ГЕРБ са случили на лидер – винаги готов да коригира кривналата партийна линия, когато усети грешките с кожата си. А сензитивността на Бойко-Борисовата кожа няма равна на себе си. Дали защото „винаги съм бил част от народа и всеки сигнал го усещам с кожата си“, както обяви след изборите за президент през 2016 г., но този атипичен дерматит го накара в понеделник да отмени обезсмислянето на преференцията, инициирано от ДПС и одобрено преимуществено с гласовете на депутатите на ГЕРБ. Защото „с кожата си усещам, че бъркаме“, както споделил пред съпартийците си.

Председателката на Народното събрание Цвета Караянчева обезсмисли не само конституционното разделение на властите, но и фактора „парламентаризъм“ с изреченото пред журналисти в понеделник: „Това, което заяви премиерът Бойко Борисов, ще бъде изпълнено. Няма да чакаме президентско вето.“ Но се оказа, че все пак ще го изчакат. Посъветвани от юристи не-като-Данаил-Кирилов. Той обаче, като председател на Правната комисия, изказа гласно аргумента – „би било добре институционално да се изчака становището на президентската администрация“.

Всичко това, тъй като се стигна до прецедента да се изменя нещо, което не съществува в правния мир – защото промените в Изборния кодекс не са обнародвани и се чака указ на президента. В крайна сметка на 20 февруари Правната комисия в 44-тия парламент отложи обсъждането на законопроекта, който връща досегашния модел на преференциално гласуване – а именно прагът за отчитане на преференции на евроизборите да бъде 5% от гласувалите за съответната листа, а на парламентарните и местните избори – 7%.

Вариантите са два – ако има президентско вето, 13-то поред, вероятно ще бъде прието, и така ще стане второто, което няма да бъде отхвърлено. А ако промените в Изборния кодекс бъдат обнародвани, веднага влиза за обсъждане законопроектът, който връща „изначалния текст“.

А докато се чака, дежурни трубадури дърпат струните, за да възпяват „горкия Бойко“, занимаван с такова дребнотемие като изборните правила, вместо бравурни оценки за външнополитическите му изяви.

Гражданите за европейско развитие на България обаче отстъпиха не само за връщане на преференцията, но и за избор на нов състав на Централната избирателна комисия (ЦИК). Мандатът на сегашната 23-членна ЦИК изтича на 21 март, но управляващите бяха решили да проведат изборите с нея, докато БСП настояваше за нова. Сега ще има нова – във формат „18+“, тоест свои хора ще имат парламентарно представените партии, а също и коалициите, които имат евродепутати, но са без представителство в националния парламент – коалицията между „България без цензура“ (ББЦ), ВМРО, Земеделския народен съюз (ЗНС) и „Гергьовден“, с двама представители в ЕП, и Реформаторският блок (РБ) – с един. Така поне смята председателят на Правната комисия Данаил Кирилов. Но нека почакаме, Кирилов не е последна инстанция. И не може да усеща с кожата си къде партията бърка…

Първата коалиция не съществува, а от РБ, управлявал заедно с ГЕРБ, АБВ и „Патриотите“ по време на второто правителство на Борисов, е останала само марката. В РБ участваха СДС, ДСБ, Движение „България на гражданите“, БЗНС и Народната партия „Свобода и достойнство“, а плод на тяхното коалиране е излъченият един евродепутат – Светослав Малинов (ДСБ). Но сега в РБ са само СДС и индивидуални членове, като бившия министър на здравеопазването Петър Москов, изключен от ДСБ. А Малинов е номиниран за кандидат за евродепутат от ДСБ, което днес е в обединението „Демократична България“ заедно с „Да, България!“ и „Зелените“.

За да имат формацията на Бареков и РБ представители в ЦИК, необходимо е да представят документ с подписи на поне двама от членовете на коалицията. Но кому е необходимо в ЦИК да има членове, излъчени от политически трупове, освен ако някои от тях не планират реанимацията си и не са се споразумели за това с ГЕРБ? Просто опит да се размият гласове и да бъде намалена подкрепата за други политически формации. Защото, нека припомним, форматът на ЦИК се повтаря и в районните, и в секционните избирателни комисии. И е особено важно кой брои бюлетините в урните.

Последствията от инатлъка и непоследователното поведение на най-голямата политическа сила в България, която е и управляваща, влошават и бездруго непрестижното качество на демокрацията ни. Какво следва от това?

Златопръстите

Метафората, използвана за лидера на „Атака“ Волен Сидеров като „златния пръст“, лепната му от времето, когато осигури кворума при гласуването на кабинета „Орешарски“, ще обеме и останалите от „Обединени патриоти“.

След като БСП напусна парламента, осигуряването на кворума, необходим за провеждане на пленарните заседания, падна върху групата на коалиционния партньор на ГЕРБ – „Обединени патриоти“. Впрочем същия номер с напускането на Народното събрание приложи ГЕРБ преди пет години. Тогава Бойко Борисов заяви, че ще влязат в пленарната зала само за да гласуват оставката на правителството на БСП и ДПС.

Високите очаквания, с които са натоварени „Патриотите“ – да носят отговорност за стабилността на властта – вероятно ще им подейства укрепително. Разтроени към момента на съставните си части, новата роля ще повиши значимостта им като партньор, на който досега е гледано като на необходима подплънка за властта.

Освен за здравината на малката коалиция, гласуваната отговорност ще вдигне и акциите на „Патриотите“, които се котират слабо заради враждите помежду им. Например – по-лесното одобрение на стратегията на ВМРО за интеграция на ромите. Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов вече обяви, че стратегията ще бъде прецизирана, но все пак текстовете, които предизвикаха обществена реакция (като безплатни аборти и ограничаване на „безразборната раждаемост в гетата“) ще останат под някаква форма. Разбира се, едва ли някой сериозно смята да изпълнява тези… постановки, но пред избирателите ще се понатрупа малко престиж.

ДПС не са това, което бяха

Всеки опит на ДПС да им бъде приписвана значимостта, която имаха допреди години, работи само и единствено за ДПС, чиято електорална сила отслабва. Макар ГЕРБ да се съгласиха с предложението на Движението за права и свободи за преференцията, на това не бива да се придава кой знае какво значение. Освен ако зад думите на Цветан Цветанов – че е подкрепил обезсмислянето на преференцията, за да няма политическа криза – не се крие още нещо, освен отказ на подкрепа от ДПС за важни за властта проекти. Ще разберем по поведението на догановци, но те винаги могат да поискат нещо друго в замяна

В политиката (а и извън нея) за услуга се заплаща с услуга. Бартерът сега бе нарушен от „връткането“ на ГЕРБ, както го определи зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Хамид Хамид, но няма да накърни сериозно отношенията. Просто бизнес. А това, че Борисов често променя позициите си според ветропоказателя на обществените настроения, е известно на всички политици и бизнесмени, преговаряли с него през годините.

Думата на един премиер

Да си припомним. Борисов се отказа от т.нар. поправка „Домусчиев“, вкарана и гласувана за седмица в парламента, на която президентът Румен Радев наложи вето. Целта ѝ беше да спести милиони левове неустойки на няколко големи бизнесмени, в т.ч. и Кирил Домусчиев. Макар Борисов да разпореди нова промяна, разпореждането му не успя да изпревари ветото на държавния глава, обявено половин час преди това. Така се наложи ГЕРБ да подкрепят ветото, което може да стане и сега с промените в Изборния кодекс.

Отложи и влизането в сила на приетия Закон за горивата, сочен като особено удобен за „Лукойл“ и вредящ на бизнес кръгове около „Инса Ойл“. С шест месеца, тоест за след евроизборите, бе отложено неговото действие. Въпреки че разногласията по него се точат от миналата година и доведоха дотам, че Българската петролна и газова асоциация, в която членуват големите петролни фирми, в т.ч. и „Лукойл“, напусна КРИБ.

В средата на м.г. Борисов нареди на депутатите (си) да изтеглят и законопроекта за автомобилната камара, който щеше да позволи на едно бизнес лоби на превозвачи да дирижира конкуренцията в бранша. А тази седмица отлагане на прилагането на наредбата за касовите апарати получиха и големите магазини и вериги.

Неудобната преференция

Преференцията не е удобна за ДПС (и не само на тях), тъй като пречат на търгуването на предните места в листите, но позицията на Движението е последователна от години наред. Техният основен аргумент е, че не може 7% от избирателите, колкото са необходими, за да се пренаредят листите, да доминират над останалите 93%. Преди време дори настояваха, ако има преференция, тя да бъде задължителна, а не право на избор. Защо да ги обвиняваме, че са използвали удобен момент, за да прокарат искане, което не е от вчера? Всяка политическа сила би го направила.

„Нищо извънредно не се е случило. Свикнали сме на завъртулките на ГЕРБ“, заяви Хамид пред журналисти в сряда. След толкова време във властта ГЕРБ би следвало да знаят, че е грешка да се отнема каквото и да е право, веднъж вече дадено на гражданите – било то преференция, отпуск по майчинство или инвалидна пенсия.

Не е само преференцията

„Завъртулките“ биха помогнали и на коалициите, в които всяка партия се бори неин човек да е в Европейския парламент. В случай че „Обединени патриоти“ се явят в сегашния си формат, евродепутат може да излъчи „Атака“ – партията, която е най-добре в организационно отношение в сравнение с побратимите си от НФСБ и ВМРО. Но при една обезсмислена преференция никой не би могъл да помръдне водача на листа – например излъчения от НФСБ Валери Симеонов, номиниран и за водач на обща „патриотична“ листа.

Но обезсмислянето на преференцията не е най-скандалното, защото неизвестната до този момент депутатка от ГЕРБ Анна Александрова предложи решенията на секционните, районните, общинските избирателни комисии и ЦИК да се вземат не с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете, а с обикновено. Това би гарантирало служебна победа на ГЕРБ, тъй като имат мнозинство в комисиите, формирани на квотен принцип според броя на депутатите от парламентарно представените партии.

В тази група попада и обжалването на изборни резултати и сигнали за изборни нарушения – предлага се решенията на ЦИК например да се обжалват пред административните съдилища по местонахождение на общинските и районните избирателни комисии. Зависимостта между тях и местната власт е видима с просто око, а в местната власт доминира пак ГЕРБ.

Така че връщането на сегашния режим за използване на преференцията не „страхува“ ГЕРБ, стига да се запазят останалите промени, които биха им осигурили предимства още на старта пред останалите политически конкуренти.

Явно Партията е права дори когато съгреши, както Христо Радевски славословеше БКП. И Борисов ще запази кожата си.

Заглавна снимка: © ЕНП

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.