Да погледнем към Гърция

На 21 май в Гърция се проведоха предсрочни парламентарни избори, спечелени убедително от дясноцентристката партия „Нова демокрация“ на Кириакос Мицотакис. След рулетката на мандатите за съставяне на правителство обаче такова не бе сформирано, а президентът насрочи нови избори за 25 юни. Какво и защо се случва в Гърция и влияе ли това на България? На тези въпроси ще потърсим отговор в следващите редове.

Преди изборите

На 22 април действащият тогава премиер Мицотакис официално поиска от президента Катерина Сакеларопулу да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Формално четиригодишният мандат на правителството трябваше да изтече през юли, но според Мицотакис кабинетът бе изпълнил своята управленска програма предсрочно. Така по чл. 41 (ал. 2) от гръцката Конституция, във връзка с нуждата от разрешаване на национален въпрос от изключителна важност, парламентът беше разпуснат, а изборите се проведоха на 21 май 2023 г.

Конкретната тема от национално значение, изтъкната от Мицотакис, е свързана с усилията на Гърция да възвърне своя инвестиционен кредитен рейтинг в рамките на тази година. Такава заявка той направи още през януари, подчертавайки нуждата от провеждане на избори, които да осигурят политическа стабилност и дългосрочен мандат за управление.

Очакваше се Мицотакис да поиска нови избори още през април, но трагичната влакова катастрофа през февруари, отнела живота на 57 души, отложи намеренията на управляващите. Освен от натиска на последвалите протести срещу начина на управление на железопътния транспорт, майските избори бяха белязани от още няколко ключови събития.

През февруари гръцкият парламент забрани на партии, чиито ръководители са били осъждани, да участват в изборите. Така например най-популярната политическа партия в крайнодясното пространство „Златна зора“, обявена от съда през 2020 г. за криминална групировка по обвинения за извършени престъпления от омраза, беше възпряна да излъчи собствени кандидати. Правителството на Мицотакис беше подложено на продължителни атаки и заради скандала с подслушването на Никос Андрулакис – лидера на третата по големина парламентарна формация ПАСОК, както и на други високопоставени фигури и журналисти.

Демокрация по гръцки

Въпреки неблагоприятните обстоятелства и атаките от лявото, център-лявото и крайнодясното пространство „Нова демокрация“ драстично надмина очакванията на социологическите агенции и постигна повече от убедителна победа, получавайки 40,8% от гласовете (146 места в парламента) срещу само 20,1% за социалистите на Алексис Ципрас от СИРИЗА. На трето място с 11,5% се наредиха социалдемократите от ПАСОК, следвани от Комунистическата партия със 7,2% и дясната популистка формация „Гръцко решение“ с 4,5%. Анализатори отдават успеха на високия икономически ръст, възстановяването на страната след COVID кризата, понижаването на напрежението с Турция и цялостната стабилност по отношение на фискалната и икономическата политика.

Подобно на България, и Гърция се превърна в арена на остри политически и обществени сблъсъци през последните месеци. Въпреки това избирателната активност в южната ни съседка беше с над 20 процентни пункта по-висока, отколкото у нас (61,1% там срещу само 40,69% на последните избори тук). В сравнение с предходния парламентарен вот в Гърция през 2019 г., страната също бележи лек ръст – тогава избирателната активност възлизаше на 57,78%.

И макар сами по себе си тези числа да не са отлични за една добре функционираща демокрация, подобна избирателна активност изглежда като мираж за българската действителност. Основните причини за това са няколко. От една страна, съседите ни притежават по-солидна политическа и гражданска култура като част от богатото си демократично историческо наследство. От друга, изборите там произвеждат устойчиви парламентарни мнозинства и правителства, които (макар и не без перипетии и скандали) изпълняват своите мандати. Така в сравнение с българите гръцките граждани са много по-добре защитени от феномена „избирателна умора“ и чувството за безсмислие на изборния процес, неспособен да произведе устойчиво управление.

Най-важната разлика вероятно е тази, че гръцките партии и парламент отразяват много по-добре политическия спектър – от крайнолявото, през центъра, до крайнодясното, представлявайки широка палитра от обществени групи, които традиционно отъждествяват себе си с идеите на една или друга политически сила. Резултатът от вота през май и същността на парламентарно представените партии онагледяват това разнообразие. Поради конюнктурни специфики лявото и дясното в България се размиват, а вотът се опростява до протестен и непротестен, корупционен и антикорупционен, простатукво и антистатукво. Така партиите нямат дълбоки устои и лесно губят идентичността си при негативна за тях промяна на политическите обстоятелства, защото страдат от липса на идеи и визия, с които хората да се асоциират.

По обратния логически път може да обясним успеха на „Нова демокрация“. Център-дясната партия спечели кампанията с център-десни политики. Стъпвайки на идейните си начала, Мицотакис наблегна на постигнатите икономически успехи, намалените данъците върху доходите на бизнеса и физическите лица, по-ниската безработицата, ръста на чуждестранните инвестиции и балансираната бюджетна политика. Занапред той обеща допълнително орязване на данъците, повишаване на износа и по-високи заплати.

На този фон основните му конкуренти от СИРИЗА и ПАСОК (борещи се за сходен тип електорат в лявото пространство) наблегнаха на очерняща кампания срещу „Нова демокрация“, свързана със споменатите скандали. Те обаче не успяха да очертаят ясна политическа и икономическа визия като контрапункт на своите опоненти и претърпяха логичен изборен крах. И нито скандалите, нито трагичният железопътен инцидент, предизвикал гнева на десетки хиляди граждани, нито фактът, че цяло едно ново поколение от близо половин милион млади избиратели (традиционно привлечени от прогресивните идеи на лявото) за пръв път получиха право да гласуват, бяха в състояние да променят съдбата на безидейната опозиция. Събития, от които нашите политически сили определено могат да се поучат.

С ново изборно законодателство към нови избори

Само няколко мандата не достигнаха на „Нова демокрация“ да състави самостоятелно мнозинство в 300-местния гръцки парламент. След като и победителите, и победените отказаха да водят преговори за коалиционно управление, президентът насрочи нови избори за 25 юни и назначи служебно правителство начело с шефа на Сметната палата Йоанис Сармас.

Докато майските избори се проведоха по въведената от СИРИЗА през 2016 г. обикновена пропорционална система (подобна на тази в България), с изборите на 25 юни се завръща типичната за Гърция бонусна схема, възстановена от „Нова демокрация“ със законови поправки през 2020 г. Този модел доминира в Гърция през последните три десетилетия. При него мандатите се разпределят на пропорционален принцип, но с бонус за първата политическа сила под формата на допълнителен брой депутати.

Прагът за влизане в парламента остава 3%. При изборен резултат от над 25% победителят автоматично получава 20 допълнителни депутати – плюс един депутат за всеки половин процентен пункт над този резултат. Максималният брой допълнителни народни представители за първата политическа сила може да достигне 50. Това е и основната причина, поради която Мицотакис отказа да води преговори за коалиционно правителство и тласна страната към още едни избори, очаквайки да спечели стабилно мнозинство благодарение на бонусната система.

Бонусната схема не беше приложена на изборите през май поради конституционната поправка от 2019 г. Според нея промените в изборното законодателство влизат в сила не от следващите, а от по-следващите поред избори след тяхното приемане.

Българо-гръцките отношения

Със значителните промени в геополитическата обстановка през последните години отношенията между България и Гърция сякаш започнаха да процъфтяват. Още през лятото и есента на 2021 г., когато цените на енергоносителите започнаха да се покачват, двете страни осъзнаха необходимостта от по-тясно сътрудничество – най вече в сферата на енергетиката. Неслучайно един от приоритетите на коалиционния кабинет на Кирил Петков по това време беше да реабилитира и ускори строежа на газовия интерконектор между Стара Загора и Комотини, който се бавеше повече от десетилетие.

По този повод се проведоха множество двустранни срещи на най-високо равнище между премиерите Петков и Мицотакис, между енергийните министри, шефовете на газопреносните и газоразпределителните оператори и други високопоставени длъжностни лица. Проектът има стратегическо значение за енергийната сигурност на страната и вноса на евтин газ по договора с Азербайджан, особено след руската инвазия в Украйна и едностранното прекратяване на доставките от страна на „Газпром“.

В края на април 2022 г. започна и строежът на плаващия терминал за втечнен природен газ в Александруполис – ключов инфраструктурен проект за диверсификацията на газовите доставки в региона. В него България участва с дял от 20%, а първоначално запазеният от страната ни капацитет от 500 млн. куб.м газ на година беше удвоен до 1 млрд. куб.м годишно за период от десет години. Доставките за България трябва да започнат в началото на 2024 г., когато се очаква съоръжението да бъде пуснато в експлоатация.

В началото на тази година двете страни възродиха и позабравената идея за изграждане на петролен тръбопровод между Бургас и Александруполис. През февруари България и Гърция подписаха меморандум за сътрудничество, а по-късно съставиха и двустранна работна група. Целевият срок за завършване на проекта е краят на 2024 г., когато изтича дерогацията на България за внос на руски петрол по наложените на Русия европейски санкции. Освен това двете държави се споразумяха да складират гръцки газ в българското газохранилище в Чирен. Това се налага поради липсата на инфраструктура за съхранение в южната ни съседка, докато Европейският съюз изисква от страните членки да поддържат стратегически резерви в размер на 15% от годишното си потребление.

Както става ясно, през последните две години енергетиката измести по важност други традиционни сфери на сътрудничество между България и Гърция, каквито са туризмът и търговията. Това се дължи главно на нарастващата роля на енергетиката като част от националната сигурност на европейските държави след сътресенията с цените на енергоносителите, руската агресия в Украйна и използването на енергийните доставки като лост за изнудване и влияние. При тези обстоятелства и България, и Гърция имат интерес сътрудничеството им в енергетиката и други ключови сфери да продължи да се задълбочава независимо от състава на бъдещото управление в южната ни съседка.

Заглавно изображение: Смяна на караула пред гръцкия парламент в Атина. Източник: Canva