Български политически животни

На Аристотел принадлежи определението, че „човекът е политическо животно по природа“, тъй като може да достигне своя най-висок потенциал, като се занимава с нещата, касаещи полиса – тоест с политика. Колко висок е потенциалът на българските политически животни, повели обществото към шести парламентарни избори за последните три години?

Тестът за шестата поправка на Конституцията три месеца след гласуването ѝ дава шанс на президента Румен Радев да покаже онова лице, което нацията обича да вижда – национално отговорно и загрижено, макар и в рамките на стеснените му правомощия при назначаване на служебен кабинет. Такъв отново стана належащ, след като и третата политическа сила, на която държавният глава връчи мандат – „Има такъв народ“, най-малката партия в 49-тото НС, върна празна папка. 

Механиката на политическия процес

Медиите забълбукаха от въпроси има ли конституционна криза, кой може да е министър-председател измежду записаните в Конституцията десетина души и кого би избрал Румен Радев. Председателя на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ), който следва Бойко Борисов още от Столичната община? Гуверньора на БНБ Димитър Радев, издигнат още през 2015-та начело на централната банка от ГЕРБ? Или един от тримата подуправители – Андрей Гюров (ПП), Петър Чобанов (ДПС), Радослав Миленков, избран през 2019 г. от сглобката ГЕРБ–ДПС?

А може би председателя на Сметната палата Димитър Главчев (ГЕРБ), който беше депутат още от голямата победа на партията през лятото на 2009-та? Или някой от двамата му заместници – Горица Кожарева, издигната от „Патриотичния фронт“ за този пост през 2015 г., и Тошко Тодоров, също от ГЕРБ? Кожарева дори беше временен шеф на институцията с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Български възход“, след като през 2023 г. бързо бе отстранен Цветан Цветков от Реформаторския блок.

Като възможен кандидат отпадна омбудсманът Диана Ковачева, бивша правосъдна министърка в кабинет на ГЕРБ, отскоро съдийка в Европейския съд по правата на човека. А нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка тази седмица със следния мотив:

Заемането на политическа длъжност, каквато несъмнено е тази на министър-председател, е несъвместимо с упражняваните от мен функции като заместник-омбудсман.

Самоотстраниха се и централните банкери и Радев обясни защо:

Има етичен кодекс и правила на Европейската централна банка, които забраняват на управители и подуправители да заемат политически постове. Има колизия с националното законодателство, което е очевидно, но това, за което малко се говори, е, че има колизия с европейското законодателство. Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на Европейския съюз, протоколите към него, Устава на ЕЦБ, Устава на Европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности. Етичният кодекс изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес.

Изглежда, че бащите на промените в Конституцията не са били наясно с тези правила, вписвайки управителя на БНБ и подуправителите в селекцията за премиери. Така че кръгът изглежда широк само на пръв поглед, защото, накъдето и да се обърне Румен Радев, взорът му попада на ГЕРБ. На когото и от този кръг да се спре, няма да избегне критиките за връзка с Борисов. Вследствие на продължилата повече от десетилетие доминация във властта на Бойко Борисов регулаторите и контролните органи са окупирани от кадри на ГЕРБ, а тук-там се мяркат и свързани с ДПС. 

Изгледи за конституционна криза няма, каквито опити за внушения има, въпреки че след промяната на Конституцията не са променени и съответстващите закони, не е подготвен и закон за служебното правителство. Срокът е бил през юни и е практически невъзможно да се реализира в близките дни. 

Никой не е очаквал, че колегите от ГЕРБ–ДПС ще тръгнат да свалят правителството и да ни хвърлят на избори буквално два месеца след като конституционните промени бяха приети,

каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов по bTV. 

Проблемът е, че изброените в Конституцията лица не могат да откажат, но законите на институциите, в които работят, не им позволяват да заемат други длъжности, защото влизат в хипотеза на несъвместимост. По всяка вероятност изход ще бъде намерен – с вариант за неплатен отпуск, след което следва завръщане на предишната позиция. 

Същността

Въпреки несъгласията си с конституционните промени, които атакува и в Конституционния съд, президентът обяви, че ще обсъди предварително с партиите намеренията си и кандидата за премиер. С така проявената добронамереност и разум сигурно очаква да му върнат жеста с предварително съгласуване на кандидатите за министри, за да няма скандал при подписване на указа за назначаването на правителството.

Тези служебни министри ще управляват заедно с 49-тия парламент, който ще работи до полагането на клетва от новите избраници, което означава до юни. Експериментът с още близо три месеца действащо Народно събрание може да бъде използван от политиците за полезна за обществото политическа работа. Например да приемат тези закони, чието негласуване бави отпускането на втория транш от 653 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, а предстоят и трети, и четвърти за общо над 1,2 млрд. евро. 

Такива закони са приетият на първо четене миналата есен Закон за личния фалит, по който обаче не е работено впоследствие; пътната карта за енергетиката; законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. От ПП–ДБ смятат да внесат в парламента подготвения от Министерството на правосъдието проект на Закон за съдебната власт. Но дали ще получи коридор за обсъждане законът, трасиращ пътя към избори на Висш прокурорски съвет, Висш съдебен съвет, Инспекторат на съдебната власт и главен прокурор, предстои да се разбере.

Също така все още не е известно дали управлявалото доскоро мнозинство ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС ще се заеме с избора поне на тези 85 членове на регулатори и контролни органи, за които е необходимо обикновено мнозинство. Идеята не е чужда на някои политици от ГЕРБ и ПП–ДБ. Със сигурност ще се наложи парламентът да избере омбудсман и негов заместник, при това без да губи време, тъй като през април Ковачева ще смени досегашния български съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. Продължават да са във висящо положение и управителят и подуправителят на НЗОК, които бяха първоначално избрани от парламента, а след скандал внесоха оставките си през декември 2023 г. Така Станимир Михайлов и Момчил Мавров тушираха възникналия тогава конфликт в сглобката, „помолила“ ги да подадат оставки. 

Тези и други назначения обаче трябва да намерят разрешение независимо от публично изразеното нежелание от съпредседателя на ПП Кирил Петков да се назначават хора преди избори, „когато е мътна водата“. Предложението за това беше отправено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който смята, че е по-добре двете формации да работят заедно, вместо да се противопоставят. Мандатите на мнозина в тези държавни органи са изтекли от години, а неизвестността как ще са разпределени силите в 50-тия парламент след изборите през юни прави атрактивна офертата на лидера на ГЕРБ. Освен че налива основи за бъдеща коалиция. Със сглобките вече е приключено.