Новият текст от съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с Асоциацията на европейските журналисти е на Велина Барова. Той е посветен на дилемата колко полезно или вредно е прибързаното споделяне на недоказани или нововъзникнали научни хипотези, при което решенията за достоверността им се оставя на недостатъчно квалифицираната публика.
наука
Ние сме данни
Датаизмът е пуснал най-дълбоки корени в двете научни дисциплини, от които води началото си: информатиката и биологията. От двете биологията е по-важната. Именно приемането на датаизма от биологията превърна едно ограничено по мащаб развитие в информатиката в епохален катаклизъм, който може радикално да промени същността на живота. Вие може и да не сте съгласни с […]
Медицината като доказателство за силата на мечтите
Двама имунолози – Тасуку Хонджо и Джеймс Алисън, си поделят тазгодишната Нобелова награда за медицина заради открития от тях нов метод за лечение на рак чрез стимулиране на вродената способност на имунната система да атакува туморните клетки. Повече за значимостта на това революционно откритие помолихме да ни разкаже д-р Велизар Шиваров, който е ученик на проф. […]
10 неща от Лина Кривошиева #3
Пречките и надеждите пред CRISPR
Като всеки инструмент, CRISPR може да бъде използван и за спорни цели. Но възможностите, които предлага, са много обещаващи. Някоя от модификациите му или нова подобна система ще бъде в основата на революция в начина, по който гледаме на генетичните манипулации, и ще ни даде възможността да променим драстично целия ни свят.