Бялата лястовица от САЩ

След 24 часа клокочене социалните мрежи стихнаха. Бялата лястовица отлетя, без някой да я види. Имаше обидени на Вашингтон, след като Държавният департамент на САЩ съобщи името на първия българин със забрана да пътува и пребивава в Съединените щати заради корупция. Оказа се неизвестният на публиката съдия от Специализирания наказателен съд Андон Миталов, който незабавно излезе в болничен. „В качеството си на длъжностно лице е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България“, гласи съобщението. Санкциите включват и съпругата, и дъщерята на Миталов.

Какво е извършил съдия Миталов? Разрешил е на председателя на движение „Русофили“, разследван за шпионаж в полза на Русия, да напусне България, за да отиде в Русия за пет дни – и да получи орден „Дружба“ от президента Путин.

Защо го правят

Всяка държава поставя националните си интереси на първо място и на тях подчинява външната си политика. Корупцията придобива геополитически измерения, когато е в услуга на външни сили, чиито цели са в ущърб на интересите на Съединените щати и техните съюзници.

На 8 май 1997 г. 38-мото Народно събрание прие с консенсус Декларация за национално съгласие, която определи присъединяването на България към ЕС и НАТО като основни национални приоритети. България вече е в ЕС и е член на Организацията на Северноатлантическия договор, където заедно със САЩ и други съюзници споделят общи трансатлантически ангажименти. Тези отговорности бяха подчертани в съвместното изявление по рамката за стратегическо партньорство, публикувано след срещата на премиера Борисов с американския президент Доналд Тръмп в края на ноември м.г.

Защо точно този човек

Шпионажът, втората най-стара професия в света, е, както знаем, събиране и анализ на определен тип информация. Шпионажът на съюзник улеснява достъпа до останалите съюзници и отслабва Алианса. Следователно е необходима намеса, ако съюзникът не е в състояние да се справи. Русия е търговски партньор на България, но не и съюзник.

Пред bTV обвиненият в шпионаж Малинов, чието пътуване в Москва съдия Миталов е разрешил, заяви, че изгонването на руски дипломати (също за шпионаж – б.а.) и санкцията срещу съдията целят „разваляне на българо-руските отношения“. Не е възможно. Парадоксално на пръв поглед, но Русия повече от нашата страна се нуждае от запазването на тези отношения. България e член на НАТО и ЕС и Москва не се отказва от опитите си да я превърне в „троянски кон“. Като най-слабата икономика и уязвима брънка в тези съюзи такива цели може да се осъществят чрез енергетиката, където България засега е почти стопроцентово зависима от Русия, чрез политиците, които вземат решения, и чрез олигарсите, създадени от криминалния Преход.

Не е случайно, че изгонените руски дипломати са имали повече от обикновен интерес към: първо, механизма на изборния процес, чрез който е възможно да се осъществят промени във вота, и второ, към интерконектора с Гърция, благодарение на чието изграждане тази стопроцентова зависимост от руски газ ще се понижи. Енергийната министърка Теменужка Петкова спомена за намаляване почти наполовина на тази зависимост благодарение на азерския газ и втечнения американски газ. Няма как това да се размине без „санкция“ от Москва. Енергийните доставки са политически инструмент на Кремъл и отслабването на хватката означава излизане от орбита на влияние.

Контролът върху доставките на енергия е основен източник на въздействие – газовата война между Русия и Украйна, започнала след първите опити на Киев да смени „наклона“ от Изток на Запад, е добра илюстрация. Всички последвали действия, в т.ч. проваленият проект за газопровод „Южен поток“ и стартиралите „Северен поток 2“ и „Турски поток“, са част от наказанието.

„САЩ се стремят да намалят риска от подобна манипулация, като подкрепят проекти, които включват американски съюзници“, се казва в доклада на Центъра за наука и международни отношения „Белфер“ към Харвардското училище „Джон Ф. Кенеди“, озаглавен „Националният интерес, енергийната сигурност и разузнавателната общност“.

Сега започва нова серия хибридни атаки с цел да се попречи на пътя на България към еврото – стъпка която произтича от Договора за присъединяване към ЕС. Появиха се някакви идеи, облечени в социологическо проучване, за референдум за еврото; появиха се експерти, които да всяват страх и заблуди. Интегрирането на страната в европейския монетарен съюз означава само едно – повече сигурност за финансовата система, за бизнеса и за гражданите. Освен ако българските политици не го проиграят за собствените си егоистични цели и в полза на небългарски интереси. Те са опасността, не еврото.

Защо не (и) други

Съдия Миталов е първият. Фактът, че се започва с лице, което е от ниските етажи на властта, означава и че съюзниците разполагат с достатъчно информация за обитателите на горните. Тази информация може да съдържа всичко: характерологични особености, офшорни сметки, придобивки, които не са обявени в декларациите пред КПКОНПИ, и др.

Колегите на Миталов от Специализирания наказателен съд имат добро мнение за него, но нима някой е очаквал в този момент да споделят нещо друго? След като Вашингтон обяви името му, Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ИВСС) благоволи най-сетне да съобщи, че е отказал да проверява Миталов, след като е бил сезиран от главния прокурор миналата есен за решението му да пусне Малинов в Русия. Главният прокурор поискал „по същество от ИВСС да се произнесе по правилността на постановения съдебен акт, доколкото съдията е разрешил на обвиняемото лице да напусне страната, без преди такова разрешение да е поискано от прокурор и същият да е отказал да разреши напускането“. ИВСС казва, че няма компетентност да се произнася по същество.

В очакване на още нечие „произнасяне“ нека си го кажем: няма кой да свърши работата на българската държава и нейните институции. Съюзниците могат да помогнат да се укрепи институционалният капацитет, нищо повече. Другото е политическа воля и реформи – дефицит на това управление, което не иска да си разваля рахатлъка.

Е, наложи му се да го развали, но дали ще се справи с последствията?

Защо не олигарси

Това е българска работа с „малко помощ от приятели“. Ловът на олигарси, ако не е избирателен, а целенасочен, може да помогне да се справим с т.нар. „олигархичен капитализъм“ и така да бъде намалено голямото неравенство в България. Един от известните изследователи на икономическото неравенство Тома Пикети посочва този показател като условие дали един капитализъм е олигархичен – разликата между нивата на доходите и капиталовите печалби. В България, която 13 години след присъединяването си остава най-бедната държава в ЕС, за 2018 г. коефициентът на Джини, който измерва неравенствата в доходите, е най-висок в Съюза.

Родовите белези на българските олигарси са връзки с шефове от бившите тайни служби и „перестройчиците“ на БСП, а чрез тях – и свързаност с Русия. (Следователно чрез тях се трансферира влияние.) И почти всички получиха сериозни активи – индустриални или финансови, от приватизацията. Чиято и публична биография да погледнем – на Илия Павлов, Емил Кюлев, Николай Банев, Ветко Арабаджиев, Цветан Василев, Васил Божков и много други живи и мъртви персони, – го потвърждава.

Така че нека не търсим бялата лястовица по американски жици. Мъката си е тук, надеждата – също.

Заглавна снимка: От сайта на Министерски съвет