Българо-унгарската ос: Съюзниците на Путин в ЕС и НАТО

Слабите звена на ЕС и НАТО

България вече не е на обичайното последно място по корупция в Европейския съюз. Новината от тазгодишния доклад на „Трансперънси интернешънъл“ обаче не е никак позитивна, защото причината за този „прогрес“ на страната ни е влошаващият се корупционен индекс на Унгария, която вече заема последното място.

Освен че споделят дъното на подобни класации, София и Будапеща си правят компания и в друг черен списък – на най-верните приятели на Путин сред членовете на ЕС и НАТО. Връзката между двете тенденции не е случайна. Корупцията се смята за едно от най-опасните оръжия, които Русия използва срещу Запада, следователно не е изненада, че двете най-корумпирани страни се управляват от политици, изпълняващи заръките на Москва. България и Унгария играят заедно на страната на Русия по всички линии – от газови и петролни доставки, пасивност при изпращането на оръжие на Киев, икономически санкции, до въпроси, засягащи забраната за участие на руските спортисти в Олимпийските игри.

Режимите на Орбан в Унгария и на Радев в България използват комбинация от вътрешна диктатура, конфликти с формалните си съюзници в НАТО и ЕС, както и открита защита на руските интереси, за да поставят двете държави в услуга на Путинова Русия – страна, обвинена в тероризъм, геноцид и престъпления срещу човечеството.

Както предвидих три месеца преди началото на варварската руска инвазия в Украйна, президентът Румен Радев успешно надгради започнатата от правителствата на Борисов тежка зависимост на България от Русия. Бившият премиер Иван Костов, чието управление между 1997 г. и 2001 г. постави основите на членството ни в ЕС и НАТО, на два пъти нарече президента „руски агент“ – думи, които не бяха коментирани нито от Радев, нито от партиите. Според анализатори е очевидно, че президентът се възползва от кризата на партийната система, за да разширява собственото си политическо влияние, увеличавайки по този начин опасността от допълнително подронване на демокрацията в България. На практика страната прескочи идеите за президентска република и върви с бързи стъпки към президентска диктатура.

Унгария на Орбан също от години е пример за растящо авторитарно управление, липса на свободни медии и нарушаване на човешки права. През 2022 г. Европарламентът с голямо мнозинство прие доклад, според който положението в Унгария се влошава и тя вече не може да се смята за пълна демокрация, а за хибриден режим на „изборна автокрация“.

Енергийни зависимости

Руските енергийни доставки и действащите около тях мрежи за корупция и задкулисно влияние са основният инструмент, чрез който Москва контролира властта в София и в Будапеща.

Правителството, назначено от Радев на 2 август 2022 г., активно лобира в полза на „Лукойл“, с което открито показа шокиращи зависимости между руската енергийна компания и българската власт. Официалната среща през септември между президента и представители на руската петролна компания за обсъждане на „мерки за стабилизиране на икономическата среда“ остави впечатлението, че България се управлява от „Лукойл“.

Лобирането в полза на руските енергийни интереси през миналата година дойде не само от служебното правителство, но и от правителството на Кирил Петков. Кабинетът на четворната коалиция ПП–ДБ–БСП–ИТН успя да издейства изключение за България от общото за ЕС ембарго върху руския петрол, въпреки че финансовият министър потвърди техническата възможност бургаската рафинерия да работи с неруско гориво.

Паралелно със зависимостите от „Лукойл“ българската държава страда и от дългосрочни зависимости от другия руски енергиен гигант – „Газпром“. Третото правителство на ГЕРБ и лично бившият премиер Бойко Борисов носят отговорност пред обществото за незаконно построеното през България продължение на руския газопровод „Турски поток“. Освен че създаде абсурдната ситуация с изгубената пътна карта за проект, струващ 3 млрд. лв., газовата тръба през Балканите лиши Украйна от централната ѝ роля в транзита на руски газ към Европа и по този начин отвърза ръцете на Путин за военна агресия срещу Киев.

Нещо повече, доклад на ДАНС от 2017 г. до президента Радев и тогавашния премиер Борисов ясно посочва целта на Русия с този проект до 2020 г. да изолира Украйна от газовите доставки и по тръбата да не идва газ за България. Унгария беше една от страните, облагодетелствани най-много от експресно завършения „Балкански поток“ – по този начин Русия гарантира евтини енергийни доставки до Унгария и бетонира властта на Виктор Орбан. Енергийната политика на Борисов в услуга на Москва, негласно подкрепяна от президента Радев, не само даде условия Русия да увеличи натиска си върху Украйна, но паралелно с това гарантира и енергийните връзки между Русия и най-доверения приятел на Путин в Централна Европа.

Умело кръстеният от Емилия Милчева тандем Радев–Орбан успя да наложи и вето на обсъжданите в ЕС санкции за руската ядрена индустрия, като по този начин българският президент подпечата изграждането на унгарските ядрени реактори с руски пари и технологии. Самият Радев още през 2019 г. при срещата си с Путин предложи Русия да се включи в изграждането на АЕЦ „Белене“.

„Неутрални“, но на страната на агресора

След началото на пълномащабното руско нападение срещу Украйна позициите на Орбан и Радев спрямо Москва станаха почти паралелни. Унгария все още отказва да изпрати оръжие на Украйна и дори блокира потенциални оръжейни доставки за Киев през унгарска територия. Официално България също не се включи в първоначалните инициативи на страни от ЕС и НАТО за оръжейни доставки на Украйна.

Това беше съпътствано от истерично повтаряното мнение на Радев, че военната помощ за Киев би въвлякла България във войната и че страната ни трябва да запази „неутралност“. Това достойно за роман на Оруел твърдение е очевидно невярно, защото нито една от държавите, помагащи с въоръжение на Киев, не стана част от конфликта. Впоследствие се оказа, че България все пак е давала помощ на Украйна, и то още в началото. Доставките обаче са били тайни и през трети страни.

След като Народното събрание все пак одобри директната военна помощ през декември, Радев продължи с критиките си и дори едностранно се обяви за игнориране на решението на парламента. Именно заради това грубо погазване на конституционни правомощия беше повдигната темата за потенциален импийчмънт на президента.

Междувременно властите в Унгария отидоха още по-далеч във връзките си с Русия, след като външният министър Петер Сиярто стана единственият политик от страна членка на ЕС, посетил Москва след започването на войната.

Отмяната на икономическите санкции срещу Русия е друга тема, жизненоважна за Путин, по която Румен Радев и Виктор Орбан имат еднаква позиция, различаваща се от общоевропейската. На няколко пъти от встъпването си в длъжност българският президент повтаря дословно руската опорна точка, че „санкциите не са от полза за Европа“, като за последен път това стана в края на 2021 г. на предизборния дебат между Радев и кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков. Орбан също отдавна е защитник на руските интереси по темата за евентуална отмяна на икономическите санкции срещу Москва. В края на 2022 г. той дори ги определи като „стъпка към война“.

Радев и Орбан защитават руските интереси и по темата за евентуалното бъдещо членство на Украйна в НАТО. България и Унгария са единствените две страни членки, които се обявиха против включването на Киев в Северноатлантическия алианс. Според Радев „решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“. По този начин президентът едновременно изолира България от позицията на нейните съюзници в региона и повтаря опорната точка на Кремъл, че Украйна трябва да се съгласи на мирни преговори, които да бъдат приемливи и за Русия.

Унгария от своя страна продължава да блокира началото на работата на комисията НАТО–Украйна, посочвайки като причина проблемите на унгарското малцинство в Украйна. Виктор Орбан си навлече гнева на Киев и заради свои изказвания от началото на 2023 г., когато заяви, че заради войната Украйна се е превърнала в „ничия земя“, и сравни състоянието ѝ с това на Афганистан. Впоследствие унгарският посланик в Киев беше привикан за обяснения в украинското Външно министерство, а дипломатическият скандал сякаш разшири пропастта между Унгария и онези страни от НАТО и ЕС, които подкрепят каузата на Украйна с всички сили.

В тази напрегната обстановка, само дни след предизвикалото скандал изказване на Орбан, българският президент отново избра да заеме проруска позиция. След посещението в София на унгарския президент Каталин Новак, Радев заяви, че „България и Унгария споделят убеждението, че решението на конфликта в Украйна няма да дойде с повече оръжия, а с повече воля, диалог и дипломатически усилия за деескалация и прекратяване на бойните действия“.

Докрай на грешната страна на историята?

Чрез бруталната терористична агресия срещу Украйна Москва се бори да запази това, което смята, че ѝ принадлежи – имперския контрол върху земите на старата руска и съветска империя. Русия, подобно на империите преди нея, не желае да се откаже от териториалните си цели, докато вярва, че е способна да ги контролира по един или друг начин. Предложенията за ранни преговори предполагат, че Русия може да бъде убедена доброволно да се откаже от правото си да контролира Украйна.

Всяко примирие, постигнато чрез такова усилие, би представлявало просто тактическа пауза от страна на Русия за превъоръжаване и подновяване на войната. Българският президент и унгарският премиер явно игнорират факта, че на 24 февруари 2022 г. Русия едностранно наруши мирните споразумения, подписани през 2015 г. На практика предлаганите от Орбан и Радев „мирни преговори“ просто биха възнаградили агресора.

Западните съюзници търсят начини за насърчаване на устойчив мир в Европа – такъв, който да сложи край на бруталното нападение на Русия срещу Украйна и да намали вероятността за подобни военни агресии в бъдеще. Трагично, но реалистично е да се очаква, че Русия, подобно на повечето империи в историята, ще трябва да претърпи съкрушителна военна загуба, преди да се откаже от войната като средство за доминиране върху своите съседи. Твърде вероятно е военното поражение да доведе и до териториален разпад на Русия, подобен на тези през 1917 и 1991 г.

Възможността за колапс на Руската федерация вече открито се обсъжда не само от западни анализатори, но и от самия Путин. От всичко казано дотук следва изводът, че реториката на Радев и Орбан на военна тема не е нищо повече от повтаряне на руската пропаганда и прокарване на позицията на Путин в ЕС и НАТО. Фактът, че тази пропаганда идва от управляващите в две столици на ЕС и НАТО, е особено притеснителен и ще доведе до задълбочаване на вътрешните проблеми на двата съюза паралелно с очакваната скорошна ескалация на войната.

Гражданското общество в България и проевропейските политически сили следва да осъзнават тази опасност за страната и да направят всичко възможно да ограничат властта на зависимия от Путин български президент – дори и чрез предсрочното му премахване от поста.