Бойко Борисов обикаля инфлуенсърски канали, но вместо като политически офанзиви интервютата му звучат като равносметка. Между самохвалството, носталгията и заяждането с опонентите прозира усещането, че цикълът на ГЕРБ приключва и започва ерата „след Борисов“. Коментар на Емилия Милчева.
Коалиция без партия, лозунги без програма и лидер, който стои „над“ собствената си конструкция. Походът на Румен Радев към властта започва с познат модел и много въпроси какво всъщност стои зад обещанията. От Емилия Милчева.
Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС... Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.
Въпросът е кой с кого и срещу кого ще се бие, докато всички ние стоим отстрани с агиткаджийския си манталитет. Едно е ясно – кал ще лети във всички посоки, което е удобно за замазване на очите на хората. От Емилия Милчева.
Служебният премиер по дефиниция е временна фигура. В българската политика обаче временните роли често се оказват съдбоносни. Андрей Гюров влиза в кабинета с биография, висящ казус и очаквания. Въпросът е дали ще управлява процеси, или ще трупа още напрежение. От Емилия Милчева.
Отношенията между ЕС и САЩ, видени през погледа на Анахит Хачикян, все повече навяват асоциации за заглавието на песента на Серж Генсбур и Джейн Бъркин Je t’aime… moi non plus – игра на думи, която може да се преведе като „Обичам те… аз теб също/вече не“. Къде ще е България в новата реалност?
Това, което дават по новините, е белег за нещо отдавна случващо се под носа ни: умишления отказ на институциите да си вършат работата. Коментар на Емилия Милчева.