Борисов черпи. Дайте по едно

Излегнати под евтини чадъри, българите хващат тен на „Какао Бийч“, смучат не-чак-толкова-скъпи коктейли – и всеки с българска книга в ръката. Едва ли премиерът Бойко Борисов си е представял точно тази картинка, когато обяви намаление от 20% на 9% ДДС и за ресторантьорите. Казвам „и“, защото сега хотелиерите са единствените с диференцирана ставка по ДДС от 9%. За да парира поне част от неизбежните упреци, Борисов – хайде, от него да мине – обяви и 9% ДДС за книгоиздаването. Духовна храна, каза. Така де, дето кебапчето и салатата, там и книгата.

Политическа безотговорност

Че решението е „политическо“ (по израза на Борисов), не беше трудно и сами да се досетим, ако вземем предвид размерите на неговата безотговорност. Намаление на ставка по ДДС – данъка, който осигурява над 40% от приходите в бюджета, не бива да се взема ad hoc, ако се съобразим с кризата от пандемията от COVID-19 и нейния удар върху икономиката. Според Борисов, който цитира „колегите от ГЕРБ“, от този ход бюджетът ще е на минус 150 млн. лв.

Първо, от кой бюджет ще е този минус – от настоящия или от този за 2021 г.?

Макар първоначално да се твърдеше, че промените на ДДС ще действат от 1 януари 2021 г., внесеният в петък законопроект предвижда да влязат в сила още от 1 юли т.г., със срок до края на 2021 г. Управляващите не изчакаха есента, когато им е времето на данъчните закони. Практиката е през септември правителството да обсъжда макрорамката на бюджета за догодина и промените в данъчното законодателство. А след внасянето на проекта в парламента – в края на октомври, с всичко това да се заемат и законодателите.

Там му е мястото и на „политическото решение“ на Бойко Борисов, когато летният сезон ще е минал, ефектът от действието на схемата „60/40“, удължена до края на юни, ще е отшумял, безработицата вероятно ще е в своя пик, размерът на използваните външни заеми ще е известен, спадът на потреблението и свиването на износа – също. Като цяло, наесен шоковете от кризата и икономическите последици в средносрочен план ще са далеч по-ясни и предвидими, в т.ч. и спадът на ДДС – за да се планират прецизно приходите и разходите на държавата за 2021 г., в които се включва и съществен разход като финансирането за терапията на болните от COVID-19 за догодина.

Към момента лечението на болните с коронавирус – независимо дали са плащали, или не здравните осигуровки – се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За около месец и половина за тази цел са изхарчени над 700 000 лв., съобщи нейният управител д-р Петко Салчев. Много или малко са те? Същевременно хоспитализираните стигнаха едва 389 души на 10 май…

В опит да компенсира, Касата оряза първоначално с 25%, а вече и с 30% лимитите на болниците, но тази временна мярка едва ли може да стане практика. Частните болници приемат пациенти с COVID-19 само в краен случай – когато са запълнени местата в държавните и общинските здравни заведения. А председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, който e и управител на една от големите частни болници – „Пълмед“, във всяка своя публична изява обяснява как НЗОК е само за здравноосигурените и лечението на болните с коронавирус не трябва да е за сметка на нейния бюджет.

Ще бъде ли в състояние държавата да гарантира, че догодина ще има – освен средства за обичайните хоспитализации, за лекарства и лични лекари, за които плаща НЗОК – и допълнителни милиарди, предназначени за лечение на COVID-19?

Бюджетът за 2019 г. беше актуализиран и вече е с дефицит от почти 3%, но бяха изразени опасения, че това едва ли ще е последната му актуализация. Тогава бе обявено, че се предвижда да бъдат събрани с около 2,5 млрд. лв. по-малко приходи от данъци и осигуровки. Този спад може да се окаже още по-голям в края на годината. Това означава, че ще са силно ограничени възможностите на бюджета да дотира НОИ и НЗОК както всяка година, за да се осигурят необходимите средства за пенсии и за здравеопазване.

Второ, което следва от първото

Всяко предложение за намаляване на ДДС дори с един процентен пункт би следвало да е придружено от разчети и бюджетен анализ, както и от прогноза за икономическата ситуация в глобален план. (За година на пандемия това означава и хипотеза за очакван край на рецесията.) Независимо дали се прави от управляващите, или от опозицията, такъв анализ следва да е разумният и отговорен подход. Според прогнозата на Европейската комисия българската икономика тази година ще се свие със 7,2%, а според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) спадът ще е с 5%. Министерството на финансите показва завиден оптимизъм с мартенската си прогноза за едва 3% спад и 6,2% безработица през 2020-та, но със сигурност ще я коригира.

И в тези условия Борисов предлага намаление на ДДС за заведенията, които заедно с хотелиерския бизнес са сред най-сивите сектори. Забавно е, че Борисов и Валери Симеонов от партньорите „Обединени патриоти“ твърдят, че секторът ще се изсветли след този подарък и в него ще се плащат осигуровки и по-високи заплати. Към момента освен тези политически побратими не се е намерил икономически експерт, който да потвърди, че това ще стане – или че намалението ще е стимул за потреблението и намаляването на крайните цени.

Трето, измамите с ДДС

и административният капацитет. След февруарската мисия на екип на Международния валутен фонд в България, от финансовата институция препоръчаха по-добра събираемост на ДДС. Независимо от хвалебствията на министъра на финансите Владислав Горанов и цялото Бойко-Борисово воинство, проблемите остават, в т.ч. и с веригите за ДДС. В миналогодишния си доклад Европейската комисия обяви, че разликата между очакваните приходи и реално събраните от ДДС в България е 625 млн. евро за 2017 г., или близо 1,22 млрд. лв. Този резултат поставя страната малко над средното ниво на несъбран ДДС в Европейския съюз, с 11,8% от общо дължимия данък.

Осъществи ли се обаче „черпнята“ на Борисов, измамите ще се увеличат, а наличният административен капацитет едва ли ще успее да противодейства. Освен това диференцираните ставки са по-трудни за администриране. Представете си ситуация, при която един ресторантьор купува хранителни продукти с 20% ДДС, а ги пуска с 9% – какво възстановяване на ДДС ще настане… Но юристи смятат, че по-ниската ставка може да има и изсветляващ ефект върху сектора, както се е получило в други европейски страни. Те обаче обръщат внимание, че в тези държави действат и по-ниски ставки за храните. „Посещението на ресторант не е от първа необходимост. Когато в държава, в която 30% от населението е бедно, и тези хора купуват основни храни с 20% ДДС, да намалиш ставката за едно луксозно потребление, си е щедър подарък“, отбелязва известен столичен адвокат, пожелал да остане неназован. Според него е важно да се проследи дали една част от настоящите хранителни магазини, които предлагат и сандвичи и др. ястия, няма да се пререгистрират като заведения заради по-ниската ставка.

Кръчмарската държава

Ресторантите и заведенията са част от сектора на услугите, който е най-лошо пострадал от кризата. Според ЕБВР техният дял в българския БВП е 25%, а делът на туризма – 10%. Заедно с това обаче кръчмите и туризмът имат лоша слава от времената на Прехода като „мутренска икономика“ и както казахме – на един от най-сивите сектори.

През годините нито една власт (в т.ч. и трите кабинета на Борисов) не се потруди да извади скритите обороти в тези сектори, да накара работодателите да плащат по-нормални заплати на заетите, нито пък да провери произхода на парите, бетонирали Черноморието. Част от тези пари са от корупция, наркотици, „горещи пари“ от бившите съветски републики – и с тях бяха изградени хотели и заведения. Те определят облика на Черноморието: предимно за масов туризъм и алкохолни турове, въпреки усилията на отделни хотели и вериги да установят добри практики. Не само министърката на туризма Николина Ангелкова, но и предшествениците ѝ не успяха да изградят и наложат туристически бранд на България.

Качеството на храната в заведенията няма как да се повиши от намалената ставка по ДДС – то зависи основно от готвачите в кухнята и качеството на продуктите.

„Борисов искаше да успокои ресторантьорите, които готвеха протест“, коментира по БНР бившият депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров. Очаквано заваляха критики и искания и от други браншове. Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ?

Заглавна снимка: Christine Jou