Когато в началото на март 2020 г. се установихме по домовете си и (които можaхме) заработихме оттам, първите ни разговори с колеги и клиенти се въртяха около това дали науката е способна бързо да намери ваксина срещу COVID-19 и най-вече дали регулаторите ще бъдат достатъчно бързи с одобрението ѝ. За да можем да си върнем нормалния живот и ежедневие. Никога не бих допуснал, че голяма част от същите тези хора днес още няма да са ваксинирани, а с някои от тях ще спорим ожесточено по темата. Какво се случи през тази година и половина?

Със сигурност локалният контекст е важен. Генерализациите не са полезни, но е трудно да се обори наблюдението, че българите сме недоверчиви по природа. Изчакваме първо някой да похвали нещо, преди да си го купим, или съседите да пробват нов продукт или услуга, преди да се решим да тестваме сами. Вярно е също и че институциите ни не заслужават доверие, а управлението на кризата стартира повоенному – с генералски униформи, заплахи и овикване вместо с научни аргументи и човешки обяснения. Всичко това няма как да не е част от причините за най-ниското ниво на ваксинирани у нас. Но дали е само това?

Всъщност антивакс пропагандата онлайн е поредното проявление на проблем, който пуска все по-дълбоки корени сред обществата ни – по целия свят.

Същият проблем, който направи възможен Брекзит и докара на власт опасен палячо като Доналд Тръмп. Технологиите ни свързват повече от всякога, но донесоха едни от най-ужасните противопоставяния в най-новата история на човечеството.

Брекзит стана факт след минимално числено превъзходство на гласовете за напускане на ЕС, в референдум, който в значителна степен бе манипулиран чрез лъжи и дезинформация в социалните мрежи и най-вече във Facebook. Механизмът вече е до болка известен – набелязване на група колебаещи се, които биват облъчвани с реклами и съдържание, обострящо техните лични страхове или чувствителност по определени теми. И тъй като няма контролен механизъм какво съдържание вижда всеки на стената си и то е индивидуално подбрано за него, няма как дори това да бъде впоследствие разследвано, оборено или съпоставено с друго.

Технологията, експлоатирана до крайност, е в състояние да създаде в главата на един човек паралелна реалност, която няма допирни точки с тази в главите на останалите. Така британци започнаха да се страхуват от бежанци и имигранти дори където ги няма. Или че Турция ще стане част от ЕС, въпреки че дори не се полагат усилия за това.

Но не са само лъжите. Социалните мрежи и платформи се превърнаха в рупор на страх, омраза и разделение. Срещу заплащане. Без никакъв контрол върху произхода на средствата, източника на дезинформация или дори яснота кой е поръчителят, доколкото той може да се скрие зад друга компания или посредник.

По-лошото е, че невинаги виждаме лъжите, на които са подложени другите, защото често не сме таргетирани.

Виждаме малка част от мащаба, който е далеч по-голям от всичко, което можем да допуснем или да си представим. Същият модел и техники бяха приложени и при избирането на Тръмп за президент на САЩ. Иронично, не без помощта и на други създадени в името на демокрацията и свободното слово проекти – като WikiLeaks. Същото се случва и с пропагандата срещу ваксините. Уви, за част от разпространението ѝ този път дори не се заплаща, защото радикализацията на хората по темата спомага за автозахранването ѝ със съдържание. Днес, благодарение на технологичните гиганти, страх и омраза се леят из интернет напълно безнаказано. А в контекста на отричане на рисковете от COVID-19 и ползите от ваксините това вече пряко причинява смърт.

Живеем в глобален онлайн експеримент, в който сме се самопоставили в ролята на лабораторни мишки, докато съпреживяваме разпада на демокрациите си. След повече от век избирателно законодателство и изстрадани права в световен план всичко това се разрушава от технологиите. Без съпротива от наша страна.

Оказва се, че правителствата са неспособни да контролират адекватно транснационални корпорации.

Отделна е темата дали наистина имат желание да го направят. Бунтът трудно ще започне от потребителите, докато те бавно биват сварявани като жаби в яхнията на дезинформацията. Провалът ни е свързан с приемането на демокрацията за даденост и недостатъчното гражданско образование в посока хуманитаризъм. Нужно е спешно загърбване на индивидуализма, в който бяха възпитани поне три поредни поколения, и поне малко завръщане на мисълта за общото и за принадлежността ни (и в тази връзка ангажиментите ни) като част от него. Нужни са усилия и за завръщане на авторитета на науката. А това няма как да стане, ако непрекъснато противопоставяме на научните факти псевдонаучни концепции и даваме думата на опиянени от себелюбие и жадни за внимание псевдоавторитети, борещи се за лидерство върху някакво мнение.

Разпространението на псевдонаука и лъжи, безплатно или платено с пари с неясен произход, няма нищо общо с демокрацията или свободата на словото. Това е саботаж, подривна дейност. Оръжие в тиха война с драматични последствия. Защото най-страшното не е, че Тръмп спечели президентските избори през 2017 г. или че Великобритания напусна ЕС.

Главният въпрос пред нас е как да съхраним обществения си договор.

Ще можем ли някога отново да проведем честни и свободни избори изобщо? Ще можем ли да върнем доверието помежду си? Ще имаме ли отново свободни медии извън хватката на платформите? Ще оцелеем ли?

Време е за осъзнаване и съпротива. Не можем да си позволим да оставим социалните мрежи да бъдат основният източник на новини и информация на хората. Време е да изискваме поемане на адекватна отговорност, когато се окаже, че технологичните гиганти влияят на установените механизми на демокрацията и посредничат за разрухата на обществата ни. Защото докато си споделяме снимки на котенца, покълналите плевели ще превземат всичко, ако не бъдат изкоренени.

Заглавна снимка: Annie Spratt / Unsplash

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни