Мъдростта не е натрупване на факти, а по-задълбочено вникване в големите истини. […] Ако проучите бедността, ще попаднете на обезправени жени. Ако проучите благоденствието, ще откриете жени, които имат сила и власт и я използват.

Когато жените могат да решават дали и кога да имат деца, когато могат да решават дали, кога и за кого да се омъжват, когато те имат достъп до здравни грижи, когато сами преценяват колко неплатен труд да полагат, когато получават желаното образование, вземат необходимите за себе си финансови решения, радват се на уважение на работното място, имат равни права с мъжете и се издигнат с помощта на други жени и мъже, които ни учат на лидерство и ни насърчават да заемаме по-високи постове, тогава жените благоденстват, а семействата и общностите им благоденстват заедно с тях.

Може да възприемаме всеки един от тези проблеми като стена или като врата. Мисля, че аз вече знам по кой от двата начина да ги възприемам. В сърцето и съзнанието на придобилите сила жени днес „всяка стена е врата“.

Нека заедно да разрушим стените и да минем през вратите.

Мелинда Гейтс, „Няма връщане назад“
прев. Надежда Розова, изд. „Обсидиан“, 2019

Започваме редакционния си текст с този цитат на Мелинда Гейтс не само защото книгата ѝ предстои да излезе на български език идния вторник. През изминалата седмица щатът Алабама прие най-строгите ограничения на правото на аборт, приемани досега в САЩ. Факт, който може и да изглежда далечен, но е тревожен знак за регрес по отношение на правата на жените, извоювани и отстоявани трудно и до днес. А в днешния свързан свят нищо не е твърде далеч.

В сходен контекст започнахме този брой още вчера с извънредното публикуване на обширното изследване в две части на Йоанна Елми по темата за публичната истерия около Националната стратегия за детето 2019–2030 г. Считаме темата за изключително важна, включително извън контекста на конкретния казус.

Или както друг наш автор по същия повод коментира: „В обществото ни се използва модел на пропаганда и дезинформация, който цели да разруши демократичната култура и мислене, доколкото такива изобщо има у нас. Стъпвайки на неинформираността и разрушеното доверие в публичните институции, използвайки перверзните ефекти на комуникацията в интернет, инструментализирайки естествените страхове на хората за децата им, този модел прилага по учебник ментално отравяне на обществената среда.“

Това са думи на експерта по право на ЕС доц. д-р Христо Христев, чиято лекция „Европа под въпрос(и)?“, изнесена в Университета на Лотарингия, продължаваме да публикуваме в адаптиран превод на български и тази седмица. Днес може да прочетете втората част, озаглавена „Какво е Европа за гражданите?“. Очаквайте последната, трета част в следващия ни брой идната събота.

🎧 Извън обичайния си ритъм е и подкастът ни „Паралели и меридиани“, а причината, разбира се, са изборите за Европейски парламент следващата неделя. Миналата седмица отправихме поглед към предизборната ситуация във Великобритания, Франция и Холандия, а в новия ни епизод Александър Детев обсъжда евроизборите и кампанията в Австрия и Германия с Иван Пранджев, член на австрийската либерална формация НЕОС, и Боян Юруков, който живее в Германия и е ангажиран с гласуването на българите зад граница.

Но това не е всичко. Специално за „Тоест“ се съгласи да даде интервю белгийският режисьор Лоде Десмет, автор на документалния филм Brexit: Behind Closed Doors, който бе излъчен на 8 и 9 май по BBC4 и проследява детайли от кухнята на преговорите между ЕС и Великобритания. Чуйте го в новия ни подкаст епизод.

На същия 8 май, но у нас, парламентът гласува на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които на практика разшири обхвата на неизбежната отбрана. Проблемът е, че според юристи промените противоречат на Конституцията на Република България и на Европейската конвенция за защита на правата на човека, а предложенията на „Обединени патриоти“ отново експлоатират страховете на хората и недоверието в институциите. В тази връзка прочетете материала на Светла Енчева „Колко неизбежна е „неизбежната отбрана“?“.

Иначе, не че недоверието в институциите у нас е безпочвено. Особено когато непрекъснато доказват, че мерят с двоен аршин. Може ли дребна грешка в данъчната ви декларация да превъзбуди НАП така, че буквално да ви докара инфаркт? Уви, точно това се е случило с документалистката и наша авторка Малина Петрова. А историята ѝ разказва Венелина Попова.

Да не си помислихте, че някой се е извинил за причиненото неудобство и здравословни грижи? Не, разбира се. Но пък за сметка на това прошка от съпартийците си през седмицата поиска не кой да е, а Ахмед Доган. Разбира се, излишно е да се впечатляваме от този акт, подгизнал от фалш и неискреност, но пък е редно да се запитаме какво стои под повърхността. Прочетете коментара на Емилия Милчева „Кой ще прости на Доган“.

И накрая, нека ви разходим до Париж. Пролетта е най-подходящият сезон за това. Текстът ни обаче не е пътепис, а поредният материал от рубриката ни „Градове за хората“. Георги Велев разказва за урбанистичната еволюция на френската столица в статията си „Новата парижка революция“.

Приятно четене и слушане!