COVID-19 уби повече българи от Втората световна война. Защо мнозина още не виждат заплахата?

Според официалната статистика доказаните смъртни случаи вследствие на инфекция с новия коронавирус вече надхвърлят 18 000 души. Реалният брой на жертвите, без съмнение, е значително по-голям, тъй като много хора са починали, без никога да им е правен тест за установяване на заболяването. За това говори и показателят за надвишена смъртност, по който България заема едно от челните места в света на глава от населението, като за периода от април 2020 г. до април 2021 г. смъртните случаи са с около 30 000 повече спрямо същия период през други години.

Известно е, че числата, колкото и да са големи, трудно ни трогват, защото ги възприемаме като поредната статистика. Освен ако не ги сведем до нещо познато. До това, че сред тези големи стойности има хора, които сме познавали или дори са ни били близки. Или ако успеем да поставим числата в перспектива. А перспективата е следната:

за година и три месеца коронавирусът е убил повече българи, отколкото цялата Втора световна война.

Според Държавна агенция „Архиви“ българските военнослужещи, загинали по време на Втората световна война, са точно 12 587. Ако към загиналите военни се добавят още 4000 жертви сред цивилното население заради бомбардировките над София и други градове, общият брой загинали българи в най-ужасяващата война в човешката история се доближава до 17 000 души.

Разбира се, целта не е да омаловажаваме огромната трагедия на войната, а да покажем, че вероятно фактът, че днес не се водят бойни действия и София не е в развалини след бомбардировки, не ни позволява да осъзнаем реалната човешка цена на пандемията. А тя е, че

всеки от нас познава човек, който е починал от COVID-19.

Но какъв е смисълът сега да се казва всичко това, след като новите случаи постоянно намаляват и броят им изглежда направо нищожен в сравнение с предишните месеци? Животът почти се е върнал към нормалното и хората все по-рядко се сещат за пандемията. Точно както беше в началото на миналото лято. След тревожните месеци на затваряне заради новата заплаха, през лятото на 2020 г. ситуацията в България бе почти нормална. Изглеждаше, че ни се е разминало, а онези, които предупреждаваха за опасност от нова вълна през есента, бяха заклеймявани, че са прекалено черногледи.

В резултат миналото лято беше пропуснато за подготовка. В болниците не се разкриха нови легла, не се изготви план за действие. Дойде есента и се стигна до това хора да умират в линейките или на стълбите на болниците, докато чакат да бъдат приети, а имаше седмици, в които умираха по 3000 души повече от обичайното за този период на годината. Въпреки това нито една от публичните личности, които прогнозираха, че пандемията ще приключи през лятото, и твърдяха, че не е нужно да се вземат особени мерки, не призна грешката си. Напротив, мнозина от тях продължиха да обикалят телевизионните студиа, а медиите продължиха да ги канят.

Сега сме в почти същата ситуация като миналото лято.

Пандемията изглежда спомен и присъства основно в новините от други държави. В такива условия през миналия юни започнахме рубриката „Хроники на инфодемията“. Основната ѝ цел беше да даде отпор на дезинформацията, която, за съжаление, намира трибуна в социалните мрежи, но също и в доста традиционни медии и извън интернет. Дезинформация, която е една от основните причини България да е на последно място по ваксиниранe в Европейския съюз и съответно на челните места по смъртност от коронавирусната инфекция.

Според Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) в България доверието към социалните мрежи е най-високото в целия Европейски съюз и страната е единствената, в която то не само не намалява, а се увеличава с всяка изминала година (повече по темата прочетете в анализа на Константина Василева). И като се има предвид колко благоприятна среда за дезинформация са социалните мрежи, нищо чудно, че желаещите да си поставят ваксина не са много.

Но разбира се, не бива да виним само социалните мрежи. Много медии безкритично дават възможност за разпространение на антинаучни възгледи. От криворазбрано желание да осигурят плурализъм на гледните точки, журналисти пренебрегват задължения, записани в Етичния кодекс на българските медии:

• Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.

• Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.

• Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.

Разбира се, огромна е и вината на политиците, които си позволяват да се заиграват с подобни страхове, дължащи се на преднамерена дезинформация, и които често не намират достатъчно смелост да посочат лъжата като лъжа, от страх да не загубят гласове на избирателите, които са били подведени.

Поради тези причини от повече от година Асоциацията на европейските журналисти полага сериозни усилия за борба с дезинформацията и публикува поредица от материали в „Хроники на инфодемията“, а значително място за проверка на факти, свързани с темата „здравеопазване“, се отделя и на новия портал на АЕЖ factcheck.bg. Всичко това, макар и необходимо, е крайно недостатъчно. България не трябва да си позволява да изпуска второ лято и да се повтори ситуацията от миналата есен. Още в първия текст от рубриката предупредихме, че това е война, в която истината може да падне жертва. Война е и ако съдим по броя на жертвите. И ако в една война има затишие, то обикновено е пред буря.

Редица специалисти предупреждават, че заради Делта вариантите на вируса новата вълна е зад ъгъла и е възможно тя да дойде дори преди есента. Здравният министър Стойчо Кацаров заяви преди месец пред „Нова телевизия“, че не би желал да подкупва никого, за да се ваксинира – „като на избори да раздаваме кебапчета“.

„Какъв по-силен стимул мога да ви дам от това да спасите собствения си живот?“, попита Кацаров.

Министърът сигурно е прав, но само на теория. Теория, според която хората винаги правят рационален информиран избор. Но на практика това не е така и за избора на хората значение имат много други фактори. Такъв фактор е и дезинформацията, на която са изложени и която прави малка част от хората убедени антиваксъри, но успява да посее у много по-голяма част семето на съмнението и на страха.

Убедените противници на ваксините активно отказват да се ваксинират. Трудно е да се променят техните нагласи – те смятат, че разполагат с информация, която доказва правотата на възгледите им. Но те все пак са малцинство, макар и гласовито. Доста по-голяма е групата на колебаещите се. Те не отказват активно ваксината, но не я и търсят. Склонни са да изчакат, да не правят нищо. За да се ваксинират тези хора, е нужна много по-целенасочена ваксинационна стратегия от страна на държавата. Мобилни ваксинационни пунктове в много повече населени места. Пунктове край пощите в деня за изплащане на пенсии. Ваксинация по домовете на трудноподвижни хора. Мобилни екипи, които да посетят поне половината от петте хиляди села в България. По-добра информационна кампания, но и различни стимули, каквито се дават в други държави – като храна, участие в томбола и различни забавления.

Защо държавата да не подпомогне например театрите, оперите, оркестрите,

които сериозно пострадаха от кризата, като купи билети за следващия сезон и ги раздаде при ваксинация? Така хем ще помогне на културата, хем ще има повече ваксинирани, хем самите те ще се обогатят, като изгледат някое представление или концерт. Един билет за театър струва между 8 и 20 лв., а цената на най-разпространената клинична пътека за лечение на COVID-19 е 1200 лв. С други думи, ако държавата похарчи между 8 и 20 лв., за да „подкупи“ някого да се ваксинира срещу заразата, после може да спести 1200 лв. от лечението на същия този човек. А и той ще е здрав и няма да рискува месеци наред да се възстановява след боледуването… ако изобщо оцелее. В подкрепа на стимулите се чуха вече доста гласове, сред които си заслужава да споменем адвокат Мария Шаркова, специалистка по медицинско право, и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, чиито членове биха били много засегнати от евентуално ново затваряне при следваща вълна.

Ако държавата запази настоящата стратегия, шансът България да навакса изоставането си не само спрямо останалите страни от ЕС, но и спрямо съседни държави като Сърбия и Турция, е практически нулев. И това с голяма доза вероятност ще се отрази негативно на българската икономика. България ще бъде избягвана като несигурна страна. А може да даде и още много човешки жертви.

Затова „на война – като на война“, борбата с дезинформацията трябва да се води активно. От АЕЖ подновяваме рубриката „Хроники с инфодемията“ с нова поредица от текстове; предстои и представяне на сборник и тематична изложба, а междувременно на factcheck.bg ще продължаваме да проверяваме твърденията и заблудите от информационния поток. Но не трябва да оставаме сами. Необходими са усилия и от страна на държавата, за да имаме по-добра есен от миналогодишната.

Заглавна карикатура: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.