Честит рожден ден, ГЕРБ!

На 14-тия рожден ден на ГЕРБ онези, които бяха на първите партита, отдавна не получават парче от тортата. На 14-тия рожден ден на ГЕРБ онези, на които след първия ЧРД Бойко Борисов даваше интервюта като „на мъжка приказка“, днес го наричат „нагъл“ и „гьонсурат“. На 14-тия рожден ден на ГЕРБ лидерът премиер поздрави своите с дълъг пост във Facebook и пет хаштага, някои от които се въргалят из нета в разни речи и мотивиращи цитати – като #ЗаедноСмеПоСилни или#ЗаедноРаботим.

„Така, както съм ви събрал днес, чуйте ме внимателно, ако ние се превърнем като другите, по същия начин ще ви свикам или ще ви уведомя, и приключваме“, заяви Борисов на 3 декември 2006 г. на учредителното събрание на партия ГЕРБ. Информация за него не може да бъде открита на сайта на партията. Но има изявление два дни по-късно, от 5 декември 2006 г., озаглавено „Новото дясно“, в което са прокламирани ценностите на ГЕРБ. След 14 години, от които десет на власт, нито една от тях не е осъществена в действителност.

Няколко примера:

„Обновление на дясното“ и „новото дясно“.

ГЕРБ разби, стъпка и изяде каквото остана от дясното, и сключи споразумение с визитната му картичка – СДС. Предпочитан коалиционен партньор от ГЕРБ не са десните партии, а националистическите формации.

Пазарна икономика и справедливи данъци за работещи и предприемачи, както и защита на икономически активните. […] програмата разглежда въпросите за развитие на инфраструктурата и повишаване мобилността на населението, преодоляване на тенденциите за концентриране на населението в големите градове и обезлюдяване на малките градове и селата.

Тенденциите за концентрация на населението в големите градове не бяха преодолени – през 2011 г. в градовете е било съсредоточено 72,7% от българското население, с близо 3 на сто повече от 2001 г., и този процент расте. Не бяха пречупени и негативните за България тенденции за висока обща смъртност (15,2–15,4 на 1000 души население) и постоянна емиграция на хора в активна възраст.

По отношение на данъците ГЕРБ запази плоския данък, въведен от тройната коалиция, и не позволи 14 години по-късно, в условия на пандемия и забавяща темпове икономика, дори да има дебат за въвеждане на необлагаем минимум. Затова пък наложи намалени на 9% ставки по ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите.

Според изследването „Хоризонт 2030. Демографски тенденции в България“ на Георги Бърдаров и Надежда Илиева „през периода 2001–2016 г. се очертават няколко ареала с критична и безвъзвратна степен на депопулация – Северозападен ареал, Централна Стара планина и Предбалкан, Сакар-Странджанска област, Краището. Посочените ареали през 2016 г. заемат 22% от територията на страната. През следващите години се наблюдава значително площно нарастване на ареалите в безвъзвратна и критична степен на депопулация, като през 2030 г. се очаква те да заемат над половината от територията на страната“.

Въпреки всички уверения на управляващите как ще помогнат на най-бедния и изостанал регион в ЕС – Северозапада, изследователите смятат, че „Северозападният ареал се предвижда да нарасне в северна и западна посока, като включи части от Западна Дунавска равнина. Ареалът на Централна Стара планина и Предбалкан се очаква да нарасне в северна посока и да достигне до р. Дунав“. А прогнозата е до 2030 г. 42% от населението на България да е съсредоточено в шест града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.

Свободата на медиите и утвърждаването им като отговорни фактори за формиране на обществена нетърпимост към корупционните практики; утвърждаване на младите хора като грижовни родители, икономически активни и социално отговорни личности.

Предвид състоянието на медийната свобода, тръгнала надолу през декадата на ГЕРБ, заключението няма да е многословно – свободата на медиите не е ценност за партията на Борисов (и Цветанов). Нищо повече от салфетка, използвана след хранене.

Историческата мисия

Четиринайсетте години на ГЕРБ не са като стоте години на Китайската комунистическа партия (ККП), които ще се честват догодина. Борисов е далеч от лидерството на Си Дзинпин и пропагандираната мисия на ККП да реализира китайската мечта: възраждането на китайската нация. ГЕРБ по-скоро може да се оприличи на по-малък брат на формацията на Ердоган в съседна Турция – Партията на справедливостта и развитието. Лидерите и на двете партии се ползват с по-голяма поддръжка и симпатии от тази към самите партии; и двете политически организации обединяват по-консервативната (и преобладаваща част) от населението. Публичният образ и на двете се асоциира с корупцията и бюрокрацията.

Амбициите на двамата водачи обаче са несравними въпреки нарцисизма им – ако Ердоган иска да е „новият лидер на ислямския свят“ (по германското списание „Фокус“), Борисов просто иска власт. Иначе и двамата влязоха в политиката от кметския стол на големи градове: Ердоган – на мегаполиса Истанбул, Борисов – на българската столица, най-големия и най-развит район в България. И двамата се освободиха от верни хора, които впоследствие станаха техни врагове и съперници. Реджеп Тайип Ердоган се раздели с Фетуллах Гюлен, Ахмед Давутоглу, Али Бабаджан, Абдуллах Гюл. Бойко Борисов изхвърли Цветан Цветанов, но също и Искра Фидосова, Цецка Цачева, Владислав Горанов, Данаил Кирилов… Гюлен създаде движение, Давутоглу и Бабаджан основаха свои партии. Както и Цветанов.

Всъщност учредената през 2006 г. партия ГЕРБ имаше една историческа задача – чрез доброто и ефективно управление на еврофондовете, от които България се възползва като член на ЕС от 2007 г. насам, да я придърпа от периферията на изостанала постсоциалистическа държава към развитата демократична общност. Именно ГЕРБ е партията, която разполага, разпределя и… консумира средствата от европейските оперативни програми повече от десет години, почти от самото им начало.

Но вместо това партията на Борисов създаде своя класа от новобогаташи благодарение на държавния инструментариум – системата от „свои“, разположени по възловите точки на управляващите евросредствата органи. Тази класа действа по същия начин, както действаше и забогателият и свързан с БСП елит от Прехода – пазаруване на имоти, износ на пари в офшорки, застрояване на Черноморието, задушаване на нормалния бизнес и предприемаческия дух. Това е уродливото дете, плод на симбиозата между популизъм и корупция, което от своя страна продължава да корумпира и да оказва натиск чрез държавни органи, прокуратура, медии – в ДНК-то му е.

Ако кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, не беше дошла, може би бабаитлъците и популизмът на Борисов, превърнали се в запазена марка на ГЕРБ, щяха да продължат да се харесват на повечето избиратели. Но кризата разкри липсата на компетентност и ефективна политика, разкри страхлив и неуверен водач, който се опитва отново да печели със старите фокуси: джипка шоу, публично раздавани заповеди на висок глас, ръсене на пари.

Късно е – ГЕРБ се превърнаха в „другите“.

Заглавна снимка: Бойко Борисов на Националната конференция на ПП ГЕРБ на 5 август 2020 г. © „Свободна Европа“