Ако си представим ЕС като трапеза, а държавите – като домакини, гости или натрапници, процесът на разширяването ще заприлича на комедиен филм. Такава картина описва Анахит Хачикян, без да забравя обаче, че реалността всъщност не е смешна, а залозите са големи.
Ловът на олигарси може и да звучи като реформа, но не е. Докато се води битка дали този, или онзи е олигарх, моделът остава непокътнат и винаги намира следващите си герои. Реалността показва, че олигархията се побеждава с работещи институции. От Емилия Милчева.
Бюджетът е лош, но какво от това?! Радев има 131 депутати и цяло лято, в което се надява никой да не иска да протестира, защото всички са изпълнени с празнина и желаят само да гледат в точка от някой бряг или връх, пък после да му мислят. Но то пък после няма да има нужда... От Емилия Милчева.
Пеевски изглежда непоклатим, но под повърхността се виждат първите пукнатини. Отцепления в ДПС, битка за смесените райони и амбициите на Радев очертават възможно пренареждане на политическите мрежи, които години наред крепят едни и същи играчи на власт. Но нека не бързаме... От Емилия Милчева.
Как едно неизгодно за България споразумение се превръща в инструмент за по-голямо турско влияние и изведнъж всичко става много изгодно за всички. Анкара се опитва да затвърди ролята си на мост между Азия и Европа – а нашите политици ще съдействат ли? От Емилия Милчева.
Първият месец на управлението на Радев мина под знака на дефицити, неразплатени сметки и обещания за реформи. И това поставя кабинета пред труден избор: да лекува причините за кризата или просто да управлява последствията ѝ. Коментар от Емилия Милчева.
В Европа Румен Радев говори като част от западния свят. В България – като негов скептичен наблюдател. Как една и съща политика може едновременно да разчита на европейските пари и отбрана и да поставя под съмнение основанията за тях? От Емилия Милчева.