„Българите в чужбина са над 2,4 милиона“, „400 хиляди повече емигранти за 7 години“, „416 хиляди българи в Германия, 350 хиляди в Турция“, „Най-много са българите в Германия – над 400 хиляди“.

Това бяха само част от заглавията на водещи медии през изминалата седмица. Причината? Отговор на Министерството на външните работи на въпрос, изпратен от сайта Eurochicago.com, за броя на сънародниците ни зад граница. В своето писмо МВнР изпраща таблица с „приблизителен брой български граждани“ в 104 държави. Общият им брой е над 2,4 млн.

Публикуваната информация предизвика остра реакция сред представителите на българските общности по света, а и сред множество граждани, които я смятат за – меко казано – непрецизна.

Един от тях е Боян Юруков, ИТ експерт и блогър, който живее в Германия. В статията си „Не, българите в чужбина не са 2,4 милиона“ той обяснява, че след едно сравнение на населението преди 30 години със споменатия от МВнР брой, българите към 2019 г. трябва да 9,1 млн., или това трябва да е своеобразен пик в историята. Боян го определя като невъзможно заради „тенденцията на висока смъртност и намаляваща раждаемост“. В коментарите към публикацията той обяснява методиката на своето изчисление:

Населението през 1989 г. е 8,987 млн., а през 2017-та е 7,05 млн. Разликата е 1,937 млн. Смъртните случаи сред българските граждани за същия период са 3,12 млн. Брои се промяната в гражданско състояние, т.е. смъртните случаи във и извън страната. Ражданията между 1989 и 2017 г. са 2,069 млн. Тук се броят само родените в страната. Разликата е 1,052 млн. Така излиза, че от родените в страната 885 000 са я напуснали за въпросните 28 години.

Според публичната информация от 2001 г. има 110 000, получили българско гражданство. Не е известно колко са преди това, но да приемем, че не са пропорционално на периода, в който сме в ЕС. Оценките са, че почти всички получили българско гражданство не са в страната. Отделно моята справка показва, че между 2004 и 2013 г. в чужбина са били родени 100 000 деца, които са получили ЕГН, т.е. са български граждани в чужбина. Ако интерполираме спрямо напусналите страната за 15-те години преди това и 5-те след това, излизат около 200 000. Впрочем пуснах заявка до ГРАО за данните на получили гражданство чужденци и тези, получили с акт за раждане. Та като съберем всичко, излизат 1,2 млн. български граждани зад граница. Както казах преди, добавям 100 000 заради статистическите грешки в населението от последното преброяване досега. Така се получават 1,3 млн.

Свързахме се с Боян Юруков, за да потърсим неговото обяснение за изпратената от МВнР информация. „Има огромни разминавания между данните на статическите офиси и университети и пратената информация, дори в пъти понякога. Единият пример е Дубай, където според сайта на статистическия офис [българите] са 2000, а според Външното министерство – 7000.“ Според Боян причина за проблема е, че в самото Министерство комуникацията е много лоша и служителите пазят информацията за себе си. И така се стига до ситуация, в която, както казва той, някой е „написал на крак“ изпратената таблица.

По темата за пресмятането на броя на българите в чужбина Боян дава контрапример с ражданията.

Как се отговаря на въпроса „Колко са ражданията в България?“. Броят ли се ражданията на чужденците в България? Броят ли се ражданията на българки в чужбина? Броят ли се ражданията, които не са в болници? Ситуацията при българите в чужбина е подобна. Броим ли само родените в чужбина деца, които имат български паспорт и ЕГН? Според статическия институт в САЩ има 1500 деца на поне един родител българин, родени през 2017-та. А за 2013 г. например знам, че 330 дечица са получили българско ЕГН. [При сходен брой] това е 1/5 от децата. Добре де, останалите за българчета ли ги смятаме?

Според него най-точни справки може да се направят за хората с българско ЕГН, защото е възможно да бъдат преброени. Тази информация може да бъде получена от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Към ГРАО ни препрати и Министерството на външните работи в отговор на запитване на „Тоест“ от 6 февруари т.г.

След публикуването на информацията в Eurochicago.com и бурната медийна и обществена реакция изпратихме запитвания към отговорните институции в страните с големи български диаспори, посочени и в таблицата, предоставена от МВнР. На въпроса „Какъв е броят на българите във Вашата държава и може ли да потвърдите данните на Министерството на външните работи на Република България, публикувана в конкретната статия?“ получихме отговор от институциите, отговарящи за демографската статистика в Австралия, Австрия, Великобритания, Германия, Канада и Нидерландия.

Нито една от запитаните статистически институции не потвърди данните на МВнР

От Австралийското статистическо бюро ни отговориха, че според техните данни към 2017 г. българите в Австралия са около 4050 души [таблица .xls / 140 KB]. От институцията уточниха, че методиката за пресмятане на броя на чужденците се основава на тяхното месторождение, тоест това е броят на родените в България, които в момента живеят на острова континент. Според данните на МВнР, изпратени до Eurochicago.com, българите в Австралия са между 10 и 15 000.

Актуалният брой на българите в Австрия според тамошната статистическа служба към 1 януари 2018 г. е 27 428 [таблица .xls / 35 KB], или с близо 8000 по-малко от данните на Външното министерство. В този брой се включват само тези, които са запазили своето българско гражданство.

От Националната статистическа служба на Великобритания ни отговориха, че по последни данни българите на Острова са 93 000. В информацията на МВнР е посочено двойно по-голямо число – 200 000.

Федералната статистическа служба на Германия не може да потвърди информацията на МВнР, защото по нейни актуални данни към 31 декември 2017 г. броят на българите в бундесрепубликата е 310 415 [таблица .xls / 16 KB], а не 416 000, както твърдят от Министерството.

Данните на Статистическата служба в Канада показват, че броят на българите в страната е 19 045, 6265 от тях са с канадско гражданство, 9545 с двойно – канадско и българско, и 3230 са само с българско. Информацията, изпратена от МВнР, е за 70 000 българи.

Най-близки са данните за Нидерландия – според статистическия институт на кралството българите са 27 280 към 2018 г., а според МВнР – 32 400.

Информация от страниците на институциите, отговарящи за демографската статистика, ни изпратиха и българи, живеещи в Испания и Швейцария. Според данните на Испанския статистически институт нашите сънародници в страната са 123 730 души, а според колегите им в Швейцария българите там са 10 155. Данните на МВнР: Испания – 250 000, Швейцария – 12 000.

За методиката на събраните данни изпратихме запитване до пресцентъра на Министерството на външните работи. Получихме отговор в рамките на няколко астрономически часа. Прави впечатление, че пресцентърът на Министерството твърди, че „запитването от EuroChicago относно броя на българските граждани в чужбина е препратено до дипломатическите представителства на РБ. Информацията, предоставена в табличен вид, е на база на получените от ДП отговори“.

Разминаване в стотици хиляди

Тук отново срещаме противоречие. На 28 май 2018 г. по Закона за достъп до обществена информация представители на българската общност зад граница изискват информация по няколко въпроса във връзка с броя на българите в страните от Европейския съюз и получават информация под формата на документ, озаглавен по следния начин: „Брой на регистрираните български граждани за участие в избори за Европейски парламент от 2007 г. до сега и численост на българските общности в съответните държави – членки на ЕС, според получена информация от българските дипломатически и консулски представителства“.

В тези „получени от българските дипломатически и консулски представителства“ данни се цитират следните числа:

• за Австрия – 27 456 българи;
• за Великобритания – 87 000 „към края на 2017 г.“;
• за Германия – 310 415 според „последните данни на Федералната статистическа служба на ФРГ“;
• за Испания – „според данни на Испанския статистически институт“ към 29 юни 2017 г. българите са 126 436 души;
• за Кралство Нидерландия са цитирани данни на Централното статистическо бюро, според които в страната живеят 27 729 български граждани.

Така се оказва, че дипломатическите представителства на Република България, цитирани като източник и в двата отговора на Министерството на външните работи, за по-малко от година са променили коренно своите изчисления за броя на българите, които живеят в държавите от Европейския съюз. Излиза, че през месец май миналата година нашите дипломати са цитирали официалните данни на статистическите институции в държавите, в които се намират, а като отговор на запитването на Eurochicago.com в края на месец януари т.г. към този брой представителствата са добавили суми с не много ясна методика на събиране. Разликите в някои случаи са, меко казано, фрапантни – в Германия за една година е от около 116 000 души, за Великобритания – около 113 000, за Испания – близо 124 000.

Така според данните на МВнР, основаващи се според тях самите на информация, получена от дипломатическите представителства на България в чужбина,

за осем месеца само в тези три държави (Германия, Великобритания и Испания) трябва да са емигрирали над 350 000 българи.

„Колко точно са българите в чужбина?“ явно е питане с много неизвестни, но методиката за пресмятане на Боян Юруков звучи логична – чрез добавяне и респективно изваждане на родените и починалите в последните 30 години и съпоставянето им с броя на българите през 1989 г. Според тази сметка броят на българите в чужбина излиза около 1,2 млн., към които Боян добавя 100 000 заради евентуални статистически грешки. Дори към тях да бъдат прибавени българчетата, родени с чуждо гражданство и паспорт, 2,4 млн. продължава да изглежда като имагинерно число.

Кому е нужно тогава институциите да спускат непроверена информация и така да предизвикват масова истерия относно „милионите“, които напускат страната, въпреки многото данни за забавяне на процеса на емиграция в последните години? Еднозначен отговор на този въпрос не успяхме да открием…

Отправихме запитване и до Eurochicago.com относно тяхната позиция по въпроса с българите в чужбина, както и дали са получили от Министерството на външните работи някакво обяснение за методиката за събиране на данните, които са им предоставени. Малко преди края на редакционния ден получихме отговори от Петър Стаматов, редактор на медията, които публикуваме без редакция, каквото беше и неговото желание.

Отговорите на МВнР на отправения от Eurochicago.com въпрос за броя на българите зад граница са в противоречие с данните на статистическите институции в съответните държави. В случаи като Великобритания и Германия става въпрос за разлика от над 100 000 българи. Самите Вие посочвате в статията си, че „никой не знае колко сме по света“. Как си обяснявате тези отговори на Министерството и споделиха ли те по някакъв начин методиката на събирането на данните?

Министерството на външните работи не е споменало в отговора си на нашето питане по ЗДОИ информация относно методиката за събиране на данни. Само имаше известно забавяне на отговора, който надвиши законния 14-дневен срок, за което бяхме известени от г-жа Елена Шекерлетова, че забавянето е заради големия обем информация, за която трябва да предоставят отговор. Доколкото ни е известно, данните са били събирани от българските дипломатически представителства по света.

Имате ли информация от друг източник относно броя на българите в САЩ и различава ли се тя от данните, предоставени Ви от МВнР?

Има статистическо бюро в САЩ, което се занимава със събиране на различни данни, включително с броя на гражданите в САЩ и разделението им по признаци – например национална принадлежност, майчин език, образование, цвят на кожата и др. Тези данни се събират обаче на доброволен принцип. Според данни на това статистическо бюро българите в района на Чикаго сме под 10 000. Което, разбира се, не може да е вярно. Както не е вярно и че сме 250 000 само в Чикаго, както пък се пише на различни места в България. Повече информация можете да потърсите в сайта на споменатата институция. Пак от там може да откриете, че българската емиграция е в челото по процент на висшисти.

Съществува ли реална възможност за преброяването на българите зад граница, предвид това, че не всички са с уреден статут, немалка част са от т.нар. сезонни работници и прочее?

Разбира се, да се уточни точният брой на българските граждани зад граница, да не говорим за точния брой на етническите българи зад граница (далеч не всички етнически българи от страните, където има българска историческа диаспора, са български граждани), е почти невъзможна задача. Но и боравенето само с настоящите числа от МВнР въобще не е достатъчно, както вероятно и сами виждате. Колкото и да е неточна статистиката на Външното министерство, все пак тя даде някаква представа и доказа още веднъж, че имаме нужда от по-точно преброяване на българите зад граница, и един от пътищата за постигането на тази цел е да се въведе активна регистрация.

Още през септември миналата година от Еврочикаго и от Първи форум на българската диаспора предложихме на Националния статистически институт да включи в бъдещите преброявания в България една графа с един-два въпроса в бланките, която да включва примерно следното: „Колко време прекарвате в чужбина, в кои държави и по колко месеца?“ Това щеше да даде някакъв по-добър поглед на нещата. НСИ ни отговори, че темата е интересна и за тях, но поради това, че те работят по европейски стандарти, не могат да добавят допълнителни въпроси. И че ако им се отпуснат средства от държавния бюджет, биха направили такова преброяване, с презумпцията, че данните няма как да са напълно точни.

За преброяването на населението в България са заделени впрочем почти 40 млн. лв. Не си ли заслужава да се заделят поне няколко хиляди за създаването на специализиран сайт например, който да се занимава с преброяването на българите в чужбина? Разчитаме и на вас като колеги от друга българска медия зад граница да отразите тази тема – за необходимостта от такова преброяване и от по-меродавни данни за броя на българските граждани и на българите зад граница, защото без такива данни не е възможна и една по-адекватна политика на българската държава към нейната диаспора. И ако българската държава не се заеме да се направи такова преброяване, то самите ние, българите в чужбина, може би трябва да се опитаме да го направим. За което би била важна, разбира се, и подкрепата на всички наши медии по света за огласяването на тази тема и за възможните пътища, по които този въпрос да бъде решен.

Заглавна снимка: © Kyle Glenn

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по онлайн маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.