Първата седмица на юли започна с треска около разпределянето на ключовите постове в европейските институции след отминалите избори за нов Европейски парламент. Независимо дали сте останали с усещането, че наблюдавате засукана шахматна партия, или политическа бурлеска, без значение дали резултатът след всичко това ви харесва – надделява сякаш убеждението, че трябваше да се случи друго. И по-важното – по друг начин. Странно е, че с това изглежда да са съгласни и всички замесени в сътворяването на случилото се.

Българският премиер Бойко Борисов също се разписа в историята по начин, който категорично привлече вниманието на международните медии. Но очаквано – не с хубаво. Венелина Попова обобщава „Брюкселските шпагати на Борисов“ в кратък политически коментар.

А кои в крайна сметка ще бъдат ключовите властови фигури през следващите години в Европейския съюз? Иглика Иванова обобщава за „Тоест“ акцентите от надпреварата на кандидатите за петте основни ръководни поста в ЕС и особено за ключовия – този на председателя на Европейската комисия.

Не подминавайте и нейния анализ на дезинформацията в рамките на ЕС и резюмето ѝ на доклада на ЕК по темата от миналия месец.

Догодина предстоят нови президентски избори в САЩ, затова по традиция кампанията там вече започна. Александър Детев представя основните кандидати на Демократическата партия, както и нагласите и очакванията към тях след първите дебати, излъчени на живо по NBC News.

Една от темите, които на приливи и отливи редовно заемат част от вниманието на българския обществен дебат, е какво да пише в учебниците по история. Дали обаче достатъчно задълбочено вникваме в нея? Светла Енчева поглежда към темата под друг ъгъл в анализа си „Учебници по чувствителност“.

Шест години след началото на гражданските протести от лятото на 2013 г. Емилия Милчева се пита дали това е най-големият прилив на гражданска съпротива, на който е способно обществото ни днес. И какви са причините или обясненията за това. Прочетете авторската ѝ гледна точка в статията „На крак, о…“

Време е и за нов материал от рубриката ни „Китай отвътре“. Този път ви предлагаме критичния публицистичен текст на писателката Шън Къ-и относно политиката за ограничаване на раждаемостта и промените в нея през 2015 г., които, за жалост, продължават да са проявление на абсолютния контрол от страна на властта в Китай над женските тела. Статията е публикувана на английски и китайски в „Ню Йорк Таймс“, а сега може да я прочетете и на български език благодарение на преводача и съставител на рубриката Стефан Русинов.

И накрая, понеже сме в разгара на сезона на сватбите, нека завършим с материал на Люба Гъркова, която се разрови в етнографски източници, за да провери кои от „традиционните“ сватбени ритуали, които са толкова популярни днес, имат наистина български корени и дали чупенето на погачата не е измислица на съвремието ни.

Приятно четене!