Десантът на партийните лейтенанти

С доказана биография в системата на националната сигурност. Притежава високи професионални и нравствени качества. 

Това е цитат от предложението, с което през ноември 2018 г. ДПС номинира Илко Желязков, кадър на бившата ДС, за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Желязков е известен като „лейтенантът на Пеевски“ и по-късно заедно с боса си е санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“. 

Ето какво пише в мотивите на Министерството на финансите на САЩ за наложените санкции:

Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства, в замяна на информация и лоялност от тяхна страна.

Още от същото

Защо припомняме всичко това? Защото сега започват да се появяват напеви по същите мотиви – през 2024-та предстои парламентът да избере около 80 души в 17 регулатора и различни структури (съдебни кадровици, Антикорупционна комисия и др.). Десантът на партийни лейтенанти започна с номинациите за съдии в Конституционния съд (КС) и конкретно с номинацията на председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. 

Конституцията дефинира изискванията към съдиите в КС – с 15-годишен юридически стаж и високи професионални и нравствени качества, като органът, който прави избора, носи и отговорността. (КС се състои от 12 конституционни съдии, 1/3 от които се избират от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента на републиката и 1/3 се избират на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд.) След като номинациите са на парламента, то моралът и професионализмът се равняват по нивото на парламентаристите.

Ако се вземе средноаритметичната стойност за тези качества в 49-тото НС, показателят не ще да е висок. Следователно Атанасова с лекота прескача ниската летва. И не само нея, но и изискването за 15 години стаж, за което се зачитат годините ѝ като юрисконсулт на общинска болница и парламентарният ѝ опит.

Проблемът е по-голям от очевадната непригодност и обидното приравняване на политически към юридически опит от лидера на ГЕРБ Борисов и от самата Атанасова. В КС има и други съдии, които дължат креслото си на политическо лоби, но те имат академичен опит. За Десислава Атанасова проблемът дори не е в дипломата по право от УНСС и в коментара пред „Сега“ на депутата от ПП–ДБ Бойко Рашков, който е и хабилитиран преподавател в университета.

Ние не сме много доволни от нейното представяне като студент, така да се изразя. Струва ми се, че тя е учила задочно.

Неизвестни обстоятелства може да са попречили на Атанасова да е блестяща студентка, а и Рашков все повече страни от парламентарната си група и критикува действията на колегите си. Но фалстартът дори не е в дипломата и в скромния опит. Фактът, че в обществото Атанасова е известна единствено и само като политическо лице, партиен бюрократ, и то в авторитарна партия като ГЕРБ, означава, че в нея ще сработва създаденият през 15-те години във въпросната партия условен рефлекс за лоялност и подчинение на Вожда. Не и в служба на Конституцията, гарантираща свободите и равенството на гражданите „по достойнство и права“. Достатъчно е да се споменат „тефтерчето на Златанов“ и записките кого да опраска, избирателният натиск от Българската агенция по безопасност на храните, невидимият за Комисията за защита на конкуренцията слон на пазара на горива – „Лукойл“... Списъкът е дълъг. 

Звездата на Атанасова в партията изгря не в първия кабинет на ГЕРБ, където за кратко беше министър на здравеопазването без значима диря, а в последните няколко парламента, в които се заостри като политик. Тя не е известна като речовит парламентарист, нито като авторитетен законотворец, но не само нейна е отговорността за качеството на законодателството в този парламент, прочул се с ремонт на ремонта на закон. 

Но въпреки това под предложението за нейната кандидатура, както и на номинирания от ПП–ДБ пенсиониран върховен съдия Борислав Белазелков са се подписали всички лидери на управляващата коалиция (именно коалиция, макар и без коалиционно споразумение). Бойко Борисов, лидерите на ДБ и ПП Христо Иванов, Атанас Атанасов и Кирил Петков, и разбира се, председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски – всички са съгласни, че Атанасова притежава високи професионални и нравствени качества, за да бъде съдия в Конституционния съд. (Бойко Борисов прекратява кариерата ѝ в политиката с достойно и добре заплатено оттегляне – „Тоест“ още през декември писа, че тя е от недоволните от лидера. Но дори не стигна до опит за свалянето му.)

Така още преди да е минало гласуването в пленарната зала, трите формации са подпечатали съгласието си, че Атанасова и Белазелков ще са новите конституционни съдии. Никой не коментира кандидата на другия и ще гласува безропотно. Това поведение вреди на имиджа на ПП–ДБ, особено на „Демократична България“, тъй като в очите на обществото те изглеждат като опортюнисти, готови на безпринципни компромиси, за да получат своя дял назначения, и така да гарантират интересите на бизнесите и лобитата зад тях.

Между ценностите и прагматизма

Какво толкова – нали в КС ще има кой да редактира решенията. Така е. Атанасова ще трябва да се справи с първоначалното писане в случаите, в които ще е съдия-докладчик. Няма как да ги избегне. Но има и друг проблем, който в случая с Атанасова може да се определи и като „политическа целесъобразност“. Още в първото от поредица серийни назначения коалицията ПП–ДБ загърби уверенията за висок професионализъм, интегритет и обществено доверие при кадровото обновление, най-мащабното от управлението на Иван Костов и СДС насам.

Какво да се прави, политиката е изкуство на възможното, сиреч е безнравствена по същността си, тъй като прагматизмът надделява над идеите и идеалите.

Възможно ли е друго „възможно“? Например Кирил Петков да хване Борисов за гушата и да му кресне, че ще разкрие корупция за милиарди от управлението на ГЕРБ, ако не оттегли свой кандидат. Или Христо Иванов да отхвърли номинация на Пеевски заради липса на интегритет… Изобщо да ораторстват пламенно, както го правеха на площада, и да се кълнат, че ще накажат корумпираните.

Защото сега са ги прегърнали като неизбежно зло. В такъв случай няма никакво значение колко ще са високи критериите за избop нa члeнoвe нa Bиcшия съдебен съвет, на шестимата прокурори от парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет, на cъдeбнитe инcпeĸтopи, на членове на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за финансов надзор и т.н., и т.н., след като е налице мнозинство от 160 гласа, което ще избере всеки посочен.

Мнозинството от две трети, или 160 гласа, за избор на членове на регулатори, с каквото разполагат трите формации ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, вече е включено и в Конституцията. 

„Има грешка, има и прошка“

Гласуват и прощават, и пак гласуват, и пак прощават. Тези сюжетни линии ще следва управляващата коалиция-без-коалиционно-споразумение в следващите месеци. Така както (о)простиха на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов полицейската жестокост по време на протестите на футболните фенове срещу действия на БФС. Има грешка, има и прошка, каза по този повод съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов. Политическа прошка в стил „Тихо, да не ядосаме Пеевски“, както я нарече „Капитал“. Достойно за памфлет, но минава за политически компромис. 

А само преди малко повече от две години по повод затриването на „Булгартабак“ Христо Иванов беше обявил как ченгетата и корумпарите от Сарая са унищожили предприятието. 

Това е моделът „ДПС“. Това е плячкосването. Това е духът на унищожението на Пеевски и Сарая. 

Да не би сега и той като Даниел Лорер от ПП да вярва, че Пеевски и ДПС се променят за добро?! Наивността е присъща не на политиците, а на избирателите.

И тъкмо когато никой не говореше за корупция…

Към гласуването и прошката (не за всички) се прибавя обаче и игнорирането на неудобни разкрития, като на BIRD.bg за имотните сделки на министъра на финансите Асен Василев и на Лорер. След като американски гражданин предявява иск за малко над 5 млн. лв. към „СТВ Консълтинг“ на Василев, която той периодично напуска, щом влезе в политиката, фирмата и Лорер продават сграда в центъра на София на „Интелигентни трафик системи“ (ИТС) и нейната собственичка Светослава Арнаудова. Това дружество няколко години има господстващо положение на пазара на винетки и получава комисиона от 7% от всяка продадена винетка. 

Апартаментът на Лорер в сградата е купен за 1 млн. евро, останалата част от триетажната постройка, земята, гаражи и фитнес – за близо 1,5 млн. евро. В публикацията „5 неудобни въпроса за имотния скандал около Асен Василев и Даниел Лорер“ от „Сега“ отбелязват факта, че продажната цена на имота на Лорер излиза „7940 лв. на квадрат – тоест, той получава за своя имот много повече, при условие че даже не е платил за направения преди това от фирмата на Асен Василев ремонт“.

На бял свят обаче се появява нова интересна информация – два месеца преди продажбата на имотите Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които предвиждат отпадане на съществуващото изключение АПИ да сключва договори с фирмите за електронно пътно таксуване, без да провежда процедури по реда на ЗОП. ИТС не е съгласна и в становището, което представя, настоява промяната да отпадне. Което и става. Така „Интелигентни трафик системи“ и другите фирми като нея запазват привилегированото си положение.

До момента, освен в изявления във Facebook, и Василев, и Лорер, и Арнаудова избягват всякакви коментари. Депутатът от ПП коментира в четвъртък, 18 януари, казуса с имота си с обширен пост в социалната мрежа, уверявайки, че е купил и продал на пазарни цени. Министерството на финансите също публикува на сайта си становище, с което определя като „некоректни медийните твърдения, според които през юни 2023 г. МФ е приело промени в Закона за обществените поръчки под влияние на външно становище“.

Министърът на финансите е заявил, че ще коментира, след като приключи проверката на прокуратурата, сезирана за случая от Гражданско сдружение БОЕЦ. Но тъй като наблюдаващият прокурор сметнал, че от сигнала не може да се стигне до извода има ли извършени финансови престъпления, възложил проверка в следващите три месеца на Комисията за противодействие на корупцията, съобщи bTV. Това е новото звено, което разследва лица, заемащи публични държавни длъжности. Но неговото ново ръководство трябваше да се избере до 6 януари тази година. Парламентът не се е заел още със задачата да избере тримата, които да я ръководят, а един от тях ще бъде и неин председател на ротационен принцип. Според „Капитал“ това ще стане до два месеца.

Не бива да се възлагат големи надежди на работата на тези органи, тъй като след отстраняването на Иван Гешев от поста главен прокурор прокуратурата активно „обезпаразитява“ от разследвания видни фигури от управляващото мнозинство, като Борисов например. Eдва ли ще допусне да се развали т.нар. сглобка, като пострада един от влиятелните политици в нея – Асен Василев. От ГЕРБ, а и от ДПС са склонни да поемат и поста вицепремиер след ротацията през март, когато Мария Габриел ще стане министър-председател на кабинет с първия мандат на ГЕРБ. 

Започва десантът на партийните лейтенанти. Пък ако има нещо – няма нищо*.

Добавено в 18:00 ч.: На изслушването в парламентарната Комисия по конституционни въпроси номинираната за съдия в Конституционния съд Десислава Атанасова се представи като студентка, до късно чела лекции по конституционно право. Но все пак каза и нещо конкретно извън обясненията що е конституция, какви са нейните основни характеристики и какво регламентира – няма да си направи отвод по делото, в което КС ще вземе решение по оспорените промени в Основния закон, които тя самата е подкрепила като депутат. „Не се поддавам на внушения и натиск“, декларира тя. Петнайсет години в ГЕРБ и не е имало натиск?! Неминуемо изниква въпросът: щом още с първите назначения ПП–ДБ трябва да преглътнат номинация като Атанасова, с ниска степен на професионализъм, чисто партийна, от партия като ГЕРБ, стъпкала върховенството на правото – какво следва после?

* Характерен израз след ходене на гости по соцвремената, омиротворяващ гости и домакини, ако е имало караници.