Доган в балканския пасианс на Турция и Русия

След дълго мълчание политикът в сянка Ахмед Доган изведнъж влезе в наситения със скандали новинарски поток. С две новини.

Първата новина е, че почетният председател на ДПС е купил от бившия министър в кабинета „Орешарски“ Данаил Папазов 70 на сто от акциите на ТЕЦ „Варна“ и така срещу нищожната сума от 3500 лева е станал мажоритарен собственик на втората по инсталирани мощности централа в България след държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Трансформацията на Ахмед Доган от политик в бизнесмен продължава, а медиите я припомниха с фактология, която поставя много въпроси пред институциите. Защото, както твърди Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, сделката минава границите на обикновен конфликт на интереси и е пореден пример за завладяване на държавата.

Защо Доган купува централа, затворена преди години заради несъответствие с нормите на европейското екологично законодателство?

Още по-интересен е въпросът откъде ще извади милионите, необходими за пускането на три от затворените блокове? Може би за това грижа ще имат обръчите от фирми край клиентелистката партия ДПС? Или Делян Пеевски, когото Доган като един същински Франкенщайн създаде, за да замести убития в годините на прехода Илия Павлов? Не липсват и услужливи и родолюбиви български банкери, които с радост биха финансирали бизнес начинание на човека, осигуряващ политическа власт на българското задкулисие вече трето десетилетие.

Втората новина, в центъра на която е отново Ахмед Доган, дойде от централата на ДПС. Там двамата лидери на партията – формалният и реалният – се срещнаха с посланика на САЩ в България Ерик Рубин. На сайта на политическата формация се появи кратко и безсъдържателно съобщение за срещата и снимка на американския дипломат с Карадайъ и Доган. В същото време на официалната интернет страница на Посолството на САЩ липсва каквато и да е информация за разговорите, проведени между тримата на „Александър Стамболийски“ 45. Странно.

При кого отиде Рубин – при политика или при бизнесмена Доган?

Ахмед Доган рядко ходи в централата на ДПС. Дори когато трябва да прочете пред актива на партията някое от знаковите си обръщения, той прави това в сараите си. Затова може би е прав бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай, който твърди, че само двама души могат да го извадят от леговището му и това са посланиците на Русия и САЩ. В интервюто Октай твърди, че Ерик Рубин се е интересувал дали Доган знае, че в районите с компактно мюсюлманско население пребивават трайно емисари на турското разузнаване, които се срещат с кметове, местни лидери на партията и духовни водачи на общността, доминирана от влиянието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Както и дали Доган има все още ресурс да контролира поведението на тези хора.

Никой не може да каже със сигурност дали американският посланик е поставил точно тези въпроси на срещата. Но когато представителят на САЩ отива на разговор в централата на една етническа партия, темите със сигурност са съгласувани с Държавния департамент и няма как да не са свързани с американските геополитически интереси на Балканите и в частност в България. Които са в постоянен конфликт с руските, а сега и с турските – след изострянето на тона между Тръмп и Ердоган. Това стана видно и по време на сесията на Организацията на обединените нации в Ню Йорк, когато турският президент демонстративно напусна залата по време на речта на американския държавен глава и поиска разширяване на Съвета за сигурност на ООН с мотива, че „светът е по-голям от пет“, визирайки постоянните пет членки на Съвета.

При това охладняване (меко казано) на отношенията между Турция и САЩ е нормално турският президент самодържец да работи за смяна на тежестта на влияние на Великите сили в района на Балканите. В контекста на развитието на военните действия в Сирия и на големите енергийни проекти, които Путин и Ердоган реализират в Турция, изглежда повече от логично сближаването и на геополитическите интереси на Москва и Анкара. Това потвърждава принципа, че

в политиката няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси.

Русия никога не се е отказвала от имперските си амбиции на Балканите. Но стратегията за ислямизацията им, създадена още в годините на Студената война, не кореспондира по никакъв начин с интересите на православна Русия. Затова сърбите намериха съюзник в нейно лице по време на войната в Косово и Босна и затова Сърбия остава руска зона на влияние ако не завинаги, то поне в близко бъдеще.

С настъпването на ерата „Ердоган“ неоосманистката политическа доктрина на Турция става все по-агресивна. А обръщайки гръб на САЩ, турският президент подлага крак на нейната хегемония на Балканите и дава нов шанс на Русия. Това отдалечава възможността за възникване в България на конфликт от типа на босненския, но пък все по-ясно очертава контурите на друг, подобен на чеченския. Затова няма как американците да не са разтревожени, че Ердоган може да изнесе агресията си на Балканите.

Още повече че в условията на задаваща се икономическа криза в Турция след срива на лирата това би имало и сплотяващ ефект за нацията. Разбира се, никой не очаква експанзията на Ердоган да е с военна сила. Има далеч по-меки средства, като хибридна война, която в Русия владеят перфектно. Тя ще подклажда и засилва негативните и сепаратистки настроения на българските мюсюлмани срещу собствената им държава. Да не забравяме, че от доста време в районите на ДПС има екстремистки турски националистически прояви и се разпространяват идеите на радикалния ислям, внесени от духовни водачи, подготвени в Саудитска Арабия. Затова

не е изключено след предстоящото ново преброяване у нас да последват и политически искания за признаване на турско национално малцинство

и създаването на автономна сепаратистка държава в рамките на България след проведен референдум. Сценарият, подобен на кримския, изглежда още по-вероятен в условията на кабинет с участието на националистите, които подклаждат страховете на мюсюлманите и отварят стари и недобре зараснали рани.

Идеята за ислямизация на Балканите е наднационална. А основната група, на която залага стратегията, е помашката общност в балканските държави. На появилата се преди няколко месеца Facebook страница на Международния помашки институт има разнообразен снимков материал, който представя помашките общности в България, Македония, Сърбия, Гърция и Албания в миналото и сега. Сред тях има снимки от село Рибново, както и проект за голяма джамия, която трябва да бъде издигната на язовир „Доспат“. На страницата има публикувани символи и знамена, които са достатъчно красноречиви за съдържанието и пропагандната му цел. Изглежда странно, но само за незапознатите с темата, че там може да бъде видяна и снимка на Джохар Дудаев – чеченски сепаратист и първи президент на самопровъзгласилата се република, убит от руските войски.

Не знаем как Ахмед Доган е представил ситуацията в районите с компактно мюсюлманско население в България и сепаратистките настроения сред помашката общност в Родопите пред посланик Рубин. Нито как е отговорил на неговите въпроси и безпокойства. Но това, което знаем

от последните „визионерски“ обръщения на Доган, е прокламираната от него нова роля на Русия в световната политика на фона на отслабващото влияние на либерална Америка.

Много вероятно е в разговора между почетния лидер на ДПС и посланика на САЩ да е засегната и темата за изкупуването от Доган на мажоритарния пакет от акции на ТЕЦ „Варна“ както в контекста на американските енергийни интереси в България, така и от гледна точка на най-вероятното активно посредничество на Делян Пеевски в тази сделка. Той, също като своя създател и политически лидер, е недосегаем от властта и имунизиран срещу преследване от закона.

Каквото и да са си казали Рубин и Доган, във всички случаи Америка е наясно, че ДПС вече няма това влияние върху електората си, каквото имаше допреди няколко години. А Доган вече не е гарант на етническия мир в България. Затова днес помашкият сепаратизъм изглежда все по-застрашително на фона на опитите за прекрояване на държавните граници на Балканите. За тази опасност предупреди в своята реч от най-високата трибуна на ООН президентката на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, цитирана от БТА. По думите ѝ, идеята за размяна на територии и промяна на границите в региона ще отвори кутията на Пандора за потенциални нови териториални претенции и ще създаде заплахи за стабилността в този район на Европа. Със своята категорична позиция и с един жест хърватската президентка отне палмата на лидерството от Бойко Борисов по отношение на обединяването на усилията на страните от Западните Балкани за общо мирно европейско бъдеще, докато той търсеше как да се докопа до президента Тръмп за обща снимка.

По-важният въпрос от това какво са си казали Доган и Рубин, е

дали българското правителство има достатъчно добра информация от службите за ситуацията във въпросните региони на страната ни

и дали има стратегия как трябва да противодейства по най-дипломатичен начин на опитите на Турция (с помощта на Русия) да разпалва сепаратистки настроения сред помашката и мюсюлманска общност в България. На този етап няма индикации, че кабинетът „Борисов 3“ е подготвен по темата. Още по-лошо би било да разберем, че решение за справяне с проблема може да дойде от групата на „Обединени патриоти“. Затова е крайно време държавните мъже и политическите партии в България да си дадат сметка, че евро-атлантическото ни бъдеще е поставено под въпрос. И да си спомнят поучителния урок от историята, когато в Сан Стефано и в Берлин Великите сили решиха съдбата на отечеството ни без участието на България.

Заглавна снимка: © Пресцентър на ДПС