В личността на Константинова се персонифицира цялата промяна на отношението към украинските бежанци, която всъщност е плод на институционална некадърност. А тя – резултат на десетилетно възпроизвеждани вредни модели. Поведението на вицепремиерката не е похвално. Но то е само върхът на айсберга, чиято основа стига надълбоко, далеч отвъд настоящото правителство. Текст на Светла Енчева.
бежанци
Бежанци и бюрокрация: Паразит ли е ДАБ?
Венелина Попова продължава темата за Държавната агенция за бежанците с въпроси за микроклимата и стила на управление в тази структура на МС, за нивото на административния ѝ капацитет, за подбора, назначаването и прогонването на кадри, за състоянието на бежанските лагери и отношението към настанените там… Заедно с това тя дава и няколко примера от практиката за бежанци, на които ДАБ е отказала статут.
Да се движиш като луноход. За интеграцията на украинските бежанци в България
България се самоидентифицира като страна на емиграция, не и на имиграция. С други думи, общественият ни живот е организиран около идеята, че у нас няма чужденци. А доколкото има, те са длъжни да се напаснат към нас, а не ние да се променяме заради тях. Затова интегрирането на десетки (или стотици) хиляди украинци у нас е задача с много неизвестни и с немного големи изгледи за успех. Анализ от Светла Енчева.
Институционалната немощ на Държавната агенция за бежанците
Две седмици след началото на руската военна агресия в Украйна от страната са избягали над 2 млн. души, а Европа е изправена пред най-тежката хуманитарна криза след Втората световна война. Европейският съюз задейства Директива за предоставяне на временна закрила. В същото време в България дейността на Държавната агенция за бежанците може да се опише с две думи – хаос и безхаберие. Обзор от Венелина Попова.
Хуманизмът е голяма хапка
Бягащите от Украйна имат нужда от нашата съпричастност и е прекрасно, че толкова хора у нас им оказват подкрепа. Но ако днес България отваря сърцето си за украинците, това не означава, че сме станали по-хуманни. Хуманизъм означава да цениш човека, защото е човек. Всеки човек. Ни повече, ни по-малко. И е голяма хапка за нашето общество. Коментар от Светла Енчева.
След пожара в „Мория“
На второ четене: „Другата ръка“
По дефиниция не е лесно да се пише по трудни теми като нелегалната емиграция, моралната отговорност да се защитаваме един друг и всекидневието на ръба на оцеляването. Романът е добър, езикът е поетичен, чете се задъхано, особено в моментите, в които безшевно преминава в трилър, а после се връща обратно. Помага да се мисли за определени теми, вярно е, но и е само началото на дълъг разговор.