Настоящата седмица показа невиждана активност от страна на главния прокурор Сотир Цацаров. За няколко дни главният поиска сваляне на депутатски имунитети и инициира нарочна проверка на председателя на Съюза на съдиите в България (ССБ) Атанас Атанасов.

Цацаров е в предизборна кампания. След като едновременно спечели и загуби парламентарните избори през пролетта на 2013 г. с аферата „Костинброд“ (спечели ги за БСП и ги загуби за ГЕРБ), главният прокурор е доказал, че знае и може да организира избори. И като доказано комбинативен апаратчик към настоящия момент той се опитва да насърчи победата на съдийския страх на Общото събрание на Съюза на съдиите в България, атакувайки председателя на организацията в последния ден от мандата му.

На съдебната система в настоящия ѝ конституционен формат ѝ е достатъчен статутът на главния прокурор (независимо дали е Цацаров, Велчев, или Филчев), за да крепи политическия и икономически режим на Прехода. И никак, ама никак не ѝ трябва ССБ, защото само ССБ е способен да събори статуквото. А когато главният монтажист на системата се саморазправя със съдия Атанасов, на останалите се показва да се отдръпнат, преди да е станало късно.

Защо ССБ?

Защото именно ССБ разкри политическото назначение на Цацаров. За читателите нека да припомним. В деня на избирането на Цацаров бяха подменени изборните правила от мнозинството на послушния слугинаж в предишния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). А тогавашната председателстваща заседанието министърка на правосъдието и понастоящем зам.-омбудсман Диана Ковачева осуети задаването на редица въпроси, които на практика разкриваха съответствието или несъответствието на настоящия главен с изискуемите по закон „високи нравствени и професионални качества“.

ССБ изнесе идейно през последните 20 години концепцията за съдебна реформа, водеща българското правосъдие към стандартите на старите демокрации. Освен идейно, редица от членовете ги защитиха и на практика, плащайки висока кариерна (и житейска) цена.

Техническите доклади и официалните доклади по мониторинга на Европейската комисия, а и тези на Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа са мястото, където констатациите и бележките на ССБ намират признание. Уви, не и брътвежите на политиците, нито на марионетните властелини в правосъдието. А това дразни много. Особено раздразнение носи в партийните централи и на последния етаж в Съдебната палата.

Защо съдия да бъде проверен и наказан, а не прокурор?

По принцип възможността прокурор, пък бил той и главен, да инициира проверка на съдия не отговаря на никакъв стандарт за независимост на съда. Прокуратурата е страна в процеса и като такава поддържа обвинението. Сега си представете как обвиняем инициира проверка и наказание на съдия. Е, същото е. Всяка недоволна от присъдата страна търси реванш. Отделно от това, стандарт е, напомнян повече от 20 години на политиците в България, че въпросите на съдиите следва да се решават само от състав на ВСС, излъчен доминиращо от съдии. Но стига принципи, пренасянето им в българска среда е нежелано.

В наказателния процес има два огледални инструктивни срока. Първият е по чл. 247 от НПК и дава указание на прокурора в едномесечен – а при сложност на разследването в двумесечен – срок да внесе обвинение в съда, да прекрати или спре разследването. С това приключва основната работа по досъдебното производство. Ясно е, че работата на ниво съдебен процес привършва, когато съдът чете акта си относно извършеното от подсъдимия. Това става с присъдата на първия съд, разгледал делото. Към нея съдът има задължение в срок от 15 (съответно 60 дни при сложност) да изложи мотивите си. Отново да повторя, тези срокове са инструктивни.

Главният тия неща ги знае, но не са му важни. Споменавам ги за правознаещите и правотърсещите. Но правото у нас е слаба утеха, действителността почива на други работи. В конкретния случай стана ясно, че съдия Атанасов е чел присъда на 26 юни 2018 г., а се е забавил с мотивите, заради което главният подава сигнал до Инспектората към ВСС. Делото е с особена сложност и съставлява 150 тома. Толкова е сложно, че на прокуратурата са ѝ трябвали 4 години да си организира досъдебното производство, преди да предаде обвиняемата на съд. Но Цацаров не е намерил за нужно да сезира Инспектората за това и да накаже свой подчинен.

В случая забавянето на съдия Атанасов е от такъв характер, че да не дава основание правото на справедлив процес в разумен срок да се счита за нарушено предвид практиката на Европейския съд по правата на човека.

А има ли правен ред, на който да се подчини главният прокурор?

В българския модел главният прокурор е безконтролен, неподлежащ на разследване или отстраняване. Тоест над него няма никой от момента на избирането му. Този проблем води до ключови осъдителни дела срещу България. По едно от тях държавата, начело с Правосъдното министерство, до 1 октомври 2018 г. трябваше да представи реален модел за законови промени. Тук е мястото да попитам:

Как върви работата на работната Ви група по темата, г-жо Цачева? Да не я забравихте на летището във Виетнам, където обявихте съдебната реформа за приключила? Като член на тази група мога да потвърдя, че сколасахте да проведете едно заседание, а до 1 март тази година трябваше работата ѝ да бъде приключена.

Г-жо Захариева, заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, как Ви върви и на Вас правосъдната реформа? Като Ви питат на международната сцена по тоя въпрос, какво отговаряте? Или и Вие чакате да приключи мандатът на настоящия главен прокурор, пък после ще видим?

За имунитета на депутатите… Откровено ли, не бива да ви е грижа толкова, защото депутатите от БСП трябва да си спомнят как бяха основна опозиция на конституционните промени и реформирането на прокуратурата през 2015 г. Това свое дело могат да впишат в черния списък с дела към вековната си история и това или да отключи промяна, или да заключи партията към курс на опростачаване и изпразване от смисъл.

За депутатите от псевдополитическия субект на един петролен квазифармацевт – също. Няма какво да ги мислим, и те са поддръжници на прокурорската република и безконтролния ѝ властелин.

Изпитвайте тревога само за единствената автентична магистратска организация ССБ, защото е на крехката възраст от 21 г., управлява се по демократичен начин и се съставлява от хора, които са белите лястовици на една длъжна на обществото система. В отровна среда като българската лястовиците ги изпепеляват на далекопроводите с високо напрежение, а бедната тълпа стои под тях и това не я вълнува.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на BiT

Иван Брегов

Иван Брегов

Юрист. Има особени интереси към устройството и организацията на съдебната власт, които понастоящем развива в правната програма на Института за пазарна икономика. Вярва, че последователните усилия в смислени каузи променят средата към по-добро.