Тоест

Тази седмица България е Пловдив и Пловдив е България. Поне би трябвало. И заради официалното начало на програмата „Европейска столица на културата“, и заради слогана #Заедно, с който градът спечели тази титла. През 1885 г. с нагласа за заедност пловдивчани обединиха България.

Сто трийсет и четири години по-късно градът е по-разединен от обичайното. Това сякаш е и единствената теза, около която се сближават мненията на няколко пловдивчани от различни сфери, които попитахме: „Как Пловдив посреща годината като Европейска столица на културата?“ Всъщност вероятно е много добра новина, че тема, свързана с културата, е във фокуса на делничния обществен дебат. Дебат, който със сигурност трябва да продължи.


Общественото мнение след празниците бе привлечено и от инцидента на Черни връх, който ние умишлено пропуснахме. Вместо това тази седмица го ползваме като повод да провокираме размишления под друг ъгъл и на друга плоскост – тази на личностната психология. В стремежа да се опитваме по-често да разбираме тези от другата страна на вратата, колкото и различни да ни се струват. По темата прочетете текста „Отворено/затворено: за вратите и хората“ на Димитър Механджиев.


В тази връзка нямаше как да не ни направи впечатление една друга кампания, която има точно обратната цел – да поляризира и разделя обществото ни, противопоставяйки една група от него на друга. За пореден път. И защото вече мирише на избори. В „Няма страшно. Това е просто предизборна кампания“ Светла Енчева ни разказва за контрабилбордовете на Движение „Възраждане“.


Тема на седмицата безспорно е и решението на правителството да поиска от парламента мандат за преговори за купуването на бойни самолети F-16 за българската авиация. В тази връзка потърсихме мнението на доц. Велизар Шаламанов – военен експерт и бивш министър и зам.-министър на отбраната. С него разговаря Венелина Попова.


В рубриката „Глобално село“ тази седмица Огнян Цветков засяга теми от Тайван, Бангладеш и Судан, които почти не намериха място в българския новинарски поток. Това, което ги свързва, са изборите, протестите и политическата нестабилност и в трите държави.


Нева Мичева

И накрая, не може да не завършим оптимистично с поредния отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. Този път дискусията е дали има как да си хем умен, хем послушен. Нева Мичева казва: „Ние, преводачите, обичаме да повтаряме: „Зависи от контекста.“ Фраза жокер, валидна за почти всичко. Умно ли е да се подчиняваш? Глупаво е да се отговори само с „да“ или „не“. Едно време, когато допускахме грешка заради сляпо подражание на някого, възрастните ни триеха сол на главата с въпроса: „Ами ако ти кажат да скочиш през прозореца, ще скочиш ли?“ Е, зависи от контекста. Ако онзи, който ти казва да скочиш през прозореца, е пожарникар, най-вероятно точно това трябва да направиш…“


Приятно четене!

Тоест

Тоест

Интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, обмислена и честна журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации.