В рамките на няколко дни министър-председателят Бойко Борисов на няколко пъти демонстрира съвсем дружески чувства към лидерката на БСП Корнелия Нинова. Всичко това на фона на обичайните скандали помежду им, които се простират във всевъзможни теми (обичайно обаче – съществените не са засегнати).

И ако някой се чуди защо лидерът на ГЕРБ не атакува социалистите за Бенчо Бенчев, то отговорът е прост. И е пред очите на всички. Суджукът.

Ако вкусът на суджука не се усещаше още, Борисов едва ли щеше да прости на БСП очевидните несъответствия във версиите, които възникнаха около казуса „Бенчев“. Едва ли щеше да пропусне така благородно обвинението в прав текст за наличието на черни каси на „Позитано“ 20.

Ако оставим настрана цялата съшита с бели конци история около добрината на бургаския общински съветник към Митьо Очите и се съсредоточим върху разкритията, които тя прави за политическата система у нас, ще забележим няколко твърдения.

След ареста на Бенчев в Истанбул местен лидер на БСП в Бургас казва в националния ефир, че Бенчев е дарител на партията. Той дори посочва конкретни суми: „Дали са били 20, 30 или 50 [хиляди лева], не мога да ви кажа, но е помагал, води се отчетност.“

В публичния регистър с дарителите на партиите обаче такъв факт не е отразен. Националното ръководство на БСП също официално отрича подобно дарение. Нещо повече – зам.-председателят на БСП Кирил Добрев обявява, че Бенчев е давал по 70 лева за нуждите на групата в Общинския съвет в Бургас, както правели и всички останали социалисти в местния парламент. Накрая обаче по темата се изказа и самият Бенчев:

„Да, спонсорирал съм с пари БСП. Много повече от това, което се говори. Щом не могат да кажат точно колко съм дал, значи има черна каса.“

При така удобно вдигнатата топка за Борисов, обикновено реактивният иначе премиер мълчи и не просто не атакува БСП, а напротив – хвали Нинова за добрата реакция. Така трябвало да постъпи тя – да се разграничи, да помете и да изхвърли Бенчев. В големите партии това се случвало, добавя Борисов. Никой не бил застрахован.

Причините за проявеното разбиране са поне две. Първата, разбира се, е очевидната: Живко Мартинов – ексдепутатът от ГЕРБ, който си тръгна от парламента, а впоследствие бе обвинен по редица текстове от Наказателния кодекс, но най-вече защото поискал от името на Борисов четири тона суджук. Именно заради Мартинов всякакви партийци от ГЕРБ обикаляха националните медии и обясняваха точно това, което лидерът им разказва сега: „При толкова местни структури никога не можеш да си сигурен в хората си, важно е да се реагира безкомпромисно при всеки такъв случай.“ Ето защо е някак неудобно Борисов да атакува социалистите по темата, пък било то и заради признание в прав текст за черна каса.

И втората:

самите партийни черни каси.

Финансите на формациите у нас са регулирани най-общо в два нормативни акта. Първия – за политическите партии, който постановява за какво може да бъдат харчени бюджетните средства, отредени за тези от тях, които са получили повече от 1% на избори. И втория – Изборният кодекс, който поставя лимит на финансирането на партиите – и като размер, и като произход.

Според текстовете в Изборния кодекс, на парламентарни избори разходите на една партия не трябва да надвишават 3 млн. лв. Таванът на финансирането за местен вот пък е 8 млн. лв., като в сумата трябва да се вместят кампаниите за кметове и съветници във всичките 265 общини в цялата страна. В рамките на тези пари не може и разходите за кампанията за един съветник да надвишават 5000 лв.

Самата икономическа логика (най-вече цените за реклама в медиите) обаче опровергава лимитите на финансирането на кампании. Още повече че това правят и размерите на субсидиите от бюджета, които пропорционално са в пъти по-големи, отколкото средствата за партийна реклама. Но най-вече на местно ниво, особено след въвеждане на преференциалното гласуване (което предпостави, освен битка между формациите, и мажоритарно състезание вътре в партиите), ограниченията са неработещи.

Ето защо

партиите си търсят свои бенчовци или живковци, които набавят суджука.

Защото без тях функциите им на местно ниво ще затихнат. А пък и бенчовците, и живковците плащат на партиите с радост, защото знаят, че четири тона суджук или неколкократно захранване на черните каси ще им гарантира място, от което да захранват собствените си авоари.

В този смисъл разбираемо е, че Борисов няма да напада Нинова за Бенчо Бенчев. И Нинова няма да го гони до дупка за „Суджукгейт“ (впрочем БСП забравиха тази тема, а другия гейт – Хасковския – все още го поддържат). Защото и Нинова, и Борисов съществуват заради тези местни велможи. С които най-лесно е да се разделят под претекста „далеч са, не знаехме за техните далавери“, но и най-лесно запълват онези зейнали бюджетни дупки по време на избори. Дупки, които не могат да се запълнят с официалната субсидия, защото ще стане ясно, че няма „системна“ партия, която да играе по правилата.

Всъщност бенчевизацията на партиите е онзи феномен, който изглежда локален, но без който те не могат да съществуват.

Заглавна снимка: Стопкадър от видео на zonaburgas.bg

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.