Даровете на политиците

Каква година само! 

Два вота – парламентарен и местен, конституционни промени, премахването на Паметника на Съветската армия и премахването на главния прокурор Иван Гешев, убийството на бизнесмена и бивша барета Алексей Петров, изтегляне на „Лукойл“ (и) от България. Писателят Георги Господинов и преводачката му Анджела Родел спечелиха международната литературна награда „Букър“ за романа „Времеубежище“. Филмът „Уроците на Блага“ на режисьора Стефан Командарев вече се разпространява в САЩ – нещо неслучвало се от съкратената версия на „Хан Аспарух“ през миналия век.

Всички тези събития са вплетени в глобалната картина: войната в Украйна, която скоро ще навлезе в третата си година; ужасяващият нов конфликт в Газа между Израел и „Хамас“, който ще посее други; предстоящите президентски избори през ноември 2024 г. в САЩ и през идния март в Русия и Украйна. Изкуственият интелект, който променя настоящето и бъдещето на цивилизацията. Климатичните промени, които – наред с военните конфликти – ще увеличат мигрантския натиск към Европа. Изборите за Европейски парламент, за които крайнодесните, в това число и българската партия „Възраждане“, се борят не просто за представителство, а да бъдат трета политическа в ЕС.

Сглобката е коалиция, коалицията разпределя 

Предсрочните парламентарни избори и геополитическото напрежение „подариха“ на България сглобката между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, тутакси разширила се до конституционно = евроатлантическо мнозинство заради кооптирането на ДПС. Тази политическа конвергенция е управляваща коалиция и няма аргументи, които да го опровергаят. Законите за бюджет и данъци, милиардни проекти за модернизация на армията и подкрепа за Украйна, включително решенията за назначения в регулатори, (ще) се вземат с гласовете на две трети от народните представители – колкото съставляват трите политически сили. С техните гласове минаха и трите четения на конституционните промени.

Предстоящите догодина избори за попълване или обновление на различни регулатори и институции са истинският тест за бъдещето на тази коалиция. Тя отдавна не е механична сглобка от отделни елементи, а сплавена конструкция. Обещаният на 1 декември регламент за избор на членове на регулатори и за кадруването в съдебната система още не е готов. Засега няма индикации дали шефовете на службите ще са сред готвените смени.

Ако коалицията не се разпадне след избора на членове на Конституционния съд, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), самия ВСС, Висшия прокурорски съвет и на други над 17 регулатора, по сметките на депутата от „Продължаваме промяната“ Никола Минчев евроатлантиците ги чака още управление. Формално договореният срок между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС изтича в края на следващата година – 9 месеца след ротацията на 6 март. 

Шестата поправка на Конституцията. Кой, той и те в съдебната и във всички останали системи

След като конституционните промени бяха приети, една от причините да го има триъгълника на властта ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС отпадна. Но ДПС остава в управляващото мнозинство, тъй като евроатлантизмът също е основание за съществуването му. 

По-значима във вътрешнополитически план е закованата в Конституцията норма за ръководители на регулаторните органи да са гласували две трети от народните представители – и така е невъзможно ДПС да бъде извадено от управленското мнозинство. Мандатите на регулаторите в повечето случаи надхвърлят пълния 4-годишен управленски мандат и са бетонирани срещу предсрочни избори. Според приетите в Конституцията текстове при избора на ръководители на регулаторните органи трябва „да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост“. Тепърва тази декларативност ще се изпълва – или не – със смисъл. 

От една страна, нормата може да се тълкува като законодателен израз на очертаващата се тенденция България да бъде управлявана от многопартийни парламенти. Така предвиденото съгласие от минимум 160 гласа би означавало професионална селекция. Практиката досега показва обратното – парцелиране на регулатори и институции. А и председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви пред bTV, че ДПС ще участва в управлението на регулаторите и тежестта му ще е една трета. Макар съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов да отхвърли опцията за „парцелиране“.

Четирийсет и деветият парламент и конституционалистите му имат дълъг срок от 6 месеца, в който да приемат законите, свързани с измененията в Основния закон. И още 3 месеца срок след влизането в сила на тези изменения, за да проведат избори за членове на ВСС и Висшия прокурорски съвет. А после Висшият прокурорски съвет ще избере главен прокурор. 2024-та ще мине под знака на голямото кадрово обновление на системите начело със съдебната, и свои кадри в тях ще имат, освен ГЕРБ и ДПС, които доминираха досега, и ПП–ДБ. Върху тези новоизбрани магистрати ще падне тежестта да изпълнят целите, заложени от политиците. Христо Иванов ги определи така:

Истинска независимост на българския съд по европейски стандарт, отчетна, ефективна и модерна прокуратура, която служи на закона, и справедливо правосъдие.

По думите му, „българската политическа система трябва да използва постигнатия консенсус като платформа за бъдещи съгласия, за да продължи институционалното разграждане на корупционния модел в страната“. Невъзможно за вярване – създателите на корупционния модел в лицето на ГЕРБ и ДПС да участват в демонтажа му. Освен ако не действат по познатата схема – да изхвърлят ненужните им и употребени от тях „бухалки“, както се случи с бившия вече главен прокурор Иван Гешев, и да изберат нови. 

Преди това обаче за промените ще се произнесе Конституционният съд.

„Лукойл“ си тръгва. Да живее „Лукойл“?

ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС си мереха евроатлантизма по санкциите срещу руския петрол и „Лукойл“. В различни периоди и ГЕРБ, и ДПС имаха повече от добро разбирателство с руската компания на местна почва, а с настойчивостта на ПП бе прокарано и изключението за България от европейското ембарго, за да продължи да внася руски суров петрол до края на 2024 г.

Но с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, трите политически сили наложиха от 1 януари 2024 г. отпадане на квотите за износ, а от 1 март и забрана за вноса на руски нефт. Това бързане съвпада с добилата публичност новина, че частната руска компания ще продаде рафинерията си в Бургас – и до голяма степен я обуславя. Кой ще купи рафинерията на „Лукойл“ – свързан с руските ѝ собственици инвеститор, скрит зад инвестиционни фондове, или стратегически инвеститор, – е от значение за пазара на едро на горива в България, където сега „Лукойл“ има господстващо положение.

В 12 без 5 обаче в закона се отвориха вратички, които дават възможност на „Лукойл“ да спечели близо 700 млн. лв. чрез „Нефтохим“. Причината е, че „Лукойл“ рязко е увеличил вноса на руски петрол, за да напълни складовете си. Разкритието направи експертът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов в своя анализ на законодателните пробойни.

Тъй като след август 2023 г. България е увеличила вноса на руски нефт успоредно с нарастващите покупки на неруски петрол (около 20% от общите количества, по данни, цитирани от Министерството на икономиката), „Лукойл“ вероятно ще е натрупал запаси от между 4 и 5 млн. барела нефт в края на годината (около месец и половина потребление на България). [...]

Допълнителните (натрупани като запаси) количества могат да бъдат преработени в бензини и след това изнесени на световния пазар през 2024 г. според предвидената в закона възможност за износ. Това би осигурило на „Лукойл“ приходи на стойност над 360 млн. долара през 2024 г.

Погребението на митове. Новият разказ

2023-та приключва с демонтажа на Паметника на Съветската армия, по-известен като МОЧА – Монумент на окупаторската Червена армия. 2024-та е за новия наратив за мястото. Трябваше да е започнал. 

Нов паметник, без паметник, скейт парк, място за тренировки по паркур, сцена, розариум, кафене? Освобождението на Княжеската градина от паметници означава разказ за бъдещето.