Пандемията промени света. Случайност? Не и според българите

Една трета от хората у нас се плашат от черни котки, счупени огледала и петък, 13-ти, сочи проучване на социологическата агенция „Тренд“ от 2018 г. Анкетата разкри някои очаквани притеснения сред българите, но основният страх на респондентите няма нищо общо с народните поверия. 66% от хората вярват, че ги дебне далеч по-голяма опасност под формата на изкуствено създадени болести с цел продажба на лекарства.

Две години по-късно, в разгара на пандемията от COVID-19, мнозина не крият съмненията си, че има нещо гнило в световната паника около коронавируса. През март тази година проучване във връзка с COVID-19, проведено в 28 страни от „Галъп интернешънъл“, потвърждава склонността на българите да вярват в конспиративни теории – 58% от хората у нас смятат, че някой стои зад разпространението на вируса, а 72% – че опасността от пандемията е преувеличена.

България съвсем не е единствената държава, където се наблюдава утвърден скептицизъм относно истинския произход на COVID-19. Експертите, с които разговаряхме обаче, смятат, че родната публика не е обикновен пример за влиянието на конспирациите в модерното ежедневие. Според тях уповаването на някаква скрита истина се дължи на конкретни социокултурни особености и исторически събития, белязали отношенията между гражданите и техните лидери. Докато световната здравна криза се задълбочава, тази липса на доверие в официалните институции може да се окаже поредната пречка по пътя към овладяването на пандемията.

Вирус. Какъв вирус?

Конспирациите, свързани с COVID-19, трудно могат да бъдат анализирани накуп. Сред разнообразието от спекулации през последните пет месеца някои от най-известните теории дори се изключват взаимно. Ако се съди по данните от скорошни анкети, в българското общество са се оформили две основни подозрения. Едното е, че коронавирусът е бил изкуствено създаден. А според второто заразата изобщо не съществува и пандемията всъщност е грандиозна измама.

В началото на здравната криза в България бяха въведени твърди мерки срещу разпространението на COVID-19. В онзи период хипотезата, че вирусът е измислица, можеше отчасти да бъде обяснена с ниския брой заразени и жертви. За целия месец след първия регистриран случай на заразата у нас – между 8 март и 8 април – бяха регистрирани общо 581 пациенти и 23 смъртни случая. В първата седмица на юни обаче, когато „Тренд“ отново изследва нагласите на българите към конспиративните теории, жертвите вече достигат 160 души, почти седем пъти повече спрямо първия месец. Въпреки това 23% от българите продължават да смятат, че коронавирусът не съществува.

Междувременно в друга част от обществото постепенно се затвърждава усещането, че заразата съществува, но е била произведена или разпространявана нарочно. Всеки втори у нас подкрепя подобна теория, показва допитването на „Галъп интернешънъл“, направено през март. Сходна тенденция отчита и анкетата на „Тренд“ през юни – 43% от респондентите казват, че болестта е била изкуствено създадена.

Въпреки че Първан Симеонов, изпълнителен директор на българското представителството на „Галъп интернешънъл“, отчита субективността на подобни допитвания, според него убеждението, че коронавирусът е бил изобретен от някоя по-развита държава, е израз на обществена наивност. „Това прави света по-лесен за разбиране и по-уютен. Винаги е по-лесно да си мислиш, че има ясна причина и ти я знаеш. И че можеш да обвиниш някой друг, а отговорността не е върху теб – казва социологът. – Понякога обаче няма лесни решения. Понякога няма ясен отговорник, на когото да издърпаш ухото.“

През есента „Галъп интернешънъл“ вероятно ще повтори изследването. Според Симеонов голяма част от българите ще продължат да вярват, че коронавирусът е нечие дело. Зад апетита към конспирации вероятно се крият по-дълбоки социални явления: „Оказа се, че ние тук устойчиво вярваме, че има нещо гнило в цялата работа. Но това не е функция на недоразвитост на обществото. Може би е функция на социокултурни особености, исторически наслоявания, местни вярвания и текуща политическа ситуация.“

Истината е някъде там

Според социолози вярата в конспиративни теории около COVID-19 не е прецедент. Пандемията е просто поредната причина българите да потърсят някаква скрита истина. „В България имаме малко по-скептично съзнание – казва Симеонов. – Малко повече бой сме яли в историята. Винаги се озъртаме дали някой няма да ни направи нещо лошо. На това място сме развили здрав балкански скептицизъм, който ни кара да се съмняваме във всичко.“

За разпространението на подобни вярвания спомага и реториката на управляващите. В ранните етапи на епидемията българският министър-председател Бойко Борисов каза, че „надали ще научим кой гад това го свърши“, намеквайки, че вирусът е създаден изкуствено. Ако се съди по резултатите от социологическите проучвания, много българи са склонни да се съгласят с премиера. Този факт е парадоксален. От една страна, избирателите силно се съмняват в компетентността и честността на властимащите. От друга обаче, те споделят сходни мнения за произхода на коронавируса, вероятно търсейки конкретен виновник за тази безпрецедентна здравна и икономическа криза.

Живеейки в „най-корумпираната страна в Европейския съюз“, някои българи имат подобно усещане за значението си в контекста на световната политика, казва Симеонов. Ако хората са убедени, че правителството работи срещу тях, и в същото време се съмняват в етиката на медиите, подозренията им предизвикват цялостна ерозия на доверието в традиционните информационни канали. А това може да има пагубни последици за общественото здраве.

„След като вярваш, че има някаква конспирация, ти спираш да вярваш на официалната информация – казва Симеонов. – И колкото по-малко вярваш на официалната информация, толкова повече търсиш алтернативни източници. Така става от трън, та на глог. В търсене на истината обществото отива към по-големи лъжи.“

За Симеонов изглежда по-малко вероятно конспиративни теории за пандемията да се прокрадват на дълбоко ниво в утвърдени западни демокрации. Това усещане донякъде се потвърждава от международното проучване на агенцията. То показва, че за разлика от българския народ, в страни като Съединените щати, Италия, Германия и Великобритания повечето хора не виждат причина да се съмняват в съществуването на пандемията.

Но вълната от популистко политическо говорене по темата не подмина и Вашингтон. Американският президент Доналд Тръмп първо подцени заплахата от COVID-19, като заяви, че коронавирусът „просто ще изчезне“, а после неколкократно обвини Китай за световната здравна криза.

Ваксина за ума

Когато преди година и половина в ефира на Българската национална телевизия изненадващо се появи продукция с името „Новото познание“, решението на обществената медия да даде трибуна на „предаване за мистика, наука и конспиративни теории“ стъписа съществена част от аудиторията ѝ. Медийни експерти разкритикуваха телевизията, че позволява на водещия и продуцент Стойчо Керев да разпространява заблуждаващи хипотези по всевъзможни теми.

БНТ обаче не се отказа от предаването, което все още присъства в програмата ѝ. Междувременно работата на Керев предизвиква огромен интерес в интернет. В началото на август неговият канал в YouTube (с над 134 000 последователи) попада сред стоте с най-много абонати в България. Големината на публиката му е поредният сигнал за афинитета на родния зрител към конспирациите. А „Новото познание“ бързо се присъедини към вълната от спекулации относно произхода на коронавируса.

През февруари, когато заразата все още не беше ударила Европа, Керев публикува епизод, посветен на разрастващото се огнище в Китай. Да коментира здравната заплаха е поканен преподавателят по икономика и финанси Красимир Петров. Въпреки че не подценява опасността от COVID-19, в рамките на предаването Петров прави поредица от противоречиви изказвания относно произхода на коронавируса, за които няма никакви доказателства. Едно от тях е, че той е разработван в лаборатория в канадския град Уинипег, откъдето впоследствие е изнесен от китайски служители. Според проверка на канадската обществена медия CBC News този слух е категорично грешен.

Петров твърди също, че пандемията е била предвидена в роман от 80-те години на миналия век, разказващ за вирус, произведен в лаборатория в китайския град Ухан. Тази теория също беше разбита на пух и прах от сайта Snopes. Керев обаче в нито един момент не противоречи на госта си, а епизодът към момента е събрал над половин милион гледания.

„Новото познание“ е само една от популярните медийни продукции, засилващи съмненията относно съществуването на коронавируса чрез разпространяването на непроверени факти. Друг пример е видеото със заглавие Plandemic, в което дискредитираната американска изследователка Джуди Миковиц твърди, че тайно елитно общество планира да използва вируса и евентуалната ваксина срещу него като инструмент за придобиване на пари и власт. Английската версия на видеото натрупа десетки милиони гледания, преди да бъде свалена от социални мрежи като Facebook, YouTube, Vimeo и Twitter. Но части от интервюто ѝ, преведени на други езици, продължават да се намират на някои от тези платформи, където провокират нови спорове. В една от българските страници във Facebook коментарът ѝ все още е достъпен, като е бил гледан над 760 000 пъти.

Въпреки усилията на здравни и медийни организации да предпазят обществото от конспиративни теории за COVID-19, интересът към „Новото познание“ и интервюто на Миковиц показва, че българските потребители редовно стават жертви на облъчване с дезинформация във виртуалния свят. Повечето от тях не са подготвени да устоят на постоянните опити за манипулация.

„Технологиите се развиха прекалено бързо, за да могат да бъдат догонени от голяма част от населението“, казва Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет. Според него ерата, в която хората са получавали информация от традиционните медии, спазващи журналистически стандарти, е отминала. „Тогава ние можехме да се доверим. Знаехме, че някой тази информация я е проверил за нас – казва Апостолов. – Сега много хора черпят информация от социалните мрежи и онлайн източници, които не проверяват фактите.“

По думите на Апостолов, още една причина българите да вярват в конспиративни теории повече от средностатистическия потребител се крие именно в липсата на информационна хигиена, както и в незадоволителното качество на образованието. От създаването си през 2005 г. Центърът за безопасен интернет работи с деца, родители и учители за развиване на критично мислене. Но Апостолов подчертава, че усилията на екипа му са „капка в морето“. Според него е нужна дългосрочна стратегия, изготвена в синхрон с държавните институции.

През миналата учебна година Министерството на образованието за първи път предвиди специални часове, в които учениците да оценяват и анализират медийно съдържание. Експертите от Центъра са скептични към този подход. „Тези умения трябва да се развиват постоянно в съответствие с възрастта на децата – казва Апостолов. – И тогава можем да се надяваме, че ще излизат млади хора, които могат да се ориентират по-добре и няма да бъдат лесна плячка на създателите на фалшиви новини.“

Освен за децата, подвеждащите материали са препъникамък и за много възрастни, които в забързаното си ежедневие рядко се замислят дали да проверят автора или източника на дадена новина. „Младите хора на собствен гръб и по метода проба–грешка, се научиха, че не трябва да се вярва на всичко в интернет – подчертава Апостолов. – Най-уязвимата за мен група е тази на родителите. Когато самите родители нямат критично мислене, приемат информацията за даденост и са привърженици на конспиративни теории, това се отразява и на децата.“

Докато децата и работещото население постепенно опознават тъмните страни на интернет, дезинформацията може да се окаже пагубна за хората в напреднала възраст. Американско проучване наскоро установи, че хората над 65 години са почти седем пъти по-склонни да споделят фалшиви новини във Facebook в сравнение с младите читатели. Именно тази възрастова група продължава да е и най-застрашена от COVID-19, сочи анализ на Kaiser Family Foundation.

Сензационни материали за недоказани лекове срещу заразата редовно обикалят мрежата от самото начало на пандемията. Някои от рекламираните медикаменти не просто не противодействат на вируса, а вредят на организма. В стремежа си да се предпазят от болестта привържениците на конспиративни теории и на спорни съвети за лечение могат несъзнателно да влошат здравето си. Този риск само потвърждава колко важно е да подбираме внимателно източниците на информация, които ползваме.

И докато учени от различни страни се надпреварват в разработването на ваксина срещу коронавируса, най-добрата защита, на която обществото може да разчита към момента, е да спазва препоръките на здравните власти и да приема критично вълната от дезинформация, която ни залива.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.