България в НАТО и европейската отбрана

 | Политика

През 1997 г., тоест преди 21 години, в България бе постигнато важно политическо и обществено съгласие. Направихме цивилизационен избор за развитие на страната ни като част от НАТО и ЕС. Сега, когато на дневен ред е развитието на европейската отбрана, България има ангажимент (не само заради ротационното председателство на Съвета на ЕС) да участва активно във формирането на визията за бъдещето в тази сфера. За демократична обединена Европа отбраната се корени в НАТО. В този контекст определено има необходимост от нейното усъвършенстване поради измененията в средата за сигурност. Европа може да разполага с много повече от това, което имаме днес – с развитие на приноса към НАТО и с уреждане на механизма за ползване на европейските способности в Алианса при мисии и операции на ЕС извън НАТО. Това означава европеизиране на Северноатлантическия алианс, което е и изначалната му цел.

Какво означава всичко това за страната ни? Може ли България да играе пълноценно ролята си в НАТО, ЕС, Западните Балкани, Черноморието и Централна и Източна Европа без последователно следване на евроатлантическата визия за отбраната?

Интересът на България

В сферата на отбраната най-важно за нас е европеизирането на НАТО. Евроатлантическото развитие на Западните Балкани и сътрудничеството с Турция като страна от НАТО и търсеща членство в ЕС ще бъдат от особено значение, но със сигурност като втори приоритет след развитието на процеса Б9 е работата в ЕС и стратегическото партньорство със САЩ, Канада, Великобритания и Норвегия в НАТО.

В тази връзка е важно да следваме Евроатлантическата визия за развитие на българската отбрана и именно тук буди тревога разминаването с действителното развитие през последните години.

Развитие и възнаграждение на личния състав

Визия: Двойно увеличение на възнагражденията като начало, пълна подмяна на наставления/устави и отваряне на всички национални учения за НАТО с цел подготовка на професионална и високотехнологична армия, интегрирана в структурите на НАТО и ЕС.
Реалност: Въвеждане на наборна служба и някакъв вид „доброволна служба” (6–9 месеца) за подготовка на младежи по попълване на нискотехнологична армия, бавно повишаване на възнагражденията.

Развитие на въоръжението и техниката

Визия: Решително извеждане на техниката от времето на Варшавския договор (саморазпуснал се преди 27 години), придобиване на въоръжение по STANAG съвместно със съюзниците и използване на агенциите/инструментите на НАТО и ЕС.
Реалност: Възстановяване и поддържане на техниката от времето на Варшавския договор, модернизирането ѝ съвместно с Руската федерация, въвеждане на нова техника, произведена предимно у нас.

Структура на силите

Визия: Висока степен на интеграция в структурата на силите на НАТО и ЕС:
– съвместни военноморски сили с Румъния;
– многонационална авиобаза с рамкова нация България, като за основа се използва 3-та авиобаза в Граф Игнатиево край Пловдив;
– поне една многонационална бригада (Карлово или Стара Загора);
– афилииране на силите за специални операции към командването на специалните сили на НАТО/NSHQ (в Монс).
Реалност: Множество недоокомплектовани структури с ниска готовност, несъвместими със силите на НАТО и ЕС. Система за управление, изолирана от НАТО/ЕС, без възможност за федериране в системите за мисии и операции.

Позиции в НАТО/ЕС и ротация в МО/МВнР

Визия: Рязко повишаване на броя на цивилните и военните българи в структурите на НАТО и ЕС с ефективната им интеграция в МО/МВнР при завръщане.
Реалност: Ограничаване на броя на българите в структурите на НАТО и ЕС, както и на достъпа на българи с опит в НАТО и ЕС до управленски позиции в МО, МВР и МВнР.

Очаквани решения до 2020 г., преследващи резултати до 2030 г.

Националните планове по ангажиментите към отбраната в НАТО и тези към Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) в ЕС са важен инструмент на двата съюза за мотивиране на национални амбиции и координирането им за постигане на синергия на по-високо ниво както вътре в тях, така и между тях. През 2018 г. тези планове ще бъдат консултирани, приети и съответно ще заработи механизъм за оценка на изпълнението им и адаптация. В допълнение ЕС ще създаде програма за промишлено развитие в областта на отбраната със съответен регламент на базата на Европейския фонд за отбрана и в подкрепа на ПСС. Очаква се това да стане по време на нашето председателство.

Може да очакваме разработване на споразумение за още по-практическо сътрудничество НАТО–ЕС при съвместно използване на инструменти като командната структура на НАТО, структурата на силите на НАТО и агенциите на Съюза за реализиране на политически решения на ЕС.

Споделената оценка на средата за сигурност, съгласуваните планове за развитие на способности (многонационални проекти и формирования) и механизмите за сътрудничество ще се отразят в новата Стратегическа концепция на НАТО и съответните документи на ЕС, а защо не и във военна доктрина на Европейския отбранителен съюз.

Разходи за отбрана, 2010-2014 - данни от Бяла книга 2010 и официални бюджети на МО 2011-2014

Данни от Бялата книга от 2010 г. и официалните бюджети на МО за 2011–2014 г.

Във всички тези процеси 2014-та бе преломна година и именно по тази причина в подготовката за срещата на върха в Уелс бе изработена визия „България в НАТО и европейската отбрана 2020“, която на базата на анализа на разходите и придобитите способности в периода 2002–2014 г. (фиг. 1) определи амбицията за 2020 г. – актуалния хоризонт за постигане на видими резултати.

Ресурсното измерение за стартиране на процеса в годините до 2020-та, с амбиция за достигане на разходи за отбрана 2% от БВП бе определено по модела на плавно, но системно нарастване (фиг. 2).

Разходи за отбрана, 2014-2020 - прогнози за икономически растеж на МВФ, WEO 2014

Прогнози за икономическия растеж на МВФ, WEO 2014

В този контекст се оформиха и ясни приоритети в сферата на превъоръжаването, с фокус изготвяне на предложения за инвестиционен разход за 9 проекта в пакет, в период от 6 месеца, с преследвана цел да започнат в рамките на следващите 4 години. Заедно с това всички други по-малки проекти, включително инициирани отдолу нагоре, следваше да се включат в едно портфолио от програми и проекти и да не се правят капиталови разходи извън това портфолио с ясна ресурсна рамка (фиг. 3).

Капиталови разходи (млн. лв), 2014-2020 - прогнози за икономически растеж на МВФ, WEO 2014

Прогнози за икономическия растеж на МВФ, WEO 2014

Естествено, крайните резултати от превъоръжаването ще се видят към 2025–2030 г., заедно с промяната на структурата на силите около новото въоръжение и числеността на персонала в нея. Такъв стратегически дългосрочен подход изисква национална програма като тази от 2014 г. Сега, почти четири години по-късно, е още по-наложително да имаме приета от парламента национална програма „България в НАТО и европейската отбрана 2030“ с ясни ресурсни рамки и приоритетни проекти. Тя трябва да реферира към актуализираната Стратегия за национална сигурност и съгласието от КСНС при президента от 9.01.2018 г. и да очертае:

  1. Съгласие къде сме, накъде отиваме и къде искаме да сме през 2030 г.
  2. Развитие на НАТО и интереса на България от подготовка на нова стратегическа концепция 2020–2030.
  3. Развитие на европейската отбрана и интереса на България в контекста на доклада за размисъл по бъдещето на европейската отбрана.
  4. Хората в отбраната – основа на промяната: подбор, развитие, обучение (индивидуално и колективно).
  5. Превъоръжаване – извеждане на техниката от Варшавския договор и ускорено придобиване на съвместима и модерна натовска техника.
  6. Усъвършенстване на структурата на силите и развитие на многонационални формирования, афилиирани към структурата на силите на НАТО/ЕС.
  7. Участието на българите в структурите на НАТО и ЕС, реинтеграцията им в националната система за отбрана.

При реализирането на програмата, освен инструментариума на НАТО и ЕС, следва да използва и регионалното сътрудничество, което си остава важен механизъм за постигане на националните и съюзните цели в локален контекст. Букурещката инициатива Б9 на румънския и на полския президент от 2015 г. е обещаващ формат за сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), всяка от които членува и в НАТО, и в ЕС. Въвеждането в действие на този процес би позволило нова динамика в отношенията между страните и от Адриатика и Черноморския регион (обхванати досега в SEDM), които имат общи цели за ефективно членство в НАТО и ЕС. Така се появява и реален район на Триморието, който освен отбранителни има и важни икономически измерения.

Българският дневен ред в НАТО и европейската отбрана

Изключително важно за България е да постави приоритет върху отбраната като инструмент за интеграция в НАТО и ЕС с ефективна регионална роля в Б9 и SEDM, използвайки инструментите, дадени от НАТО и ЕС през 2017 г. На двустранно ниво е необходимо стратегическо партньорство с Румъния и Полша, както и със САЩ, Канада, Германия и Великобритания.

В по-конкретни измерения това означава приемане на ясна стратегия за участие и домакинстване на многонационални формирования на НАТО/ЕС и превъоръжаване чрез проекти с използване на агенциите на двата съюза.

Ресурсното и правното уреждане на изпълнението на такава амбициозна стратегия ще изисква закон за превъоръжаване, а самото изпълнение налага установяване на ефективни процеси, добре работещи организации, въвеждане на нови технологии и развитие на „западен тип“ персонал в тези организации.

В този контекст развитието на отбраната на България в НАТО и ЕС до 2030 г., с фокус върху първите 3–4 години, изисква конкретни промени:

  1. Установяване на многонационални формирования в България от структурата на силите на НАТО (ЕС) за сухопътните войски, военновъздушните сили, военноморските сили и силите за специални операции.
  2. Приемане на национална програма за превъоръжаване на армията за 10 години с годишен бюджет над 20% от разходите за отбрана при преминаване на праг от 2% на тези разходи до 2020 г.
  3. Създаване на организация за трансформация и оперативна съвместимост на базата на звената за образование, обучение, учения и оценка/сертифициране с бюджет над 10% от заделеното за отбрана.
  4. Създаване на организация за изследвания и технологии в сигурността и отбраната с бюджет над 2% от инвестиционните разходи в сигурността и отбраната.
  5. Консолидиране на звената за придобиване, поддръжка и опериране на способности и услуги за комуникация, информация и киберотбрана (КИКО) в интерес на МО, МВР и другите елементи от сектора за сигурност в организация КИКО, в партньорство с NCIA/EDA.
  6. Консолидиране на звената за придобиване и обслужване на оборудване и инфраструктура в МО, МВР и други служби в интегрирана организация, която да си партнира с агенцията за поддръжка на НАТО (NSPA) и Европейската отбранителна агенция (EDA).
  7. Провеждане на национална политика за ротация на български граждани между националния сектор за сигурност и структурите на НАТО и ЕС за интeграция на отбраната ни в двата съюза при защита на националния интерес (достигане на праг от 300–400 души в НАТО и 200 души в ЕС).
  8. Консолидиране на производствения и изследователския капацитет в сферата на сигурността и отбраната в публичния сектор в клъстер „Иновации и развитие на сигурността и отбраната“.
  9. Реализация на превъоръжаването преимуществено чрез многонационални проекти с използване на NCIA–NSPA–EDA при ефективно участие на клъстер „Иновации и развитие на сигурността и отбраната“.

Изводи

В заключение може да отбележим, че европейската отбрана е крайно необходима следваща стъпка в развитието на европейския проект и възможното му преучредяване, а изграждането ѝ е възможно в периода до 2025–2030 г. Eстествено, първият ни приоритет е развитие на силна и модерна българска армия, която е оперативно съвместима в НАТО и ЕС и е подкрепена от всички институции, както и от българската индустрия.

Важно е да следваме евроатлантическата визия за развитие на българската отбрана, което да става синхронизирано и с измерими резултати по месеци в рамките на 5–10 години, така че към 2025–2030 г. да сме завършили окончателно прехода от Варшавския договор към НАТО и европейската отбрана. Едва тогава може да се мисли за развитие на идеи около професионалната армия за по-активно въвличане на всички български граждани в отбраната в различни форми, под засилен демократичен и граждански контрол.

Опитът от последните 14–16 години от поканата и влизането в НАТО и 11 години в ЕС показва, че промените са трудни без воля, ресурси и устойчивост на професионалния корпус. Такъв модернизационен проект за система от около 30–40 000 души, която е високотехнологична и е в основата на новата вълна интеграционни усилия в ЕС, а заедно с това и в центъра на трансатлантическата връзка, е всъщност инструмент за постигане на Българската мечта: българите – равни с другите европейски народи, а България да бъде нормална европейска страна.

Нужни са лидерство, подкрепа и над 20 милиарда лева за проект „България в НАТО и европейската отбрана 2030“. Успехът на този проект ще е пример, че промяната е възможна – и в образованието, и в здравеопазването, и в опазването на обществения ред и сигурност. Необходимо е да се облегнем на инструментите на НАТО/ЕС и да се обединим около цивилизационния си избор с ясен отказ от изкушенията на миналото.

Прочетете още

Напишете нещо и натиснете Enter за търсене

Снимка на сградата на Съдебна палата