Бизнес фаворити и слугинаж. Лошите навици умират трудно 

Дали отдалечаването на България от европейските стандарти за демокрация вече изглежда необратимо? Възможно ли е да бъдат приучени институциите да работят по правилата и да не следват едноличната воля на партийните протежета? Какво, ако след „изчегъртването“ на ГЕРБ, корупцията и лошите навици, вкоренявани повече от десетилетие, останат?

Когато през 2009 г. Бойко Борисов и ГЕРБ спечелиха изборите, издържаният от властта бизнес светкавично се пренастрои и продължи да прави същото, което и дотогава – да си плаща. Смениха се само „бенефициерите“ на рушветите. Така покварата на икономиката, работеща на принципа, че властта поръчва и раздава, а бизнесът „връща“ 10, 20, 30, дори 40%, достигна нови висини, унищожавайки основния принцип на свободния пазар – конкуренцията. Това неефективно и вредно за обществения интерес разпределение на ресурси увеличи обаче мощта на определен кръг фирми и им даде формалните предимства да участват в нови (нагласени) поръчки.

„Убити“ бяха много средни и малки фирми, а останалите се научиха да оцеляват като улични кучета – какъвто кокал им подхвърлят (като подизпълнители) или каквото успеят да отмъкнат. Високопоставените служители – министри, заместник-министри, шефове на дирекции, които разпределяха порциите – бяха спокойни заради гаранциите, че правни последици няма и не може да има. Системите, от които очакваме да осъществяват превенция и да противодействат на корупцията по един или друг начин, атрофираха – правоохранителната, правотворческата, контролната.

Договори за информационно слугуване

Медиите, които са призвани да са глашатаи на корупцията, също са купени с публични средства. Обичайните способи за това са два – чрез оперативните програми на Европейския съюз и чрез т.нар. договори за информационно обслужване, благодарение на които министрите си купуват имидж и пиар, без медиите бенефициери да го съобщават публично или в съответните материали. Тази практика работи срещу интересите на обществото, освен че служи за промиване на мозъци чрез пропаганда.

Например ако в дадена медия постъпи сигнал за злоупотреба, да речем в Просветното министерство, а тя е сключила с него договор за информационно обслужване срещу няколкостотин хиляди лева, сигналът ще бъде игнориран или преиначен, а може би и съобщен на министъра. Затова и вината за ниската медийна свобода не е само и единствено на ГЕРБ и Борисов, а и на собствениците на медии, които предпочитаха да са с пълна уста, отколкото да хапят. А и никой не ги е хранил насила.

За да не си отваря фронт в медиите, служебният кабинет – иначе така активен whistleblower – спести на обществото информацията точно за тези договори. Макар че нямаше нищо по-просто от това всяко министерство да ги публикува на страниците си заедно с имената на действащи журналисти с договори за медийни съветници. Неслучайно служебният министър на културата Велислав Минеков заяви по БНР тази седмица, че частни медии у нас са били редовно хранени и тази практика е още от времето на Симеон Сакскобургготски:

Не можем да говорим за частни медии в България. Всичките, общо взето подобни, се издържат с пари от държавата, със средства от министерствата, от общините, от познати фондации, от напълно непознати фондации, от села, паланки, градове, музеи, хотели, ресторанти. Но когато държавата е вътре, е смущаващо. Виждам телевизии, които се хранят от всички министерства, получавайки средно по половин милион от всяко едно министерство. Другото е партийната хранилка…

За да изпълняват обществената си мисия като медии, няма да е достатъчно тези частни търговски дружества просто „да обърнат палачинката“ – по стар навик. Ако не успеят да гарантират реален плурализъм на мнения, социална чувствителност по значими за обществото теми, губят конкуренцията със социалните медии.

Старите привички умират трудно

Но проф. Минеков казва още нещо съществено: „Ще е нужен основен ремонт на държавността, но ще трябва да променим и навиците си.“ Готова ли е бъдещата власт да се лиши от тишината, удобството и величието, които ѝ гарантират частните медии с парите на данъкоплатците? Сега служебният кабинет се ползва безплатно от този комфорт и неудобни въпроси, като например за прехвърлената през 2016 г. фирма на настоящия шеф на НАП и за ревизионния ѝ акт, биват приписвани на злонамереност и на близки до управлението на ГЕРБ медии. Но ако Румен Спецов остане и при новото правителство, ще са нужни конкретни отговори, напълно възможни и без прокуратурата.

Най-нерадостното в тази картина обаче е фактът, че в резултат на корупцията в България функционират икономически субекти, създали си условния рефлекс да дават подкупи, за да развиват бизнес. Да бъдат приучени на пазарни правила е като да поставиш някой шишко на гладолечение, след като е затлъстял от обилно хранене.

Австрийският вестник Der Standard не дава големи надежди относно борбата срещу корупцията в България. В коментар по темата от 6 юли журналистката Карола Клат отбелязва, че на предстоящите парламентарни избори не се очертава мнозинство на „антиестаблишмънт партиите“, което да успее да смени корумпирания български политически елит. „И какво прави ЕС?“, пита тя, посочвайки, че ако иска стабилност вместо популизъм и автокрация, Съюзът най-сетне трябва да започне да принуждава страни като България да се борят активно с корупцията и да се придържат към върховенството на закона.

Според цитирано от Клат изследване на германската фондация „Бертелсман“ за 2020 г. и традиционния BTI Transformation Index, който организацията публикува, корупцията и зависимостта на медиите отново са посочени като значими проблеми – и фактът, че България все така е страната с най-голямо неравенство в ЕС.

Дори да приемем хипотезата, че след изборите на 11 юли ще има правителство на промяната, създадено от „партиите на промяната“, при ендемична корупция като българската те трябва да разполагат на първо време с 10 000 души, компетентни и с интегритет, които незабавно да бъдат назначени в държавната администрация. Това е близо 10% от всички заети там – по данни на националната статистика към края на март т.г. те наброяват 97 961 (без МВР и МО). Тази задача изглежда неизпълнима не поради липса на желаещи, а поради трудността да бъдат гарантирани качествата, налични у тях. Прочистването на правоохранителната система ще е значително по-сложно – освен капацитет, там е нужна и политическа воля, надхвърляща очертаващото се парламентарно мнозинство.

Сметало за корупция

Преглед на изнесените от служебни министри данни показва, че всеки министър е имал „любимци за милиони“, както написа „Медиапул“. Дали ще е в железниците, пътищата, държавната банка, ремонтите на язовири, здравеопазването, пристанищната инфраструктура – лъвският пай отива за по няколко фирми. Осем фирми са получили над 89% от раздадените от държавната Българска банка за развитие (ББР) кредити – за 1,7 мрд. лв. От предвидените за ремонти на язовири 754 млн. лв. големият дял е за три фирми.

Финансовият министър Асен Василев огласи данни, че за периода 2019–2021 г. държавата е сключила договори за 31,4 млрд. лв., като 19,3 млрд. са получили държавните фирми, а разпоредителите с държавен бюджет – 12,1 млрд. лв. Чрез обществени поръчки с повече от един участник са изхарчени 18,9 млрд. лв., чрез поръчки с един – 3,9 млрд. лв., а без обществени поръчки – 8,4 млрд. лв. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е разпределила 5,5 млрд. лв. публични средства без обществени поръчки. До април 2021 г. АПИ е възложила дейности, надхвърлящи четири пъти одобрения ѝ бюджет.

За периода от 2018 г. до май 2021 г. са събрани едва 122 млн. лв. от пътни такси при планирани 1,1 млрд. лв. Две фирми, събиращи тол такси и плащания за електронни винетки от името на АПИ като национални доставчици на услуги, са получили комисиони за 57 млн. лв., тъй като са вземали по 7% от стойността на всяка винетка и такса. (Същото искаше да прави и фирма „Телетол“ на Лиляна Деянова – ЛиЛана, близка до Васил Божков.) По-рано за същата дейност е била плащана комисиона от 1,5%.

Излиза, че в държавата една малка група хора – чрез стотина фирми и съучастието на управляващите – контролират разпределянето на държавния ресурс под благосклонния поглед на прокуратурата и КПКОНПИ.

Няма да е достатъчно само да се счупи сметалото.

Заглавна снимка: Charles Deluvio / Unsplash