Българският Левиатан в сглобка

Ако всичко в политиката върви, както върви – по мед, Пеевски и Борисов, – на 6 март догодина правителството с мандат на ПП–ДБ и премиер акад. Николай Денков (ПП) ще се ротира с кабинет с премиер Мария Габриел (ГЕРБ), (няколко) министри от ГЕРБ и подкрепа от парламентарно мнозинство, дирижирано от ГЕРБ и ДПС. Водачът на ГЕРБ Бойко Борисов вече изрече гласно онова, за което се догаждахме още при договарянето на ротацията – министри, които не са се справили, ще бъдат сменени.

Обществото имаше нужда от нов обществен договор, основан на върховенство на правото, морал в политиката и жизнеспособна демокрация с активни граждани, а получи Левиатан – лидера на ГЕРБ и лидера в сянка на ДПС, които не са в затвора.

Лозунги? Пропагандни внушения?

Избелване, официализиране, приемане

Ами ето го Борисов, необезпокояван от никого, който казва как

Пеевски проведе реално преговорите с протестиращите [миньори и енергетици – б.а.] и ги доведе до успешен край, колкото и да не се харесва на умнокрасивитета.

Три години по-рано го беше нарекъл „Шиши, който нареди [първия служебен – б.а.] кабинет на президента“, а допреди това изобщо избягваше да го назовава – въпреки че свързвани с Пеевски бизнеси печелеха многомилионни обществени поръчки. Имат и една и съща пъпна връв – политическият път и на двамата тръгна от НДСВ. На Пеевски – като учредител на младежкото НДСВ, на Борисов – като охранител на Царя и по-късно главен секретар на МВР.

Парламентарният съюз, придобил вицовия етикет „сглобка“, освен че избелва публичния образ на Борисов и Пеевски, публично узаконява и отдавнашната им връзка, за която първият отричаше, а вторият мълчеше. Стори и нещо повече от избелването – направи и двамата обществено приемливи заради значимостта, която придобиват в парламентарната власт, най-високата по конституция. Същата тази власт и двамата игнорираха дълги години – единият не стъпваше в парламента, макар и депутат, другият избягваше, макар и премиер.

Конституционното мнозинство, чийто формат официално ги съеши, досега е произвело промени с неясно бъдеще, критикувани от всички юридически общности и съюзи. От някои от тях, като 24 май за национален празник, ГЕРБ и ДПС дружно се отказаха. Засега е ясно, че след приемането им промените ще бъдат отнесени до Конституционния съд, който да се произнесе дали преструктурирането на Висшия съдебен съвет и др. могат да се извършат от Обикновено народно събрание.

А „умнокрасивитетът“ е същият, заради който Бойко Борисов се отказа от първия мандат след изборите на 2 април, подкрепи създаването на кабинет с втория и накрая се оказа, че го е вкарал във вълчи капан. Колкото повече се бориш с капана, толкова повече се забива в тялото. Дори и с факта, че управлението на кабинета „Денков“ приключва през март, но времето на бъдещото правителство с министър-председател Габриел не е лимитирано.

Сегашната ситуация е дори по-изгодна за ГЕРБ и ДПС, отколкото ако управляваха заедно в изпълнителната власт. Първо, не трупат публични негативи за едно или друго решение. Второ, не носят отговорност, но се сдобиват с позиции в регулатори. И трето, което е най-важното – тяхната сглобка в сглобката парира опитите за малки промени. (За по-значими няма нито политическа воля от всички страни, нито капацитет.)

Например отпадането на намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорите, въведена от ГЕРБ по време на пандемията от COVID-19, отшумяла преди повече от година. Или продължаването на забраната за внос на селскостопанска продукция от Украйна, основно слънчоглед, докато земеделци и преработватели в България не се разберат за квоти – а междувременно за зърнопроизводителите, най-субсидираните земеделци у нас, бяха излети нови милиони.

Съпротивата на ГЕРБ осуети и предложението на ПП–ДБ частните болници да провеждат обществени поръчки за доставка на лекарства и лекарствени средства, както го правят държавните и общинските. Тази неравнопоставеност, която дава конкурентни предимства на частните болници, е заложена от години и макар да е известна, не е поправена. Това позволява на големи частни болници, които използват собствени дистрибутори, да ценообразуват, както намерят за добре. НЗОК после заплаща лекарствата и на едните, и на другите със средствата от здравните осигуровки.

От години срещу България има наказателна процедура от ЕК, че не спазваме правото на Съюза, за което ние ще плащаме от нашите джобове като данъкоплатци съответните санкции.

Това обясни доц. Васил Пандов от ПП. Напразно – ГЕРБ с помощта на „Възраждане“ отхвърли предложението, зад което има бизнес за няколко милиарда.

В ситуация на висок геополитически риск ГЕРБ и ДПС вършат онова, което европейските и евроатлантическите партньори на България очакват – гласуват оръжие за Украйна и не кривват от ангажиментите към съюзниците. Все пак и двете партии са членове на европейски политически семейства, които недвусмислено осъждат руската агресия.

Но когато става въпрос за вътрешнополитически теми и свързаните с тях интереси, правят онова, което са правили и преди – брокери на влияние, защитници на статуквото и на мафиотизирано правораздаване. Пример за това са спецслужбите и демонстрираният отказ да се извършат каквито и да било промени, което означава, че ще ги оставят със селектираните от президента Румен Радев началници.

Има за какво да му се отблагодаряват – служебните кабинети на Радев върнаха немалко кадри на ГЕРБ във властта, а схеми на ДПС бяха запазени. Но и правителството на Денков запази президентски назначения, при това в ресурсни институции като ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), който разпределя годишно над 3 милиарда. Така, след като избраният от „Промяната“ за шеф Камен Диков се оттегли, начело на ДФЗ е Георги Тахов, назначение на първото служебно правителство на Гълъб Донев. Един от заместниците му е бивш депутат от БСП – Димитър Горов, а друг – 37-годишната Ива Иванова, също е на поста още от служебното управление, при това запазвайки тогавашните си ресори – Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 и Програмата за морско дело и рибарство 2014–2020, които са с най-много средства и интересите към тях са най-големи.

Неуспелият да оглави ДФЗ Диков, който е и бивш шеф на „Напоителни системи“, бе монтиран начело на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ – макар и без опит в железниците. А от квотата на ДПС там влезе бившият военен контраразузнавач и щатен сътрудник на Държавна сигурност о.р. полк. Васко Балабанов.

Така, макар да се водят партньори „само“ в конституционното мнозинство, ДПС тихомълком се уреждат с места в бордове и регулатори като БНБ. Официално обяснение за това от лидерите на ПП–ДБ няма. Няма и регламент за назначенията, какъвто, по думите на Борисов, трябваше да изготви Христо Иванов.

Няма съмнение, че в тричленното ръководство на новата Комисия за противодействие на корупцията ще има представител на ДПС, освен на ГЕРБ и ПП. (Къде ли е ДБ…?)

Облекчена структура, трима човека да е управлението, изключително независим директор на дирекция с големи правомощия, да може да сезира директно двете прокуратури – и българската, и европейската без Комисията, което показва, че има независим човек и цедка – някой, който да може да обира сигналите.

Хвалебствията са откъм Пеевски за новоприетия закон, по който никой от ДБ не отрони дума при второто му четене в пленарната зала. Е, нищо чудно ДПС да се цели именно в този „изключително независим директор“ и да извади свой стаен кадър.

Денков – самотен бегач

Така Борисов и Пеевски управляват, без да управляват, при това в любимата на почетния председател на ДПС Ахмед Доган „заедност“. Паралелно с това ГЕРБ обстрелва правителството на ПП–ДБ с повече от приятелски огън, а вместо парламентарната група на ПП–ДБ да подкрепи активно министрите си, се е снишила. При протестите на зърнопроизводителите парламентарната група на ПП–ДБ и нейните лидери, което ще рече председателите на партиите в коалицията, оставиха на правителството и персонално на премиера Денков да се справя с първата сериозна криза. Разбира се, „подпомогнат“ от Борисов и неговия апарат в лицето на бившата земеделска министърка Десислава Танева, която оглавява и парламентарната Земеделска комисия, а заместници са ѝ депутати от ДПС и от ПП.

Зърнопроизводителите плашеха с „хляба на България“, миньорите и енергетиците – със „загуба на енергийната независимост“. „Хляб и ток“, ключови послания, както отбеляза по БНР социоложката Елена Дариева, а „нещата се форматираха много добре“ – както обобщи Пеевски след срещата с енергетиците в парламента.

Неслучайно мястото на срещата, променяно няколко пъти, в крайна сметка бе определено да е там – при Пеевски и Борисов, управляващи диалога за българския енергиен преход и „услужливо самопоканили се, за да покажат, че ще ги решат“ (по евродепутата Радан Кънев). Единствено Кънев публично заяви по националното радио, че за никого не са тайна влиянието на Пеевски и кръга край него върху ТЕЦ „Марица-изток 2“, назначенията там и обществените поръчки, както и връзките между друг мастит собственик във въглищната енергетика – Христо Ковачки, и ДПС. Затова и Ковачки и офшорките – собственици на бизнеса му, са големият печеливш от протестите.

На правителството на Денков се падна да решава проблем, голям колкото няколко хиляди човешки съдби, гарниран с опасен за дишане въздух и хиляди декари за рекултивация, нерешен от предишните управления на ГЕРБ и съучастниците им от ДПС. Приносът на енергийния министър Румен Радев в преговорите с протестиращите обаче не се открои, независимо че самият Радев е от Стара Загора, работил е като координатор на проекта за водородна долина (ZAHYR) и е участвал в развитието и популяризирането на водородните технологии в България.

Но балансираният подход на премиера Денков при сблъсъка с толкова социални трусове и протести беше оценен. Министър-председателят говори сдържано и честно, независимо от цената, която плаща. Не той обаче, а парламентарната сглобка определя назначенията и посоката на развитие на протести и каквито и да било реформи.

Изявлението на Борисов, че няма да сваля правителството (тоест ГЕРБ няма да оттегли подкрепата си), означава, че до ротацията ще има контролирани трусове. По-силни от приятелски огън, но по-слаби от разрушения. Ако ГЕРБ и ДПС не пропускат законодателни предложения, като обществените поръчки за частните болници, какво ли ще сполети конституционните промени? Чака се ротацията – дали ще надделее реалната, или формалната сглобка и това ще покаже колко дълго още ще живее българският Левиатан. В един руски филм не успяха да го убият.