Числото е 121

Демокрацията се крепи на събиране и изваждане. Освен на стълбове като правова държава, пазарна икономика и свободни медии. Ако СДС бяха спечелили абсолютно мнозинство на изборите през 1991 г., а не 110 депутатски мандата, нямаше да имат нужда от подкрепата на ДПС – и ДПС нямаше да им забият нож в гърба, сваляйки правителството на Филип Димитров. А може би щяха, но щеше да изисква повече усилия.

На предстоящите на 11 юли избори в България обаче никоя политическа сила няма да има комфорта на гръцката консервативна „Нова демокрация“ в Гърция. На предсрочните избори преди две години партията на Мицотакис получи абсолютно мнозинство от 158 места в 300-членния парламент.

Двайсет и девет депутати. Толкова деляха партиите на промяната – „Има такъв народ“ (51), „Демократична България“ (27) и „Изправи се! Мутри вън!“ (14) – от мнозинство в 45-тото Народно събрание. Почти колкото парламентарната група на ДПС, откъдето предлагаха трийсетината си народни представители и без поискване.

За да имат мнозинство в бъдещия парламент, ще се наложи споменатите три партии  да „вземат“ от ГЕРБ и от БСП – от ДПС трудно ще откъснат. Възможно ли е?

Машинното гласуване и разкритията на служебното правителство за стореното от ГЕРБ биха могли да осигурят мандатите, необходими за обикновено парламентарно мнозинство на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Но за радикални промени на съдебната система, заявени и от трите формации като неотложна цел, ще са нужни не 121, а 160 гласа. Освен за закриване на специализираното правосъдие – съдилища и прокуратура, става въпрос и за разпускане на настоящия Висш съдебен съвет, избор на нов и последваща смяна на главния прокурор.

„В следващото Народно събрание е възможно да се потърсят компромиси, за да се проведе тази битка и да бъде завършена успешно (консолидацията на демокрацията – б.р.)“, заяви по bTV тази седмица бившият премиер Иван Костов. Отговорността за налагане на върховенството на закона и за ключови реформи в борбата срещу корупцията пада върху партията, която е начело в социологическите прогнози – „Има такъв народ“.

Изсветляване на изборите

Гласуването с машини не е панацеята срещу купен и контролиран вот, благодарение на който партиите на статуквото печелеха допълнителни депутатски мандати. Но е работещ механизъм, който би намалил значително както тези гласове, така и броя на недействителните бюлетини, традиционно висок в България. На изборите през 2014 г. те бяха над 218 000, през 2017 г. – малко над 169 000, а частичното машинно гласуване на 4 април ги намали почти наполовина, до 86 527.

Служебното правителство проверява сигнали за опит за контрол над вота чрез натиск от служители в горски предприятия в Кърджали, Доспат, Пазарджик, Пещера. Тази практика е известна от повече от десет години: даваш заявка за дърва за огрев и ти ги отпускат едва след като докажеш, че си гласувал „правилно“. Не гласуваш правилно – студуваш през зимата, защото в изброените места хората се отопляват с дърва. В тези стопанства кадруваха ДПС и ГЕРБ, партията на Доган винаги е имала интереси предвид смесеното население там, тоест нейни гласоподаватели. ГЕРБ успя да привлече част от тях благодарение на бившия вече депутат от ДПС и олигарх Делян Пеевски, преотстъпил схеми на Борисов в Югозападна България. Сега ДПС ще си навакса благодарение на 121-та секции от Турция (спрямо 35 за вота на 4 април), втори по брой след Великобритания, където са 135.

Въпреки опасенията за манипулиране на софтуера на машините (например от някой злонамерен с флашка) и плашенето от ГЕРБ, че честността на вота е застрашена, всъщност машинното гласуване е добър опит тя да бъде опазена. Министърът на финансите Асен Василев увери също така, че са осигурени средствата, необходими за видеонаблюдение в малко над 2600 секции. То обаче ще е налично в едва ¼ от всичките 9401 секции, в които ще се гласува с машини. А говорителят на ЦИК Цветозар Томов предупреди, че Комисията не е в състояние да предотврати „институционални саботажи“ на предстоящите избори – в СИК, в РИК, и допусна такива опити в самата ЦИК.

При машинното гласуване обаче отпадат хартиените протоколи на СИК – тези компрометирани документи, чиито дописвания и задрасквания, подправящи крайния резултат, са публично известни. За изборите на 11 юли в изчислителните пунктове на съответните РИК ще се извлича информацията, която се съдържа в двете флашпамети на всяка машина. Данните ще се сверяват с тези от протокола, издаван от устройството. Край на разнасянето на пълни с бюлетини чували по тъмни доби и на чакането с часове за обработката им.

Върху избирателите на ДПС машинното гласуване няма да повлияе – като цяло те са константна величина и в райони, монополизирани от местните (депесарски) власти, където трудно може да пробият други сили. Освен ГЕРБ. Медийни публикации, но и поглед върху изборните протоколи от пролетта разкрива интересни подробности – в секции от смесени райони ГЕРБ и ДПС са предпочитаните политически сили.

А за 11 юли в ромските махали вече тече усилено обучение за машинното гласуване.

Значително по-трудно е да се пресекат опитите за корпоративен вот чрез натиск и заплахи над бизнесмени, за да мобилизират работниците си да гласуват за конкретна партия. Силовият вицепремиер Бойко Рашков съобщи публично, че има постъпили такива сигнали, които се проверяват: „Било представители на фирми с по-голям брой работници и служители, където едва ли не поставят в зависимост оставането на работа на хората от това за кого ще гласуват, било притискане на някои български граждани от известни етноси със същата цел.“

Въпреки смените по места на назначените от партията на Борисов шефове на МВР дирекции, страховете остават.

Когато свърши изчегъртването

Но очакваното свиване на ГЕРБ до кокал продължава. Социолози констатираха процеса, отчитайки спад в подкрепата за досегашните първи и изравняване с партията на Слави Трифонов. ГЕРБ и БСП вече не са толкова големи и се движат към средни партии, няма хегемон, а класическите медии загубиха влиянието си заради интернет и дискредитиране, коментира в интервю за „Сега“ социологът Живко Георгиев.

Разкритията на служебното правителство дават своя принос за това развитие с изваждане на бял свят на различни съмнителни дела. Концентрация на около 20% от парите за обществени поръчки в няколко фирми. Схемите, при които се раздават стотици милиони левове на определени кръгове от фирми, все още не могат да бъдат окачествени като криминални деяния – пътят до осъдителни присъди в България е дълъг (ако изобщо започне). Но с просто око се вижда тяхната неморалност и порочност, също и подготовката към „узаконяването“ им – промени в устава за ББР, „ин хаус“ процедури за „Автомагистрали“, държавни дружества като трансмисии на публични средства. Благодарение на парламентарни мнозинства и нефелна опозиция в Народното събрание, управлението на Борисов си уреди… законна корупция.

В известната като „правителствена“ болница „Лозенец“ са извършвани съмнителни трансплантации, 14 от които сега се разследват от ГДБОП – за да потвърдят или отхвърлят предположения, че са присаждани бъбреци от хора от Молдова и Украйна, принудили се да продадат орган на заможни реципиенти от Израел и Япония, вписани като техни роднини. На същата тази болница властта на Борисов на няколко пъти погасява задължения за десетки милиони с пари на данъкоплатците.

И с какво разполагаме сега? С държава, разпределена между банди. Всяка банда е държала определена територия – пътища, болници, банка, агенция, прибирала е и разпределяла, отчислявала е за дона/доновете, за „чадър“ и охрана. Стотици милиони от най-бедната страна в Европейския съюз са изнасяни към офшорни сметки, инвестирани в луксозни имоти. А при нужда доновете хвърлят държавата срещу някой дръзнал да се опълчи (отказал услуга, нежелан съдружник, покана да плати) – или за да не се пречка като конкуренция на „наш човек“.

Зелените решения не могат да чакат

На следващото правителство ще му е особено трудно, тъй като се налага да задвижи едновременно няколко процеса: да разчиства отломките от държавата на Борисов–Пеевски; да въдворява законност – заедно със законодателната власт; да менажира проектите по Националния план за възстановяване и развитие; да решава проблемите, отложени поради нежелание да се поемат политически негативи. Към последните два процеса се отнасят темите за Зелената сделка, какво ще стане с въгледобивните райони и топлоелектрическите централи на въглища в Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и ветото върху преговорите на Република Северна Македония за членство в ЕС.

Решенията за въгледобива, свързаната с него енергетика и заетите в тези отрасли и съпътстващи дейности не могат да чакат – закъсняха още при управлението на Борисов. Кандидатите за новата власт следва да са наясно, че тези решения ще са болезнени и те ще носят политическата отговорност. Лесни решения в казуса с въгледобива няма, нито такива, които може да бъдат отложени.

България ще получи общо 1,178 млрд. евро, за да се справи – част от средствата се осигуряват по Зелената сделка на Европейския съюз, останалата – от грантове по „Следващо поколение ЕС“ (чрез Националния план за възстановяване и развитие). Тази седмица Европейският парламент прие и закона, който задължава всички страни в Общността да постигнат климатична неутралност на икономиките си до 2050 г. и поставя нова цел за намаляване на въглеродните емисии с 55 вместо с 40%. А в Директивата за възобновяемата енергия е предвидено делът на тока от ВЕИ в енергийния микс да достигне 32% през 2030 г. В България този дял сега е около 20,5%.

От една страна, трябва да се обясни на тези над 7000–8000 миньори и на енергетиците в топлоелектроцентралите какво ще става, какви програми за преквалификация и заетост се предвиждат, на какви етапи ще се съкращава производството, как ще се „затапват“ безопасно мините. От друга страна, обществото също трябва да е наясно как Зелената сделка ще се отрази на икономиката на България, на цената на тока, какви заместващи мощности ще поемат осигуряваната от топлоелектрически централи на въглища електроенергия, която достига 45% през зимата – и в какъв период от време ще бъдат изградени.

Идеята, лансирана от някои политически сили за газифициране на трите централи в Маришкия басейн (държавната и т.нар. американски) със средства от Зелената сделка, не се приема от ЕС, стана ясно от изявление на еврокомисаря по климата Франс Тимерманс. Причината е, че ЕС разглежда газа като преходно гориво към въглеродно неутралната икономика и няма да плаща за това. Такъв проект обаче беше заложен в Националния план за възстановяване и развитие, изготвен от кабинета на ГЕРБ, а от него щеше да се възползва и ТЕЦ „Бобов дол“ на Христо Ковачки.

Поради липса на информация от служебния кабинет не е известно дали ще остане планът и в последната версия. Но беше лансирана друга идея, също с използване на газ – изграждане на парогазова централа, която да замени държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Обяви я енергийният експерт Иван Хиновски, кандидат за депутат от „Има такъв народ“. Икономическата целесъобразност на този проект е твърде неясна, също както на продължаващата да работи на загуба държавна топлоелектроцентрала – най-голямата в България.

На 1 юли ще научим дали токът за бита ще поскъпне с повече от предвидените 3% заради ТЕЦ „Марица-изток 2“. За да не спре работа, тя отново ще продава определени количества от скъпия си ток – заради покупките на квоти за вредни емисии – на регулирания пазар. Тази „гимнастика“, която всъщност е субсидиране на неефективни производства или държавна помощ, върви от повече от година. Започна я бившата енергийна министърка Теменужка Петкова, която още миналото лято задължи КЕВР да включи държавната централа в енергийния микс. Регулаторът я беше лишил от квота заради високата цена на електроенергията. Но работата ѝ струва стотици милиони на данъкоплатците и това не може да продължава вечно.

Решенията чакат политическа воля.

Имидж пред света

Има и друго. Някой давал ли си е сметка как изглежда България пред света, извън рисуваните от Борисов картинки като стабилна държава с лидер, който си говори на „ти“ с други лидери, макар и да не е известно на какъв език. Държава с „ендемична корупция“, по определението на двама американски сенатори, единствената държава в ЕС със санкции по Глобалния закон „Магнитски“ и служби, на които партньорските служби не вярват. В нея, освен че живеят крадливи хора, живеят и твърде много консервативни, мнителни и неприемащи „различните“ – било като сексуална ориентация, вероизповедание, страна на произход. Също така и недоверчиви към ваксините – последни в ЕС по имунизирани срещу COVID-19.

Тази държава се опитва да обясни на останалия свят защо е наложила вето на Република Северна Македония за преговори с ЕС – позиция, която този свят трудно разбира. В контекста на посоченото по-горе. А Северна Македония вече успешно се е промотирала като жертва. Тази задача също чака решение.

Има живот след Борисов, числото е 121.

Заглавна снимка: parliament.bg