Два кораба потънаха край България, а на повърхността изплува фактът, че пак не знаем какво е станало. Докато институциите внимателно подбират условното наклонение и каканижат с „да биха били..., щяхме и ние...“, миналото напомня, че руските следи у нас не са нито нови, нито малко. От Емилия Милчева.
От тленните останки на Самуил, през „заплашваната“ кирилица, здрависванията с Путин пред знамето и „миролюбието“, та чак до геополитическия завой, който патриотизмът все по-удобно обслужва. Как, докато се опитваме уж да си върнем България (откъде – не е ясно), може и да я изгубим – от Светла Енчева
Убийството на Илиян Филипов тепърва ще бъде разследвано, анализирано и обличано във версии. Но то вече ни напомня за една особеност на нашата действителност: показните разстрели на влиятелни бизнесмени често остават неразкрити заедно с мрежите около тях. Коментар на Емилия Милчева.
Изкуственият интелект се превръща в новото поле на глобално съперничество, в което САЩ и Китай търсят технологично надмощие без пряк военен сблъсък. Искрен Иванов разглежда рисковете от тази надпревара – не само за световния ред, но и за демокрацията, свободата и контрола върху самите технологии.
Все по-трудно става връзката на Сърбия с Китай да се сведе до инвестиции и дипломация. Оръжията, технологиите и инфраструктурата очертават много по-сериозно партньорство, чиито последици вече засягат не само Белград. От Александър Малинов.
Когато властта вече я няма, какво остава от партия, чиято най-силна идеология е била властта? Президентските избори могат да покажат от какво всъщност е съставен електоратът на ГЕРБ и докъде стига лоялността му към Бойко Борисов. От Емилия Милчева.
По случая „Петрохан“ вече има чудовище, присъда и политически виновници. Няма само приключило разследване, но това с върховенството на закона, както знаем, е за балъци. Между фактите, течовете и удобните версии Емилия Милчева търси какво остана извън публичния разказ.