Какво научихме досега

Неотдавна редица медии публикуваха информация за случаи на хепатит А в двайсетина софийски училища. Между другото се споменава за „епидемичен взрив“ от заболяването в кв. „Факултета“ – 153 души, 144 от които деца до 16-годишна възраст. Ако съдим по стила и практически идентичното съдържание на новината на различни места, става въпрос за препечатване на институционално прессъобщение. Като се изключи отразяването на притесненията на родители от 54 ОУ заради случай на заразен учител, доколкото имаше реакции, те останаха в рамките на експертно-институционалното говорене. Нямаше нито широк отзвук, нито интерпретации и коментари на ситуацията, да не говорим за анализи.

Пред „Нова телевизия“ проф. Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести разяснява проблема с хепатита в столичните училища. Успокоява населението, че като цяло в страната има 900 случая на хепатит А по-малко, отколкото миналата година. Инструктира родителите да не се ходи вкъщи с обувките за навън и да купят на децата си „кърпички с хлорхексидин, не на спиртна основа“. Няколко пъти съветва родителите на децата от засегнатите училища и детски градини „който има икономическа възможност“, да закупи ваксина – около петдесет лева. За тези, които нямат възможност, Районната здравна инспекция е осигурила „няколкостотин“ ваксини. Ваксините, 500 на брой, са предоставени на личните лекари в засегнатите райони.

Преди 7–8 години, разказва професорът, Израел е решил проблема с хепатит А на територията си с масова имунизация. Обаче „ние сме европейска, цивилизована държава, хигиената е на по-високо ниво“, а и срещу подобна масова кампания „ще има настроения“. На въпроса на водещия „Има ли бум във „Факултета“, или не само там?“ професорът отговаря с терминологично разяснение – не използвал думата „бум“, а имало „епидемични взривове в отделни училища“. За „Факултета“ повече не става дума. Постепенно темата се измества към антибиотиците и говоренето за тях заема по-голямата част от интервюто. След като в студиото има експерт по заразните и паразитни болести, защо пък водещите да не го разпитат и за антибиотиците?

Какво упорито не се забелязва

Подобно говорене по темата и омаловажаване на проблема методично заобикаля „слона в стаята“. Има ли някаква връзка между случаите на хепатит А в квартал „Факултета“ и в столичните училища? Кои и какви училища, детски градини и центрове са засегнати всъщност?

Карта на засегнатите училища, детски градини и центрове
(За да видите списъка, натиснете иконката в горния ляв ъгъл на картата)

Ако ги намерим на картата, ще забележим, че голяма част от тях са концентрирани в район „Красна поляна“, като немалко са във „Факултета“. Има и в близост до парк „Петър и Павел“, около който се намира по-малко ромско гето. В „Баталова воденица“, която е недалеч, в район „Възраждане“, както и в „Захарна фабрика“ също има концентрация на роми. Който познава тази част на София, знае, че става въпрос или за ромски, или за смесени по етнически състав училища, професионални гимназии и детски градини.

Същото важи и за засегнатите центрове. Демо център МИР е построен във „Факултета“ с амбицията да даде перспективи на ромските деца и младежи. Там се намират и центрове за настаняване на деца с увреждания от семеен тип „Райна Княгиня“ и „Баба Тонка Обретенова“, в които също е открит хепатит. Любопитен детайл е, че двата центъра се намират на един и същи адрес, отговарят на един телефон и имат една директорка. Но такива са понякога чудесата на „деинституционализацията“ на домовете за деца и на прехода им към „семейния тип“.

На картата се вижда, че хепатит А се среща и в кварталите „Христо Ботев“ и „Филиповци“, както и на други места, където съществуват ромски гета. На нея не е отбелязано засегнатото училище в правешкото село Осиковица, над половината население на което, по данни от 2010 г., е ромско.

Накратко, вижда се с просто око: случаи на хепатит А има там, където има ромски деца. Елитните софийски училища определено нямат проблем с хепатита.

Има и отделни изключения – огнища на зараза, където няма концентрация на ромски деца, например 81 СУ в кв. „Младост 3“. Интересен е случаят с 48 ОУ в центъра на София – то не е ромско, но БГ мами се тревожат от постоянното присъствие на роми около близкия център по кръводаряване.

Защо има хепатит А в ромските гета?

Хепатит А е известен като „болестта на мръсните ръце“. Ако кажем обаче, че децата от гетата „нямат изградени хигиенни навици“ и затова се заразяват, ще останем на повърхностното равнище на стереотипното мислене.

Ромските гета са пространства на социални контрасти. В тях има някои наистина богати хора, живеещи в къщи палати и каращи луксозни коли, но и мнозина, живеещи в крайна бедност. Някои от тях нямат течаща вода, да не говорим за канализация. В домовете на някои няма вътрешни врати. Понякога и къщи нямат, а живеят в съборетини и бараки. Не са малко ровещите по кофите, за да намерят нещо, което да продадат, или храна, която изглежда, че още става за ядене. Не носят различни обувки навън и вкъщи – било защото нямат, било защото между тяхното вън и тяхното вътре няма особена разлика.

„Ромите имат 11 пъти по-високо равнище на бедност, отколкото българското население, ниво на безработица между 70% и 90% и около 46% от ромите нямат здравна осигуровка, което ограничава достъпа им до основни здравни услуги“, се казва в Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2017–2020 г.

Затова не е учудващо, че в гетата се развиват огнища на хепатит – това, което липсва, са не хигиенните навици, а хигиенните условия и изобщо – елементарните условия за оцеляване. Там впрочем се боледува и от туберкулоза. Като се има предвид, че по неофициални данни ромите у нас са около 10% от населението, 50% от болните от мултирезистентна туберкулоза са роми.

В някои гета у нас се умира и от СПИН, въпреки че днес в развитите страни ХИВ позитивните водят пълноценен живот и дори престават да са заразни, ако пият лекарства. Колко са болните и умиращите от СПИН роми, не може да се каже. След като Глобалният фонд за борба със СПИН напуска България през 2017 г., изследването на рисковите групи е прекратено. Това разказа за „Тоест“ Юлия Георгиева, управителка на Центъра за хуманни политики, и допълни, че понастоящем безплатни анонимни изследвания си правят най-вече „белите“ мъже, които са хомосексуални.

И не, предпоставка за заболяванията е не етническият произход, а крайната бедност. Етнически българи, които са клошари, са в не по-малка степен заплашени от хепатит или туберкулоза, а ако приемат венозно наркотици – и от СПИН.

„Като нямате хляб, яжте пасти“

На този фон съветите на проф. Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести звучат цинично. Всъщност посланието му е насочено не към родителите, чиито деца са изложени на най-голям риск да се заразят, а към „белите“ родители на деца от засегнатите училища, които са добре образовани, здравноосигурени и нямат особени финансови проблеми. Дори повечето от тях впрочем едва ли знаят какво е „хлорхексидин“.

Още по-цинично звучи призивът „който има икономическа възможност“, да купи ваксина от 50 лева. А като се има предвид, че само във „Факултета“ са заразени над 150 души, 500 безплатни ваксини са крайно недостатъчно количество. Отделен въпрос е на колко от родителите от най-рисковата група, много от които нямат здравни осигуровки и не ходят на лекар (освен ако някой тръгне да умира), изобщо би им хрумнало да търсят джипи, което да ваксинира децата им.

Най-циничен е отказът да се признае, че има системен проблем. Наистина ли България е по-цивилизована държава от Израел само защото е европейска? Кое е по-цивилизовано – да решиш един проблем или да го отричаш, докато достигне епидемични размери? Да си припомним, че след като полиомиелитът е практически изкоренен от страната ни, през 1991 г. от него се разболяват 46 деца, предимно ромчета. Защото и тогава никой не ги е сложил в сметката.

Честно ли е да не се предприема масова имунизация срещу хепатит А в гетата с аргумента, че срещу ваксините имало настроения? Особено след като е много добре известно, че „имащите настроения“ у нас срещу ваксините са предимно етнически българи, които не тънат в крайна бедност.

Проблемът съвсем не се свежда само до здравната ситуация при ромите. Тя е последица от сегрегацията, дискриминацията, липсата на институционална воля за промяна и на публични инвестиции в ромските квартали. Това последното си заслужава изрично да се подчертае. Ако Столичната община реши да постъпи като Каварна по времето на Цонко Цонев, заделя за всички райони пропорционален дял от бюджета си и в махалите имаше навсякъде вода, канализация, пътища и кофи за боклук – картината щеше да по-различна.

Добрите новини

Какви добри новини при наличието на хепатит А в столицата, ще попитате.

На първо място, проблем с хепатита в столичните училища и детски градини съществува, защото има много ромски деца, които ходят на училище или детска градина. Включително ромски деца, стигнали до гимназия – общообразователна или професионална. Те ще имат, поне на теория, шанс да надскочат средата, от която произлизат.

Добра новина е и че по демографски причини все повече ще ни се налага да живеем с ромите, искаме или не, и все повече ще го осъзнаваме. Така има надежда някой ден да разберем, че сегрегацията и дискриминацията вредят и на нас – на здравето ни и на това на децата ни, на въздуха, който дишаме, на икономическия ни статус, на шансовете ни за достойна пенсия. Може да си дадем сметка колко много ограничения си налагаме самите ние заради сегрегацията – къде си позволяваме да ходим спокойно и къде – не, къде записваме децата си на училище, с кого общуваме, какво пипаме… И въпреки това не е възможно да пребиваваме в един абсолютно стерилен свят, пълен само с чисти етнически българи.

Затова случаите на хепатит А в София са повод да престанем да си заравяме главите в пясъка и най-сетне да започнем да говорим. Не само за хепатита. Най-вече за това – как да живеем заедно.

Заглавна снимка: hioahelsefag

Светла Енчева

Светла Енчева

Социоложка, журналистка, активистка в областта на човешките права, блогърка, свири лошо на бас. Най-добре се справя като свободен електрон. Вярва, че думите не отразяват, а променят реалността.