РИОСВ с решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда

Вместо да пристъпи към окончателното закриване на една от най-мръсните въглищни централи в България – тази на „Брикел“ ЕАД, държавата дава зелена светлина на инвестиционното ѝ предложение за използване на алтернативни горива, като биомаса, RDF (модифицирани горива, получени от отпадъци), нефтошисти и други отпадъци. От централата, свързана с името на олигарха Христо Ковачки, представят проект в РИОСВ – Стара Загора, а оттам излизат с решение, което отхвърля извършването на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното намерение. С мотива, че една от основните му цели е подобряване на качеството на околната среда в района и снижаване на разходите за производство на електрическа енергия.

Това според eкоинспекцията ще бъде постигнато, като се намали средночасовият разход на въглища и се замени с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти (проекти за използване на алтернативни горива има и за други тецове и топлофикационните дружества на енергийния бос Христо Ковачки в България). В решението се посочва, че реализацията на инвестиционното намерение на „Брикел“ не предвижда промяна на технологията и добавянето на биомаса, отпадъци, RDF и нефтошисти няма да доведе до изменение и на състава на образуваните отпадъци.

Екологични организации срещу решението на РИОСВ

За разлика от държавната eкоинспекция, експертите от Екологично сдружение „За Земята“ са категорични, че ТЕЦ „Брикел“ не може да започне изгарянето на отпадъци без анализ как това ще се отрази на хората и природата в региона. А решението да не се извърши оценка на въздействието върху околната среда от организацията определят като прибързано и несъобразено с обществения интерес. Затова го обжалват по съдебен път.

Пред „Тоест“ Генади Кондарев от неправителствената организация коментира дейността на ТЕЦ „Брикел“ през годините и множеството нарушения на екологичното законодателство, които според него невинаги се регистрират от РИОСВ – Стара Загора. Не е ясно и какви ще са отпадъците от изгарянето на алтернативните горива, както и дали ще могат да се пречистват.

В публикация на сайта „Екология и инфраструктура“, посветена на производството на гориво от RDF, пише, че при изгарянето на тази фракция от твърди битови отпадъци може да се образува от 4 до 6 пъти повече пепел в сравнение с изгарянето на въглища. Затова дори и за системи със съвместно изгаряне на RDF и въглища трябва да се предвиди начин за справянето с допълнителните количества пепел.

Обратно на това становище откриваме в решението на РИОСВ – Стара Загора. В него е посочено, че в периода на експлоатация образуваните производствени отпадъци ще се запазят като вид, но ще намалеят като количество. Подобно драстично разминаване най-малкото поставя под съмнение експертизата на въпросното решение на eкоинспекцията. А на практика с разрешението си да се реализира инвестиционното намерение на „Брикел“, РИОСВ превръща най-старата централа в комплекса „Марица-изток“ – някогашната ТЕЦ „Първа комсомолска“, построена през 1962 г. – в един инсинератор и заплаха за екологичната обстановка в Гълъбово, който е най-тежко засегнатият град от дейността на въглищните централи в Източномаришкия басейн.

Генади Кондарев посочва и друг парадокс – вместо да се оставя сламата да гние и да обогатява почвата на земеделските площи в региона, има планове за изгарянето ѝ под формата на биомаса. С една дума, на мястото на хумуса, иззет заради добива на въглища, се изхвърля пепелина.

Срещу дейността на тецове като „Брикел“ от години се обявяват и от „Грийнпийс – България“. Пред медията ни Меглена Антонова от екологичната организация заяви, че обжалват съвместно със „За Земята“ решението на старозагорската екоинспекция, защото централата е строена за изгаряне на лигнитни въглища от комплекса „Марица-изток“ и няма как без технологични промени да разнообразява горивната си база. Както и че е невъзможно да няма промяна на вредните емисии, които централата ще изхвърля в атмосферата. И всичко това се случва в един изключително критичен от екологична гледна точка район.

И Меглена Антонова, и Генади Кондарев споделят тревогата си, че централата е стара, а в нея не се инвестира; че често получават сигнали за изпускане на емисии; че не се използват сероочистващите инсталации на разрешените за експлоатация котли. „Брикел“ няма изградено ново депо за неопасни отпадъци, а в т.нар. черно езеро, където се изхвърля пепелината от изгорелите въглища, са тампонирани едва няколко клетки. Останалите запрашават града при всеки повей на вятъра.

ТЕЦ с нарушения и на загуба

Въпреки множеството нарушения на екологичното законодателство, близо 60-годишната амортизирана централа продължава да работи, а трябваше да бъде закрита още през 2010 г. Тогава Ковачки извади над 1000 работници на протест и под натиск получи ново комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите. Но не инвестира в модернизация на производството, а предпочита да плаща глоби. Нещо повече – през 2015 г. енергийният бос направи опит да възобнови работата на два от затворените енергоблокове без сероочистващи инсталации. Спря го Върховният административен съд след няколкогодишни съдебни спорове с Изпълнителната агенция по околна среда.

Продължава да работи и брикетната фабрика, въпреки че брикетите, раздавани под формата на енергийна помощ за социално слабите в България, са малки екологични бомби и замърсяват въздуха в градовете много повече от стария автомобилен парк. Незабавно спиране на производството на брикети искат и неправителствените екологични организации, като се аргументират с факта, че смъртността в региона е една от най-високите в Европа.

Докладът „Финансовите мини на Ковачки“ на „Грийнпийс“ разкрива възникването на империята на олигарха и се позовава на вътрешен документ на Посолството на САЩ у нас, според който източникът на богатство на Ковачки остава мистерия. Посочва се още, че за 14 от 19-те приватизирани от енергийния бос предприятия след 2001 г. има данни за съпричастност към Първа инвестиционна банка – като кредитор или на предприятието, или на едноличния му собственик, а в някои случаи дори като акционер.

Информацията във въпросния доклад на „Грийнпийс“ за „Брикел“ ЕАД е с последна актуалност от 2016 г., когато дружеството е имало натрупани задължения в размер над 314 млн. лв. и загуби от 125 млн. лв., което го прави рекордьор сред останалите енергийни предприятия, собственост на Ковачки. „Фактът, че тези предприятия отчитат загуби, закономерно се отразява в много ниски данъчни задължения. В продължение на 10 години 19-те фирми са платили минус 9,176 млн. лв. данъци. […] Резултатът е, че в счетоводно отношение държавата субсидира с данъци „Ковачки“, вместо да получава корпоративен данък от функционирането [на тези предприятия]“, пише още в доклада на неправителствената организация.

Близо 4 години „Брикел“ ЕАД не плаща данъци и на община Гълъбово, затова срещу дружеството има заведено дело за сумата от над 2,5 млн. лв.

Без значение кой управлява държавата, тя стои зад гърба на олигарха Христо Ковачки

Очевидно за властимащите „губещият“ бизнес на енергийния бос е по-важен от здравето на десетки хиляди души, принудени да живеят в крайно влошена екологична среда, без да има кой да защити правата им. Българската държава не може да продължава да прикрива бездействието си с аргументи като този, че ако закрие вредното въглищно производство на електроенергия, ще остави на улицата хиляди работници и техните семейства.

Лицемерни в известна степен са и действията на Европейската комисия спрямо страни като нашата, които нарушават екологичното законодателство на Съюза. Такъв пример е делото, в което Съдът на Европейския съюз в Люксембург осъди България за неспазване на задълженията си по директивата за качеството на въздуха. Резултатът е нещо като „условна присъда“, защото без глоби няма какво да дисциплинира правителството.

Какво остава на „давещите се“ във въглищния прах жители на Гълъбово и региона? Изходът е да намерят сили и да защитят сами живота и здравето си. За съжаление, безропотното им поведение през годините показа, че хлябът за тях е по-важен от здравето, въздуха и човешкото им достойнство.

Заглавна снимка: ТЕЦ „Брикел“ край гр. Гълъбово. Скрийншот от Google Street View.

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.