Началото на края на демокрацията няма да бъде поставено с идващи танкове. Един вид, ако чакате „танковете да дойдат“, няма да стане. Ще има „по-малко пречки“, „повече ефективност“ и много заглушени теми. За червените лампички, които мигат, преди демокрацията да изгасне – от Светла Енчева.
Публичният разговор за тежко болните деца често се движи между две крайности – патетична жалост и почти пълно мълчание. Там някъде са и самите деца и семействата им. Как да се говори за страдание, без то да се превръща в сюжет? От Надежда Цекулова.
Морето ни отдавна е сведено до туризъм, имоти и порция цаца с гледка. Голяма част от флота ни плава под малтийски флаг, а „Калиакра“ – някогашният символ на плаваща България, е вързана на кея като реквизит. Как една държава престава да бъде морска, преди да изгуби корабите си – от Веселин Златков.
Властта в България може да се смени, да се прекръсти на „прогресивна“ и да обещае нов обществен договор, но едно остава непроменено – страхът от журналистически въпроси. А когато медиите са заключени в мазето, „демокрацията“ неизбежно започва да си говори сама със себе си. От Дарина Сарелска.
Микротонове и неравноделни ритми – как канадското дуо Angine de poitrine превърна една уж нишова музика във вайръл феномен? Текст на Светла Енчева за тоновете между тоновете и как музиката може да намери изход от собствената си предвидимост.
Сигурно и вие сте чували „Няма такава дума в българския език!“, а може и да сте го казвали. А думата си я има, макар че може и да липсва в речника. Но как една дума да влезе в речника, ако преди това не се е използвала? Павлина Върбанова ни сервира „порция език“ по тази тема.
За връзката между човека, Земята, екологията, поетиката и политиката – Ина Иванова разговаря с известната полска писателка и университетска преподавателка Юлия Федорчук по повод последния ѝ роман „Домът на Орион“.