Държавата ни е престъпник

Няма българин, който да не е разбрал, че когато държавата е пропита от корупция, това е не само проблем на морала, на репутацията на страната, нито на незаконното забогатяване на държавни чиновници и магистрати, а представлява пряк риск за живота на хората. Смъртта на 12-годишната Сияна на пътя Телиш–Радомирци освети публично най-бруталната машина за убийства – самата държавна система. В състоянието на пътищата – некачествено построени и неподдържани, се оглежда българската корупция. А в органите на реда и правораздавателните институции – нейната безнаказаност.

Когато бащата на Сияна Николай Попов казва, че българската държава е опасна за гражданите си, че убива децата си, това е истината, не просто реакция в състояние на шок. Ако не беше така настойчив, смъртта на единственото му дете щеше да е част от статистиката – тези близо 30 български деца, които губят живота си в катастрофи всяка година. 

Според доклад на УНИЦЕФ средно на ден в света загиват около 500 деца на възраст от 0 до 19 години в резултат на пътнотранспортни произшествия, като над 90% от случаите са в държави с ниски и средни доходи. 

Медиите и човешкият образ на трагедията

Този път медиите поставиха трагедията в центъра на новинарските си потоци не само за да попитат как се чувстват опечалените и да отделят по две минути на репортаж от мястото на катастрофата и реакциите. За съжаление, обществото често реагира по-силно и масово само когато една трагедия придобие медийна видимост. 

Смъртта на дете (на пътя) никога не е маловажна, но когато бащата на Сияна се появи по новините – със силни думи, емоция и лице, което хората могат да видят, за да му съчувстват, трагедията получи човешки образ. Наред с това Николай Попов посочи с пръст виновните – лошите пътища, отговорна за които е държавата, и липсата на контрол, за което вина носи отново държавната машина.

Гражданският натиск чрез протести, които ще продължат и на 12–13 април под наслов „България няма повече деца за убиване“, доведе до разкритията, че с действията и бездействията си държавните органи изчерпват най-малко един текст от Наказателния кодекс, например чл. 122 за „причиняване на смърт по непредпазливост“. Тоест не са целили смъртта на когото и да е на пътя, но са я причинили в резултат на небрежност, небрежно поведение или неспазване на законови задължения (поддържане на пътищата, контрол и др.). Със сигурност ще се открият и още нарушения, ако следствието и прокуратурата си свършат работата. 

Фактите

На пътя Телиш–Радомирци, част от първокласния път I-3, свързващ Ботевград и Плевен, не е правен основен ремонт от 2002 г. За изминалите 23 години само е изкърпван тук-там. От месеци по него е пренасочен и целият транзитен трафик от двата моста на Дунав, тъй като пътят Мездра–Ботевград е затворен за реконструкция.

Политиците започнаха с взаимните обвинения. Настоящият регионален министър Иван Иванов (БСП) хвърля вината върху други преди него, например служебния министър Иван Шишков (2022–2023), който в качеството си на експерт обвини огромния поток от тирове. Друг министър на строителството, понастоящем депутат в 51-вото НС – Андрей Цеков (ПП), част от кабинета „Денков“, даде някакво обяснение. Още през 2022 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) установява, че участъкът е в „изключително лошо експлоатационно състояние, което не може да бъде поправено чрез превантивно или текущо поддържане, а изисква основен ремонт“. 

Обявена е обществена поръчка за технически проект за основния ремонт за 1,063 млн. лв., разплатена е до пролетта на 2024 г., но въпреки това АПИ не е възложила този ремонт. Но пък възлага 35 000 кв.м кръпки. През лятото на 2024 г. Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата изпраща доклад на АПИ, че участъкът е с повишена аварийност и висок риск за пътнотранспортни произшествия. Въпреки това първото съобщение на АПИ на 1 април, след като тирът удря насрещно движещия се автомобил, в който пътуват бабата, дядото и Сияна, е, че пътят е в добро експлоатационно състояние, защото се разпространяват „манипулативни твърдения за пътния инцидент“. 

Регионалният министър Иван Иванов не иска оставката на председателя на Управителния съвет на АПИ Йордан Вълчев, която пък поискаха от ПП–ДБ (вероятно в опит да се разграничат от Вълчев). Вълчев бе назначен в управата на АПИ със заповед на министър Андрей Цеков, чиято трудова биография е тясно свързана с „Главболгарстрой“. А при служебния кабинет на Димитър Главчев Вълчев оглави АПИ. И сега нагло заявява, че в предходните години не е извършвана нормална пътна поддръжка в участъка, вместо да даде обяснения защо не е разпореден ремонт, а кръпки.

И тъй като няма как да се размине без наказани служители, от АПИ е уволнен шефът на „Поддръжка на пътната инфраструктура“ Даниел Иваничков с прозвище Касичката според бащата на Сияна.

А лидерът на ГЕРБ и Велик-строител-на-пътища Борисов жалее за асфалта.

За 1300 години България никога не се е славила с добри пътища. Само толсистемата може да дисциплинира водачите – и скорост, и товари.

Обещанията

Основният ремонт на пътя Луковит–Плевен ще започне веднага след като се осигури проходимост между Ботевград и Мездра и се пусне лот 1 на АМ „Хемус“, обеща регионалният министър. Според него участъкът Ботевград–Мездра ще бъде пуснат за движение в края на юни и трафикът, който сега минава покрай Телиш, ще се върне в „естественото си трасе“. Очаква се цялото трасе Ботевград–Видин да бъде готово до 2029 г.

Първоначално завършването на скоростния път между Мездра и Ботевград бе планирано за 2025 г., но срокът беше удължен до юни 2026 г. Причините за забавянето включват появата на седем свлачища по трасето, за които се изготвят технически решения и укрепителни проекти. ​

Дори и магистрала „Хемус“ да беше готова, щеше да е още по-лошо копие на „Тракия“ при тези кражби и теглене на милиони в чували.

Правителството обяви 37 мерки в опит да намали с 20% жертвите на пътя и срещу всяка една от тях са посочени срок и министър, отговорен за изпълнението ѝ. Кабинетът би могъл да спечели значителен ресурс обществено доверие, ако изпълни и част от тях, например да се ремонтират набелязаните 36 високорискови участъка и камерите на толсистемата да се ползват за установяване на шофьори нарушители. Ако нещо би гарантирало по-дълъг живот на правителството на Росен Желязков, това е успехът във войната по пътищата, не еврозоната.

Сега оборудваме 6 денонощни поста, в които ДАИ, МВР, НАП и горски служители ще дежурят по маршрутите на международните тирове и ще проверяват,

съобщи вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.

За трикратния премиер Бойко Борисов проблемът е във високата скорост, тоест в неспазването на законите за движение по пътищата. Борисов не споменава некачествената пътна настилка, която не отговаря на стандартите за сцепление, нито пък защо по високорисковите пътища не дежурят повече полицаи, което не би позволило на нарушителите да остават безнаказани, докато не убият някого. Изтритата маркировка и липсващата сигнализация на пътя Телиш–Радомирци бяха сложени след смъртта на Сияна. 

Има един въпрос, чийто отговор никога няма да научим:

колко от милиардите, отпуснати за пътища в последните 15 години, още от времето на Бойко Борисов, действително са вложени в пътища, а не в чували.

Ако на чувалите с кеш не се сложи край, чувалите с трупове ще стават все повече.