България не вярва на ваксини

Здравната култура на българите е изключително ниска и това влече след себе си редица парадокси.

Това казва през 2018 г. д-р Валери Велев, главeн асистент в Катедрата по инфекциозни болести и паразитология на МУ – София, в интервю за LexMedica News.

С д-р Велев разговарях година по-късно по повод епидемията от морбили. Тогава той заяви, че държавата не разполага с адекватни механизми за борба с епидемични кризи и че на множество места в страната инфекциозните отделения са в тежко състояние, с хронична липса на база за лечение и изолация. В хода на интервюто ни медикът също така сподели, че причината за епидемията от морбили не са антиваксърите, които определи като кресливо малцинство. Като основен проблем той посочи дългогодишни проблеми в здравната система, липсата на институционални механизми за ефективна ваксинация на населението, както и недостатъчното здравно образование.

Всички тези количествени натрупвания се проявиха през изминалата година, а последствията от кризата в здравеопазването ще жънем години напред, в случай че ниската ваксинация и скоростта на разпространението на коронавируса останат същите.

Болна държава

На 24 май 2021 г. „Капитал“ написа „слаб две“ по всички показатели на ваксинационната кампания срещу коронавируса в България. От данните става ясно, че страната ни е последна в Европейския съюз по дял на имунизираното население и върви назад дори в сравнение с другите страни от Балканите. Уязвимите групи са напълно пренебрегнати от държавната ваксинационна политика, както и хронично болните. Безспорно българският модел за управление на здравната криза – доколкото той съществува изобщо – търпи пълен провал.

До момента около 830 000 българи, или под 12% от населението, са с поставена поне една доза ваксина срещу COVID-19, от тях към 600 000 са със завършен имунизационен цикъл. Едва една пета от възрастните хора над 65 години в България присъстват в тази статистика. Положението сред медиците също не е розово – според данните към 30 май на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията едва 21% от здравните ни работници са ваксинирани с минимум една доза. Под 30% от българите изобщо смятат да се ваксинират и сме първи във вярата си, че чужди сили умишлено разпространяват коронавируса у нас.

Въпреки често споменаваните аргументи за състоянието на здравната система и нейното значение в настоящата криза, според оценка в проекта за Национална здравна стратегия за 2021–2030 г. ролята на здравната система за общественото здраве е минимална. Много по-голямо значение имат фактори като личното поведение, околната среда и социално-икономическите условия. В същия документ се посочва, че страната ни е на дъното в световните класации за възприятие на гражданите за собственото им здраве и благополучие.

Преждевременната смъртност в България е много над средната за ЕС и двойно по-висока при мъжете. Болестите на органите на кръвообращението са основна причина за смъртността в страната, а на второ място са новообразуванията, тоест тумори и ракови заболявания. Равнището на детска смъртност също остава по-високо от средното за ЕС, както и процентът на мъртвородените деца. Същото важи и за средната продължителност на живота. Безработицата, рискът от бедност и социално изключване, лошото качество на въздуха и питейната вода, шумовото натоварване и лошите условия на труд са основни фактори, които влияят негативно на здравето.

И все пак – здравната система

От Министерството на здравеопазването отчитат, че здравната ни система разполага с добра управленска структура на централно ниво. Проблемът е, че въпреки нарастващите разходи за здравеопазване, директните плащания са три пъти по-високи от средните за ЕС – тоест българският пациент плаща тройно повече от европейския извън осигуровките, без да получи желаните медицински резултати и удовлетвореност от лечението. Преките плащания на пациенти са най-високите в ЕС. Нерегламентираните плащания също са проблем. Да не споменаваме за неравенството в достъпа до медицинска помощ и т.н.

Можем ли да кажем, че здравната система се е справила добре, ако по време на кризата дарители купуват кислородни концентратори или се оказва, че в страната има 400 болници с огромен капацитет от легла, в които обаче няма достатъчно медицински персонал – отговора на този въпрос оставям на читателя. В анализа на Европейската обсерватория за здравни системи и политики, публикуван преди почти десет години, се отчитат същите и много други проблеми. Недостигът на лекари – противно на всеобщото вярване – не е сред тях. Относителният дял на лекари и зъболекари е висок в сравнение с други държави, но пък липсват медицински сестри. Това сочат не само поостарели анализи, но и сравнително пресни данни: персонал има, но как и най-вече къде е разпределен и в кои конкретни специалности има недостиг – това е важният разговор. Застаряващият медицински персонал, както и други проблеми, като липсата на линейки, ниските заплати, недостатъчната материална база и слабият контрол върху закупуването на определени медикаменти са само част от хроничните проблеми, които коронакризата постави на дневен ред.

Същият анализ за 2018 г. не показва особен напредък – напротив. Констатират се „съществени слабости, които допринасят за неудовлетворителното здравно състояние на населението“. Растат и неравенствата в достъпа до здравни услуги. Когато има подобрение, то е незадоволително, а в други области ситуацията се влошава.

Здравна култура – що е то?

Към системните фактори прибавяме и индивидуалните. Почти във всеки документ се констатират сериозни пропуски в осведомеността и мотивацията на хората във връзка с превенцията и контрола на предотвратими заболявания, свързани с начина на живот. Българите са най-големите пушачи в ЕС, с голям дял на възрастни с наднормено тегло, като едва 7% от населението спортува редовно. Заглавия от 2012 г. припомнят, че ниската здравна грамотност не е нов феномен и тя се отнася за над 60% от българите.

И в изследване на Медицински университет – София се казва, че сме с изключително ниска здравна култура, последица от което е не само недостатъчната профилактика, но и неспособността от страна на пациента да следва назначения режим на лечение дори когато има такъв.

… нашата страна е сред първите в Европа по неграмотност, бедност и дългосрочна безработица. За 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. Процентът на хората с трудности при четене и смятане у нас е най-високият в ЕС.

Това са много тревожни данни, тъй като равнището на образование на населението определя облика на всяка съвременна страна и има важна икономическа и социална роля за нейното развитие. Ниската грамотност води до влошено здравно състояние на населението, до увеличаване на риска от пациентски и лекарски грешки, до увеличаване на хоспитализациите и до нарастване на публичните и личните разходи за здравеопазване.

Това е записано в доклада от 2012 г. за състоянието на здравната ни система. Над половината от българите не посещават личния си лекар в рамките на годината, а 80% не са ходили на зъболекар. България напълно пренебрегва и ромската си общност, където мизерните условия на живот и липсата на образование водят до пагубни последици от здравна гледна точка.

Но здравната култура е проблем не само сред пациентите. Макар доверието на обществото към ваксините да е нараснало между 2018 и 2020 г., данни на Европейската комисия сочат, че вярата в превенцията чрез ваксиниране не успява да надскочи 50%. Все пак по-голямата част от запитаните са съгласни с твърдението, че имунизациите са важни за децата, макар доверието в безопасността на ваксините да е по-ниска. Българите продължават да смятат противогрипната ваксина за по-маловажна, но подобна тенденция се наблюдава в множество страни от Европа.

Според европейското изследване в България е най-нисък процентът на медиците, които са склонни да препоръчат ваксиниране на пациентите си – едва една трета от личните лекари и 17% от здравните работници като цяло. Парадоксът е, че същата група лекари, интервюирани за изследването на Европейската комисия, са заявили, че вярват във важността, ефикасността и безопасността на ваксините. През декември миналата година едва 11% от медиците, получили възможност да се ваксинират срещу коронавирус, са заявили желание.

От всичко по много

Разбира се, не само България има проблеми с ваксинирането. Нидерландия бе на едно от последните места, редом с България, по скорост на имунизации срещу коронавируса, както и сред първенците, отново заедно с България, по брой заразени. Не е ясно и какъв е бил ефектът от информационната кампания на стойност 6 млн. евро, тъй като един на всеки десет нидерландци не смята, че ваксината ще помогне за привеждане на пандемията под контрол. И все пак близо две трети от нидерландците възнамеряват да се имунизират – светлинни години от нагласите в България. А починалите от COVID-19 в България са много повече на глава от населението, отколкото в Нидерландия.

България не е уникален случай и що се отнася до вярата в конспиративни теории и алтернативна медицина. Голяма част от французите (69%) се доверяват на алтернативни лекове, а проблемът с подобен вид лечение е толкова сериозен, че се полагат системни усилия за неговата регулация, тъй като води до опасни ситуации както за пациентите, така и за медиците. Много французи също са скептични към ваксините. Системната поява на огнища на морбили провокира въвеждане на задължителни имунизации за определени заболявания през 2018 г. Към 3 юни 2021 г. обаче близо 40% от французите са получили поне първа доза срещу COVID-19, а 18,6% са ваксинирани напълно. В САЩ – люлката на антиваксърското движение – напълно имунизираните към същата дата са 41%, а малко над половината от населението е с поне една доза. България изпреварва както САЩ, така и Франция по потвърдени смъртни случаи на глава от населението.

Очаквано, повечето конспирации за коронавируса се оказаха неверни. Но много от тях, като например „надписването“ на пациенти, защото пътеката е по-скъпа (нищо че всъщност болниците често губят пари от лечението на COVID-19), разкриват недоверието на пациентите към родното здравеопазване изобщо. И недоверието е основателно: средства се източват чрез здравните пътеки, а корупцията в системата е добре познат феномен. Като добавим към това и влошената информационна среда, в която проводници на всякакъв вид дезинформация се легитимират от властта, както и липсващите институционални структури, които да планират и осъществят стратегически процеси като масова ваксинация – нищо ново на източния фронт. И ако България не е уникална по нито един параграф по отношение на гореописаните проблеми, то коктейлът от всички тези фактори заедно е съвсем друга тема.

Затова и не е изненада, че България не вярва на ваксини. А за да се реши този проблем, трябват системни и концентрирани усилия във всички сектори – от образованието до здравеопазването, и обратно. А алтернативата? Епидемиологът д-р Петър Марков отговаря:

Нещата вече са много прости. Която страна успее да организира високо ваксинационно покритие сред гражданите си, ще се радва на свободен живот, работеща икономика и просперитет. Тези, които са се омотали във фалшиви новини, конспиративни теории, невежество и обикновена глупост, ще боледуват, ще умират, ще продължават да търпят ограничения, ще губят парите си, бизнеса си и работата си.

Все още има шанс до есента България да се приближи до първата категория страни, но няма да ни падне от небето – трябва здраво да стъпим на педала.

Заглавна снимка: Braňo / Unsplash