Преди седмица в Столичния общински съвет беше приет бюджетът на София, възлизащ на над 1,75 млрд. лв., с увеличение от около 200 млн. лв. спрямо предходната година. Беше подкрепен с 40 гласа от управляващото мнозинство, заедно с част от Реформаторския блок, ВМРО и „Атака“. Против бяха 18 души – от БСП, „Политическа група 5“ („Глас народен“, „Движение 21“ и „Зелените“), Реформаторския блок и „Сердика“ (АБВ и Българските социалдемократи). Бюджетът бе приет във вида, представен от кметицата на Столичната община (СО) в края на миналата година, и без влияние от общественото обсъждане, направено по въпроса преди месец.

Нарасналият му размер бе представен от г-жа Фандъкова като основен положителен белег за развитието на града през изминалата година и в цялост – през десетте години нейно управление.

Тези 1,75 млрд. лв. показват директно мащаба на промяната, която постигаме.

Дебатите по приемането на бюджета на СО бяха описани от гражданската организация „Спаси София“ като „конгрес на БКП“: „След всяко изказване на член на управляващата партия – убедени, че толкова много правят за града и всеки навсякъде е длъжен да вижда #ВидимиРезултати – следваха дълги аплодисменти. Малкото конкретни предложения на така или иначе беззъбата опозиция се отхвърляха без сериозни аргументи.“

„Рекорден“ и „предизборен“, но „без увеличение на данъци и такси“ – реакцията на медиите бе неутрална. Критиката в общественото пространство обаче беше остра и силно отрицателна. Неефективност и корупция, липса на контрол и прозрачност, липса на визия, дългосрочни приоритети и политики за развитие. Качеството на градската среда, недостигът на места в детските градини, провалените проекти в центъра, лошата инфраструктура бяха конкретните примери на гражданите за лошо управление, изтъквани отново и отново. Увеличението на бюджета се приема с недоверие, като повече пари за „усвояване“. Общинският съветник Иво Божков коментира в блога си: „Предстои година, в която чрез обществени поръчки да бъдат захранени партийните черни каси на управляващото мнозинство и подкрепящите го послушници.“

Направи ми впечатление липсата на качествен анализ на бюджета в медийното пространство. Може би това се дължи на твърде ограничените данни, предоставени от СО относно бюджета преди и след като бе приет.

Непрозрачност и абстракция

Непонятно защо, докладът на кметицата и проектобюджетът не бяха публикувани в края на годината и можеха да бъдат намерени единствено на личната страница на Иво Божков, предоставени му от СО в съкратен вариант и сканиран PDF формат. Част от счетоводните сметки бяха „разсекретени“ за общественото обсъждане, което се оказа проформа, а всички документи (без да са особено подробни) – едва преди няколко дни.

За да разсее основателните обвинения в непрозрачност, София може да се поучи от големите европейски градове – да вземем за пример Тутракан, представил бюджета си в 34 удобни за работа документа.

Друга причина за липсата на адекватна реакция по въпроса според мен беше мащабът му, достигащ в своята цялост твърде абстрактни суми. Всеки от нас (включително общинските съветници) управлява лични или фирмени финанси в стотици и хиляди пъти по-малък размер от описаните и в предоставения формат бюджетът трудно може да бъде оценен. Нека се опитам по-долу да приведа тези суми в по-човешки мащаб.

За целта например използвам броя на хората в активна възраст в София – близо 850 000 души, и средната месечна брутна работна заплата за града – около 1500 лв. Бюджетът на София е приблизително равен на заработеното от всички тези хора за близо месец и половина работа.

Живеещите в града работят една осма от времето си за него.

Неинтуитивно, независимо от пътищата, по които минават, даже през субсидиите от ЕС и от държавния бюджет, парите идват пак от джоба на същите работещи. И да, съграждани трето и четвърто поколение софиянци, това включва и „пришълците“ в града ви.

Собствените, тоест преки приходи (данъци, такси, административни услуги), са 725 млн. лв. (при отчетени 709 млн. за миналата година). С изключение на държавна корекция на данъка за превозните средства, данъците остават непроменени през тази предизборна година. Ако вземем думите на Фандъкова: „Преди 10 г. [приходите от данъци и такси] бяха 584 млн. лв. През 2005 г. са били 229 млн. лв. За 13 години сме събрали 496 млн. лв. повече“, и отчетем инфлацията за периода от 2008 г., това означава увеличение на приходите с около 10%. През тези десет години икономическата активност, автомобилите, хората и имотите в града са се увеличили, както и постъпленията от данъците върху тях.

Но СО пропуска да използва неданъчни начини за печалба от собственост като наеми, концесии, дивиденти (постъпленията от дивиденти са само 1% от заложените за 2018 г.) – общо около 37 млн. лв. Добре би било да се потърси сравнение с други големи европейски градове, например град Бургас, който формира близо 15% от бюджета си от приходи от собственост. Еквивалентът на това в София означава още 110 млн. лв. в бюджета на Общината (или да кажем, 35 нови трамвая). През годината са постигнати печалби от продажба на имущество за 32 млн. лв., като е твърде вероятно голяма част от тези продажби да са в директен ущърб на интереса на града.

Основните капиталови разходи на всеки град са свързани с изграждането на инфраструктура. Хроничната липса на средства за това в София представляват отложен проблем, който – по примера на билета за градския транспорт – ще трябва да бъде решен „шоково“. Прави впечатление и ниската стойност на строителните разрешителни като процент от общите приходи – около 17 млн. лв. (колкото струва построяването на 5 средно големи жилищни блока). За съжаление, бе изпуснат възходящият тренд на строителната индустрия през последните години, покрай който можеше да бъдат постепенно оскъпени строителните разрешителни. Това би довело до по-пряк път между приходи и разходи: ако има нужда от дадени инвестиции, по-голяма данъчна тежест да бъде пренесена върху пряко заинтересованите от нея страни, в случая – строителните предприемачи.

От държавния бюджет се отпускат близо 500 млн. лв. субсидия най-вече за фиксирани разходи за заплати на държавни служители, заети в администрацията, образованието, културата и здравеопазването. Тук трябва да се посочи митът за държавното субсидиране на столицата. С изключение на няколко „знакови“ (а често по-скоро затрудняващи СО) проекта из центъра, като Ларгото и НДК, държавата е по-скоро лош наемател, отколкото бащица на столичния град. Тези пари участват в сметката, но само на книга – Общината ги взема с едната ръка и дава с другата. Всъщност тя дофинансира държавните дейности с 65 млн. лв. (или еквивалента на 50 посещения на театър за всеки от жителите си).

Преходният остатък (неизразходваните през 2018 г. пари) са 250 млн. лв. – от неизпълнени (като ремонта на трамвайната линия по бул. „Цар Борис III“) или недовършени проекти. От тях 68 млн. лв. (или ипотеките на 800 двустайни жилища) са от взети и неизползвани заеми, чиито лихви се изплащат. Това се равнява (въпреки че включва и други пера) на почти половината от капиталовата програма за 2018 г. Неизпълнението ѝ е систематичен проблем от последните години, по думите на експерта по градски системи Бойко Иванов. Затова в момента – отново поради възможностите за поредни зрелищни гафове, но в предизборна година – като заложени обекти, програмата на СО е всъщност твърде скромна.

Ако обобщим критиката: разходите на администрацията ще бъдат високи, но срещу това ще получим твърде малко реални активи.

От оперативни програми София ще получи 305 млн. лв., или – ако извадим държавната помощ – близо 30% от бюджета си. Всички те, заедно с част от заем от 22 млн. евро (забележете, че СО не успява да съфинансира необходимите средства), ще бъдат насочени към строителството на флагмана на СО – „Метрополитен“. Как ще бъдат похарчени структурните фондове, е въпрос на стратегическо решение на държавата, но е важно да се знае, че всеки един от 850-те хиляди работещи столичани ще отделя по левче всеки календарен ден (в допълнение на транспортните си разходи), за да стане това реалност.

И къде отиват всички тези средства? Не става твърде ясно. Описани са дейностите и всички те изглеждат важни, но количеството, качеството и ефективността трудно могат да бъдат проследени, нито може да бъде намерена база за сравнение. Сравнение по пера, без да претендирам за изчерпателност, може да покаже приоритетите на СО:

130 млн. лв. (най-голямото перо) се отделят за чистота, основно чрез концесиите за почистване. Други 40 млн. лв. се отделят за депонирането на отпадъци. Почистване има и в други пера, например озеленяване, така че е още по-трудно проследимо. С 86 млн. лв. се дотира директно градският транспорт под формата на компенсации за безплатните и намалените карти. Допълнително са предвидени да се купят 13 трамвайни мотриси за 44 млн. лв., както и 22 автобуса за 8 млн. лв. (и 5 леки автомобила за 200 000 лв.). Ще бъдат инвестирани 87 млн. лв. в основни ремонти на квартални булеварди и улици. „15 са големите ни обекти, които включват и големи квартални улици“, каза Фандъкова, без да уточни кои са. 75 млн. лв. ще бъдат насочени към 15 нови детски градини, както и за основни ремонти на съществуващи учебни заведения. 66 млн. лв. ще бъдат похарчени за заплатите и осигуровките на 2624 щатни общински служители (което прави приблизително 2000 лв. брутна заплата в администрацията). 50 млн. лв. ще бъдат отделени за издръжката на 10-те общински медицински заведения.

И така, надолу по веригата. Не на последно място, значителните 18 500 лв. ще бъдат отделени по дейностите „Бани и перални“, което показва, че Общината взема под внимание сериозната полемика около Централната и другите минерални бани.

Един от по-интересните въпроси е, че кметът има право да прехвърля средства между различни дейности (без тези, финансирани от държавата) свободно, което допълнително създава объркване – парите за чистота ще отидат ли за култура, тези за транспорт – за медицина? Изрядните счетоводни документи в края на годината (каквито със сигурност ще има) няма да гарантират нито целенасочено, нито ефективно използване на многото нули, преминали от една графа в друга и от един джоб – в трети.

Това, което трябва да ви тревожи

Дългът на СО към кредитори е вече приблизително равен на годишните ѝ постъпления – над 700 млн. лв., което е сравнително нормално. На хартия плащанията по лихвите са сведени до под 15% от собствените приходи, както е по закон. Обаче дългът на дъщерните общински дружества не е упоменат, като само „Топлофикация София“ дължи над 700 млн. лв. (и най-вероятно повече след този отоплителен сезон). Общата картина не е никак розова. Вземането на нови заеми трябва да спре, а СО – да се научи да се самоиздържа. Оттук и предизборното блокиране на увеличението на всякакви данъци и такси може да доведе до тяхното рязко покачване от този, който поеме нататък властта.

Предстоят нови големи ремонти на централната градска част. И СО, и гражданите чакат с ужас новото действие по сагата. За съжаление, няма никакви признаци, че нещо в бъдещите ремонти може и ще бъде променено. Структурните въпроси не бяха решени: Общината не може да излезе от порочния кръг „корупция – ниско качество“, отвинтването на самотния бушон на зам.-кмета по транспорта е недостатъчно, а разликата във възприятията на #ВидимиРезултати между жители и управляващи достигнаха оруелски измерения.

Качеството на въздуха в София няма да се подобри. С изключение на купуването на станции за измерване на въздуха, преки бюджетни мерки не са предвидени. Купуват се нови машини за градския транспорт, но се намалява честотата на движение, което го прави неудобен и хората избират личния автомобил. В бюджета не е ясно упоменат инсинераторът, а най-вероятно в момента се подготвя заемът за него…

Това, което трябва да ви радва

Предстоящите избори в края на годината – въпреки че на този етап не е формирана алтернатива на ГЕРБ, изглежда, че потенциал за промяна има, а кредитът на доверие на гражданското общество към настоящото статукво е изчерпан. Разбира се, през тази година властта ще направи всичко възможно да докаже, че заслужава такъв.

Засилващото се гражданско участие. Кметицата, за която „е важна работата за хората“, лесно може да получи пряка оценка и под всеки от постовете си в социалната мрежа – и те съвсем ясно и недвусмислено изброяват приоритетите на хората за простички неща, като нормални тротоари и улици, уредено паркиране, запазени и поддържани зелени площи и достатъчно детски градини.

А ако се чудите колко ще е сметката, измерена в тикви – ще мога да ви кажа наесен.

Заглавна снимка: © Николай Димитров

Димитър Механджиев

Димитър Механджиев

Архитект в София. Интересува се от градската среда и връзката ѝ с обществото. Вярва, че с интелигентен диалог може да се постигне консенсус.