През миналата седмица Общинският съвет на Пловдив одобри намеренията на местната администрация да изтегли 40-милионен заем за инфраструктурни проекти. Георги Велев обръща внимание, че това се прави по пътя на най-малкото съпротивление, късогледо и без съгласувана визия за развитието на града.
Градове за хората
Градове за хората
По едноименната книга на урбаниста Ян Геел, това е рубрика за добрите чужди (и не само) примери за градско управление или градоустройствено решение, които са променили средата в добра посока. Които са сложили човека в центъра на вниманието. По изключение ще даваме и примери за тъкмо обратното, но се надяваме, че добрите примери ще преобладават. Защото имаме нужда от позитивност и показвайки, че и иначе може, се надяваме да повлияем на взискателността и чувството за естетика у читателите.
От февруари 2021 г. в рубриката се включват експерти от Съюза на урбанистите в България.
Възможният град – жизнен, безопасен и достъпен за всички
В статията си урбанистите Силвия Чакърова, Васил Маджирски и Ангел Буров изброяват градоустройствените проблеми у нас, които „показват липсата на чувствителност и съпричастност към жителите на града, особено към уязвимите сред тях, както и липса на критерии за качество при създаване и обновяване на градската среда“. Заедно с това обаче те ни разказват за добрите примери от Европа и за възможните решения, които бихме могли да приложим на местно ниво.
Невъзможното публично пространство. Улица „Съборна“ и други епизоди в търсене на града за хората
И докато сме на архитектурна тематика, нека анонсираме и новата ни поредица статии за планирането и благоустройството на „градовете за хората“ (по Ян Геел). Поредицата е съвместна инициатива със Съюза на урбанистите в България, а първата публикация е на арх. Павел Янчев, който дебютира в „Тоест“ с текст за софийската улица „Съборна“, превърнала се в повод за още един важен обществен дебат.
Градските гори на Париж и зелените клинове на София
Новината за планираното озеленяване на емблематичния парижки булевард „Шанз-Елизе“ обходи голяма част от българските медии. В тази връзка в своята статия арх. Анета Василева ни припомня, че сходни идеи за озеленяването на българската столица са разписани още в т.нар. План „Мусман“ от 1938 г., останал ненапълно реализиран.
Нова българска социална архитектура
Архитект Анета Василева съпоставя два сюжета за реализация на социални жилища – едното в Чили, а другото у нас. Българският проект е своеобразен архитектурен експеримент, доколкото за него са използвани употребявани корабни контейнери, не особено популярни у нас за тази цел. Прочетете повече в статията ѝ.