Докога с титаните Борисов и Пеевски?

Толкова нови играчи напъплиха българската политика в последните години, но никой не успя да измести нейните двама титани – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Въпреки опитите за реформи старата политическа култура и лобистките мрежи, които те управляват, не само показаха устойчивост на новите влияния, но и оказаха (и оказват) съпротива. Така политическият ландшафт не се промени особено – новото поколение лидери преживя неуспехи, подсилени от саботажите на старото. Тези процеси поставят под съмнение капацитета на демокрациите да обновяват своите елити не само поради незрялост, но и поради закърняване на вътрешнопартийната демокрация и заради омерзението на гражданите от политическото безсилие.

Докато олигархът Пеевски беше в сянка, доминацията на лидера на ГЕРБ Борисов беше безспорна. Негови бяха микрофоните, първите новини в емисиите, първите страници на вестниците, изобщо публичното говорене, издържано в аз-форма. Но управлението, известно като сглобка, извади през лятото на 2023 г. Пеевски под светлините на прожекторите независимо от санкциите му за корупция от САЩ и Великобритания. От ПП–ДБ ги забравиха за деветте месеца, през които лидерите на ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС се събираха, сговаряха и сглобяваха за едно или друго.

Възходът на Пеевски отслаби доминиращата роля на Борисов, а разцепването на ДПС отслабва Пеевски. Но все така продължава зависимостта на българската политическа система от фигури, които остават на власт твърде дълго. 

Една друга фигура – на президента Румен Радев, черпи сили от тяхното отслабване. Недостатъчни, за да наложи президентска форма на управление, но ще стигнат, за да избута една нова партия на сцената сред отломките на БСП и ДПС. А това би означавало още един титан, който ще се бори да съсредоточи в ръцете си повече контрол и по-голяма власт от тази, с която се е сдобил като президент. Макар като такъв да разполага с квоти за назначения в Конституционния съд, Съвета за електронни медии, Българската народна банка, а също и с издаването на указите за назначения на посланици, висши военни, тримата големи в съдебната власт...

Време е този период от политическата история на България да приключи в полза на реалния парламентаризъм.

Битката на силоваците

Борисов беше неоспоримият силовак на българската политическа сцена, който доминираше над всички останали повече от десетилетие с комбинацията си от харизма, популизъм и твърд контрол върху структурите на ГЕРБ. Той успешно балансираше между различни лобита, понякога разграничавайки се от доскорошни съюзници, за да запази контрол над политическия процес.

През 2023 г. символът на задкулисието се превърна в българското политическо динамо. След санкциите по „Магнитски“ изглеждаше, че Пеевски е отслабен, но вместо това се върна по-силен, като ключов играч, включително в преговори по различни теми между ПП–ДБ и ГЕРБ, а влиянието му в прокуратурата, службите и МВР остана непокътнато. Като че ли се налагаше нов политически ред, в който на Борисов бе отредена второстепенна роля.

Но ето че сглобката се разпадна. При повторното завъртане на рулетката с мандатите Борисов и ГЕРБ успешно избегнаха опцията да управляват с ДПС на Пеевски – не без помощта на ДПС на Доган. И на възхода на Пеевски беше сложен край. Или по-скоро началото на края. 

Мястото на ДПС – Ново начало и на олигарха в един бъдещ парламент и управление ще определи и неговата тежест и дали ще бъде ограничено влиянието му в съдебната система и в други контролирани от модела „Пеевски“ институции. Дали Бойко Борисов няма да се възползва от тази слабост, за да укрепи своите позиции? Зависи от броя на депутатските мандати, които ще получи, и от търсенето на съуправленци на тази база. Но отслабването на единия ключов играч не прелива мощ на другия. Средата е променена, балансът – все по-труден, тъй като мнозинствата, необходими да крепят едно управление, се увеличават. Следователно ресурсите за разпределение се смаляват. 

Без конкуренция няма демокрация

Дълготрайното господстващо положение на определени фигури обаче уврежда сериозно демокрацията и политическата култура в България. Затормозяването и възпирането с всички средства на конкуренцията не работи както за свободния пазар, така и в политиката. Резултатът е уродливостта на една контролирана демокрация, така често срещана в посткомунистическия свят. 

Какво прави формалната конкуренция? Същото, което прави „Лукойл“ на пазара на горива на едро. Въпреки наличието на многопартийна система важните решения и насоки се определят от доминиращи партии или от лидери, които контролират политическия процес. Контролираните демокрации също така ограничават действията на неправителствените организации и медиите, които не се подчиняват на статуквото. Така гражданското участие бива игнорирано или омаловажено, както и контролът над властта. 

Признак за контролирана демокрация е и незачитането на човешките права и свободи. България има своята срамна история – опитите за асимилация на българските мюсюлмани чрез насилствена смяна на имената и забрана на културните им и религиозни практики. В по-ново време това е продължаващата гетовизация на ромите. 

Фактът, че 50-тият парламент позволи одобрението на безсмислена, мракобесна поправка в закона, забраняваща пропаганда на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в училищата, е доказателство за липсата на здрави съпротивителни сили срещу хомофобията и дискриминацията, досущ като в Русия. Освен че подкопават основите на демокрацията, промените в Закона за предучилищното и училищното образование са сигнал, че различията се осъждат, вместо да се приемат и уважават. 

Изборите на 27 октомври са първите в най-новата история на България, на които партията, произвела Пеевски, ще се яви разцепена. Това означава, че ДПС ще бъде значително затруднено да прокарва влиянието си. Затруднена ще е и тази част от Движението, която Пеевски държи (освен ако не бъде отворена машината за компромати). С отслабването на партията, свързвана с политически клиентелизъм и използване на етническо разделение, се отваря опция за обновление, което да намали зависимостта на политическата система от олигархични кръгове и задкулисни договорки.

Но без установяване на здравословен парламентаризъм българската политика ще продължи да произвежда „титани“, чиято единствена цел е да я монополизират за употреба от „обръчите“ и за лична изгода.