Другото шоу на Слави Трифонов

Каквото и да ни предложи Слави Трифонов след спирането на „Шоуто на Слави“ по bTV в края на юли, ще е пак… шоу на Дългия. Може Трифонов да се отдаде на политика, може да пожелае да стане партньор в bTV – нали телевизията се продава, или да купи някоя малка телевизия (BiT?). Сам каза в изявлението си на Гергьовден, че медийната среда е кофти и от сегашната си позиция той и екипът му не могат да направят повече. От друга позиция дали биха могли?

Бихме желали медийната среда да е друга. Имаме други разбирания за свобода. И за начините ѝ на отстояване. Защото, уважаеми зрители, в основата на съществуването на нашия екип е усещането за свобода. Безусловното усещане за свободното изразяване на собственото ни мнение. Защото ние винаги сме говорили на вас като свободни хора на свободни хора. От позицията, в която сме сега, ние не можем да направим повече.

Политиката ли е новото шоу

Човек като него, създал, развил и управлявал успешен развлекателен бизнес две десетилетия, може би ще се справи и с мениджмънта на телевизия от мащаба на bTV, в която работят малко над 220 души – близо четири пъти повече от хората, ангажирани с „Шоуто на Слави“. Собствеността на значима медия дава много по-голяма власт от тази на малка парламентарна група. В единия случай имаш бич, в другия – намордник. Защото ако реши да се пробва в политиката, едва ли ще има друга роля освен на патерица на някоя от големите партии в момента – ГЕРБ или БСП.

В момента прогнозите на прорицателите, които предсказват политическо бъдеще на Слави Трифонов, вървят от група от десетина души в българския парламент до трета политическа сила. Второто би се сбъднало само ако някое извънредно събитие – голяма афера, признание или скандал – довърши започнатото чрез „Апартаментгейт“ и „къщите за гости“ без гости и предизвика предсрочни избори заедно с местните наесен.

Преди да нагази с двата крака в политическото, Трифонов ще трябва да отговори на въпроса кой му плаща за това – или поне сценаристите да измислят приемливо обяснение. Нали сам каза, че като шоумен винаги е бил честен с нас, а „откровеността е най-добрата политика по принцип“. Въпреки че е състоятелен човек с ясен произход на богатството си, едва ли ще вложи собствени средства в начинание, което би изисквало значително по-голям ресурс от този за организацията на подписите за референдума.

Не че сме питали Бойко Борисов откъде е взел парите за старт в политиката. Освен ако не вярваме в лакърдиите как двамата с Цветан Цветанов си заложили домовете – къща в Банкя и апартамент от 85 кв.м в столичния квартал Дианабад, и взели два заема от по 440 000 лв. от Банка ДСК, за да се яви ГЕРБ на парламентарните и на европейските избори през 2009 г.

Въпросът за парите е сиамски близнак с другия:

С кого ще си партнира

Как с кого, с омбудсмана Мая Манолова, е отговорът по подразбиране. Хъшът и защитничката на унижените и оскърбените. Двамата са пакетирани заедно поне от година, а след като амбициите на Манолова за кандидат-кмет на София бяха порязани, тя може и да продължи към друг политически връх. Само че за целта трябва да има партия, партията да е изградила структури, а структурите да имат грижата да агитират и работят за избиратели. Цветан Цветанов знае как.

А ако това не е отговорът по подразбиране? Значи, ще е с други партньори.

Макар преди години Трифонов и Борисов да си развалиха отношенията заради един имот, не пречи да намерят отново общ език. Имат повече прилики, отколкото разлики, а една е от особено значение – бива ги да демонстрират политиката на твърдата ръка. Освен това „децата на народа“ се котират на родната политическа сцена, както и антисистемните играчи – тези, които се обявяват срещу статуквото, за каквито се представяха и Волен Сидеров, и Николай Бареков, и Яне Янев. Колеги припомниха и Жорж Ганчев, и Любен Дилов – в крайна сметка няма ограничения за това какъв да е по професия и кариерно развитие политикът.

Историята – старата и новата – показва, че извън монархиите, когато управленци са били и хора с ментални нарушения, напълно неконтролирани и неконтролируеми, властелини единствено по силата на наследения трон, в демократичните държави актьори, комици, бизнесмени, търговци на недвижими имоти и пр. могат да станат политици и дори управляващи. В днешния свят, когато наблюдаваме как залязват старите върхушки, а движения срещу елитите се появяват практически във всяка държава, новите играчи, които показват достъпност, говорят на разбираем език и приличат на „съседското момче“, са приветствани повече от всякога.

Кауза или…

Досега Слави Трифонов е успявал да използва политическите промени и да застане на страната на тези, които идват на власт. При това – да го направи със замах, да нахъса хората така, както направи на един митинг през размирния януари 1997 г.: „Искам да предупредя всички управници сега и за в бъдеще, че ако не внимават, ще се случи какво – ще настане боят!“ Виденов и БСП падаха от власт, задаваше се новото управление на СДС и Костов. Което не попречи година по-късно, през февруари 1998 г., „Хъшове“ да падне от БНТ заради пилотното си и скандално предаване, в което бяха намесени и газ, и „Мултигруп“, и „Надето Михайлова“, танцуваща на кол, и Иван Костов, който краде часовник от Хелмут Кол.

Сега, обявявайки, че ще раздаде на почитатели подаръците, оставени от гости на шоуто, Слави Трифонов успя да повиши интереса към себе си – и към предаването, в оставащите три месеца до края на шоуто. Тази лотария е къде-къде по-интересна, особено с мерцедеса, който е голямата награда.

Преобладаващото мнение е, че Трифонов и компания изпуснаха момента да се втурнат в политиката. Аргументът за това е успешната кампания със събраните подписи за референдум, когато „Шоуто“, неговите сценаристи и шефът им Слави Трифонов се оказаха сериозен фактор в българската политика. Те спечелиха над 2,5 милиона граждани, гласували за референдума, което е с близо милион повече от най-добрия резултат на ГЕРБ – при появата им на парламентарните избори през 2009-та. Допреди три години социолозите даже включваха в проучванията си „евентуална партия на Слави Трифонов“.

Влизането в политиката обаче демаскира. В телевизията имаш ефир и аудитория от стотици хиляди всеки делничен ден, твоята гледна точка често става тяхна гледна точка, но в политиката такава диктатура не може да ти се удаде.

За шоуто като за шоу

Да, в последните 4–5 години шоуто загуби – изтъркаха се съвсем шегите, пошлостта преобладаваше, цинизмът граничеше с простащина, изобщо шкембе чорба с много чесън и люто. Напуснаха комици, които обаче така и не успяха да конкурират „Шоуто на Слави“. Впрочем никой не успя. През годините в различните телевизии се пробваха различни формати, които днес можем да си спомним само с помощта на Google.

В тези близо 19 години, почти колкото шоуто на Опра Уинфри, имаше интересни гости, забавни моменти, добра музика – всичко, каквото трябва да има вечерно токшоу, и пиков рейтинг доста дълго време. Независимо дали гледаме шоуто, или не го гледаме, Слави Трифонов ще ни липсва. Дори и заради толкова нашенското мразене, завист и плюене по „чалгаря“ по форуми и социални мрежи и предвкусване на провала му в политиката, ако реши да се впусне.

Но най-напред ще липсва на bTV – с какво да запълни късния праймтайм. Телевизията, чието бъдеще е още неясно, не е готова за тази липса и може би ще излезе от положение с някоя филмова поредица. По каналите на медийната група продължават да се въртят повторения на шоуто.

Независимо дали Трифонов е избрал политиката, или не, време беше да се оттегли от правенето на шоуто. Дори и да пълни националния стадион „Васил Левски“ и зала „Астория“ в Лондон, младежката аудитория живее във времето на интернет и на стрийминг услугите.

За негова чест е редно да се припомни, че от школата на „Шоуто“ излязоха звезди – артисти и певци, които продължиха кариерата си. Това, което е известно в шоубизнеса, е, че Трифонов се грижи за хората си – и възнагражденията им, което не се чува за конкурентите му. Не е тайна голямото му его. Нито филантропията му – известно е, не от него, че е помогнал и помага на много хора с лични средства.

И въпреки че говори за „медийна свобода“, шоуто му не е медия. През годините видяхме много от политическата конюнктура и задкулисно договаряне с политически щабове.

Факт, че интервюто с Бойко Борисов беше провал, както и останалите беседи с първите хора в държавата. Но през юни 2005 г. на дивана при Слави Трифонов, в едно любопитно интервю, лидерът на ДПС Ахмед Доган каза, че всяка партия си има обръчи от фирми.

Сега въпросът е: след като стърча в шоубизнеса, ще се изкуши ли Слави да стърчи в политиката? За негово добро – надяваме се, не.

Заглавна снимка: Стопкадър от концерта „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и „Ку-Ку Бенд“ от юни 2017 г.