За 80 дни някои могат да обиколят света, а ние се завъртяхме отново предимно около себе си, но с нови или добре забравени муцуни по кабинети, кресла и телевизионни студиа. Първите дни на новото управление обобщава Емилия Милчева.
Как се прелита до най-високия етаж на властта – тук можем да дадем все остроумни отговори. Това обаче няма да ни помогне особено, когато истинският проблем са политическите сделки, които постепенно подменят професионалните и етичните критерии при избора на конституционни съдии. От Емилия Милчева.
Ако си представим ЕС като трапеза, а държавите – като домакини, гости или натрапници, процесът на разширяването ще заприлича на комедиен филм. Такава картина описва Анахит Хачикян, без да забравя обаче, че реалността всъщност не е смешна, а залозите са големи.
Ловът на олигарси може и да звучи като реформа, но не е. Докато се води битка дали този, или онзи е олигарх, моделът остава непокътнат и винаги намира следващите си герои. Реалността показва, че олигархията се побеждава с работещи институции. От Емилия Милчева.
Бюджетът е лош, но какво от това?! Радев има 131 депутати и цяло лято, в което се надява никой да не иска да протестира, защото всички са изпълнени с празнина и желаят само да гледат в точка от някой бряг или връх, пък после да му мислят. Но то пък после няма да има нужда... От Емилия Милчева.
Пеевски изглежда непоклатим, но под повърхността се виждат първите пукнатини. Отцепления в ДПС, битка за смесените райони и амбициите на Радев очертават възможно пренареждане на политическите мрежи, които години наред крепят едни и същи играчи на власт. Но нека не бързаме... От Емилия Милчева.
Как едно неизгодно за България споразумение се превръща в инструмент за по-голямо турско влияние и изведнъж всичко става много изгодно за всички. Анкара се опитва да затвърди ролята си на мост между Азия и Европа – а нашите политици ще съдействат ли? От Емилия Милчева.