Дълбокото неразбиране на научния метод е проблем не само на българските граждани, но и на журналистите. Какво трябва да знаят професионалистите, за да могат ефективно да „превеждат“ сложна информация на публиката, без да я подвеждат?
дезинформация
COVID-19 за политическа употреба
Зорница Латева анализира вероятните фактори защо предвожданата от Костадин Костадинов партия „Възраждане“ събра близо 50 000 гласа повече спрямо изборите през април. Риториката на Костадинов на тема COVID-19, ваксини и зелени сертификати не е единствената причина за този електорален резултат. Но според Латева със сигурност има съществена роля за постигането му.
Псевдонаучните тези и отговорността на медиите
Новият ни материал в съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с АЕЖ-България е на медийния анализатор Петър Галев. В анализа си той пише за разцвета на псевдонаучните тези у нас и за отговорността на медиите, които ги отразяват безкритично, като по този начин ги легитимират и поставят наравно с факти и становища, зад които стоят световните научни и медицински общности.
От местопрестъплението: Facebook
Според Йовко Ламбрев настроенията против ваксините срещу COVID-19 имат благодатна почва не само заради специфики от родния контекст, но и заради стар и познат глобален проблем – съсредоточаването на твърде много безконтролна власт в социалните мрежи и оставянето им да бъдат основен източник на новини, измествайки медиите и заглушавайки авторитетите. Решенията не са очевидни, но спешни контрадействия са крайно наложителни.
Как работи дезинформацията
Продължаваме съвместната ни рубрика с АЕЖ – България. Важно е да оспорваме дезинформацията, но още по-важно е да знаем как тя влияе на човешката психика. Кои са ключовите фрази и механизми, които правят дезинформацията толкова привлекателна и ефективна? И колко хора всъщност са жертви на този феномен? Константина Василева търси отговор на тези и други въпроси.
Как Западът прехвърли на социалните мрежи проблема с дезинформацията за ваксините
През последните месеци световни лидери и правителства остро разкритикуваха разпространението на дезинформация в социалните мрежи на тема ваксини. Технологичните гиганти изглеждат сякаш всесилни и незаинтересовани достоверната информация да стига до всички. Така ли е обаче? Надценява ли се дезинформацията онлайн? Може ли борбата с нея да сломи съпротивата на милиони по света срещу ваксините и къде проблемът се изчерпва с липсата (или изобилието) на информация?
До Чикагото и назад: Как кемтрейлс и конспирациите за коронавируса се сляха в едно
Нашата авторка Йоанна Елми заедно с Георги Михайлов и Йоана Шопова участва в хакатон за журналистически разследвания, организиран от „АЕЖ-България“ по темата кой стои зад дезинформационните кампании и какъв е пътят им от социалните мрежи до масовите медии. Техният труд бе сред трите материала, отличени от журито. Публикуваме тяхното разследване.
Защо братовчед ми вярва в конспирации
Уви, дезинформацията е оръжие за масово поразяване на съзнанията ни, което придобива все по-широка употреба в най-различен контекст и географски територии. В статията си Йоанна Елми разказва както за механизмите, чрез които дезинформацията влияе на психиката на хората, така и за възможните решения за противодействие.