ (2017), за която печели отличие за принос към историческите науки от Американската академия по религии.

С проф. Пенчева разговаря Мария Бабикян в първото ѝ интервю за българско издание.

Храмът на всички поклонници – „Светата Премъдрост Божия“

Според изворите за „Света София“ император Юстиниан I казва, че с изграждането ѝ е надминал Соломоновия храм в Йерусалим. Осветена малко след Рождество Христово през 537 г., църквата се превръща в символ и образец на византийската архитектура. Прокопий Кесарийски описва с възхищение творението на императора в своя труд De Aedificiis („За сградите“):

„Спектакъл на величествена красота, изумителна за тези, които я видят, и напълно невероятна за онези, които чуят за нея… Неизразимата ѝ красота е в деликатното съчетание и хармония в пропорциите, нито повече, нито по-малко, но по-величествена и украсена от другите сгради и облята в слънчева светлина. Би могло да се каже, че светлината не е отражение на слънцето отвън, а извира отвътре и окъпва целия храм.“

Първият строеж на църквата е приписван на Константин I Велики през 325 г. и е проектиран върху основите на езически храм. Неговият син Констанций II освещава църквата през 360 г. По-късно тя е разрушавана при пожар два пъти, но император Юстиниан I успява да издигне „Света София“ за по-малко от шест години.

През следващото хилядолетие църквата служи като Константинополска патриаршия до началото на Четвъртия кръстоносен поход. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ се превръща в джамия, а през 1935 г. Кемал Ататюрк окончателно секуларизира сградата и я превръща в музей, с което песнопенията в храма утихват.

„Света София“ силно повлиява върху Синан, най-значимия архитект на Османската империя, който черпи вдъхновение от нея за построяването на джамията „Сюлеймание“ и на Синята джамия (позната и като „Султан Ахмед“). Изключителната роля на храма продължава да вдъхновява редица учени, реставратори, архитекти и историци, които изследват строежа в детайли.

Един учен, привлечен от тишината

Последното изследване на Бисера Пенчева я отвежда до брега на Босфора, по стъпките на тишината на „Света София“. Там тя провежда изключителен експеримент, с който улавя акустиката на пространството, за да пресъздаде звученето на раннохристиянските песнопения. Нейната любов към Византия обаче започва години по-рано.

„Завършила съм Класическата гимназия в София и винаги са ме увличали древните езици и култури. На 18 години заминах да уча в колежа „Дартмут“, където по случайност попаднах в клас по византийско изкуство, и разбрах, че имам усет към средновековната култура. Византия ми създаде усещането за дом далеч от дома. После защитих докторска дисертация в „Харвард“. Но наистина открих свой собствен път, когато започнах да преподавам в „Станфорд“, където и намерих Средиземноморието в калифорнийската природа и климат.“

От музея „Света София“ позволяват на проф. Пенчева да изследва акустичните възможности на сградата. Пет дни тя разполага с пространството след часовете за посещение – времето, когато става възможно да улови ехото и вибрациите на „Света София“.

„За мен е много важно първо да възприема сетивно едно пространство, неговите светлина, миризма, звук… Да усетя как атмосферата се променя с преминаването на един ден, на един сезон, години. Исках да чуя „Света София“. Аз съм изкуствовед и до онзи момент – през 2008 г. – никога не бях се замисляла за акустиката в архитектурата.“

Несравнимата по мащабите си акустика в сградата се дължи на използваните материали: освен златото и стъклото, преди всичко мраморът е основен проводник на звуковите вълни. В изследванията на Пенчева той придава онзи дух на пространството, който доближава поклонниците до усещането за божественост в храма.

„Първо попаднах на статии, публикувани от Техническия университет на Дания, чиито автори бяха измервали акустиката с цел да направят прогнозен софтуер за специалисти акустици. Те отказаха да ми дадат достъп до данните си. И така, принудена да търся нов път, аз открих съратник в Центъра за компютърни изследвания на музиката и акустиката на Станфордския университет. Вече 10 години с Джонатан Абел работим заедно. През 2010 г. на два пъти получих разрешение да събера акустични данни и за първи път бях пленена от продължителното ехо на пространството. Когато чух ударите от метал по скелето, които отекваха в продължение на между 10 и 12 секунди, за мен това беше изцяло ново сетивно изживяване. Постепенно изследванията ми се задълбочиха от акустиката към музиката и литургията.“

Със събраните данни проф. Пенчева успява да вдъхне живот на забравените песнопения от „Света София“ в проекта „Икони на звука“. Да се пренесем назад в ритуалите на Византия става възможно благодарение на гласовете на професионалния вокален ансамбъл Cappella Romana. Чрез софтуерните филтри, разработени от проф. Абел, ансамбълът зазвучава като някогашния хор в църквата. Софтуерът наслагва „събраната“ акустика върху изпълнения на живо чрез т.нар. „жива аурализация“, което позволява на публиката мислено да се пренесе назад във времето в празничните литургии във Византия.

Професор Пенчева обаче казва, че тя не е откривател на нов език:

„По-скоро се усещам като водач към звука, който е еманация – течен, обграждащ, неинтимен, – а не информация. В съвременното общество звукът и гласът са информация, а не излъчване и прозодия. „Света София“ преобразява човешкия глас и неслучайно две думи се употребяват във византийските извори за храма: omphē (божи глас) и phōnē (човешки глас).“

Пенчева е именно този водач, който изследва вкуса, а не значението на звука, за да ни доведе до неговата божествена природа в съчетание с човешката.

Заради изключителното си значение храмът продължава да бъде предмет на религиозни спорове и днес. Миналата година турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че „Света София“ ще бъде превърната отново в джамия. Това изявление дойде в отговор на решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел. Но от страна на ЮНЕСКО, в чийто Списък на световното културно наследство е включена „Света София“, става ясно, че статутът не може да бъде променян без съгласието на организацията.

За учени като професор Пенчева политиката днес си остава бледо отражение на многовековната история на храма, съхранил в себе си традициите на поклонници от Средновековието до наши дни.

„Целта ми е да разкрия как средновековното изкуство изгражда жизненост чрез светлината и звука. Не мечтая, а творя. В момента съм привлечена от ритуала и музиката на поклонниците в Сантяго де Компостела.“

Може да чуете целия албум „Изгубените гласове на Света София“ в платформата Spotify. Книгата на Бисера Пенчева „Света София: звук, пространство и дух във Византия“ може да намерите на английски език в издание на Пенсилванския университет.