<< Към част първа

Ако трябва да отговорим на въпроса има ли защо да търсим заедно преодоляването на трудностите, пред които е изправен днес Европейският съюз, вероятно най-убедителните аргументи в подкрепа на това процесът на европейска интеграция да продължи, са свързани с всичко, което Обединена Европа даде и дава на гражданите от своето възникване и развитие до наши дни. И в това отношение трябва да се подчертае, че особено значим е приносът на ЕС за страните от Централна и Източна Европа.

Безпрецедентен период на мир, свобода, социален прогрес и възходящо икономическо развитие

Европейският съюз е част от нашия живот от десетилетия. Дори в „новите“ държави членки от Централна и Източна Европа вече има поколение, което не си спомня или не знае нищо от времето преди присъединяването на държавите ни към ЕС – от целия процес на преговори, сближаване на законодателствата, от всички усилия, които обществата ни осъществиха, за да постигнат историческата цел да станат част от европейската интеграция. Забравени са ограниченията за пътуване в друга държава и дългите опашки пред посолствата на държавите от ЕС, на които се чакаше от ранни зори за виза, за да се отиде за няколко дни до свободното общо европейско пространство. Необходимостта да получиш разрешително, за да пребиваваш, учиш или работиш в друга държава, която съществуваше, преди да бъдем част от европейската интеграция.

Пътуването за уикенд или почивка до друга държава в Европа вече е част от нашето ежедневие. Финансирането, предоставяно от фондовете на ЕС за цели от обществен интерес, е по-познато и по-достъпно за частни субекти от финансирането от националния бюджет, доколкото такова изобщо съществува. Общият бюджет на Съюза подкрепя и допълва националните политики в много области, като земеделие, регионално развитие, транспорт, научни изследвания и иновации, висше образование, социална проблематика, което е от особено значение за по-бедните държави в Съюза.

И въпреки всичко това въпросът какво прави Европа за нас продължава да се поставя. Затова в навечерието на изборите за Европейския парламент, които несъмнено представляват най-значимият момент на формиране на обща воля за развитието на ЕС и с оглед на всички трудности, пред които европейското обединение е изправено, все пак си струва да си дадем ясна сметка за най-същественото, което ЕС е дал и дава на всеки от нас, гражданите на Европа.

Макар да е казвано много пъти, никога не трябва да забравяме и да се уморяваме да напомняме, че европейската интеграция осигури на гражданите на всички държави в Европа, които днес са и граждани на ЕС, най-дългия период на мир, който историята на нашия континент познава от векове. Без този траен мир изключителното икономическо развитие, благоприятните условия на живот и всички останали предпоставки за запазване на европейския модел общество, основан на върховенството на правото, плурализма на идеите и демокрацията, не биха били възможни.

Европейското обединение и връщането на държавите от Източна Европа в Европа

За страните от Централна и Източна Европа, които в продължение на почти половин век бяха подчинени на тоталитарен модел на управление, доминиран от режима на съветския комунизъм, и откъснати от общите тенденции на развитие на Европа и свободния свят, европейската интеграция даде дори повече. Присъединяването на държавите от тази част на континента към ЕС беше мощен, основен и определящ фактор на демократизация, икономически растеж и излизане от мъртвата зона на влияние на Москва.

Ресурсите, отделени от европейския бюджет за реформиране на икономиките, институциите, публичната система и гражданското общество на бившите комунистически държави, бяха основен фактор за промяната в нашите общества, за установяването на необходимите условия за изграждане на пазарна икономика и постигане на висок и устойчив икономически растеж. Без помощта на ЕС историческият скок, който Централна и Източна Европа направи в своето развитие спрямо десетилетията преди това, не би бил възможен.

Различните възможности за свободно движениe, гарантирани на гражданите на ЕС, за да учим, работим и живеем в страна, която изберем, за да се радваме на нещата, които харесваме и докосват сърцата ни, са станали естествена и неразривна част от нашия живот. Без дори да се замисляме как бихме живeли, ако между нашите държави се издигнат граници, ако загубим правото да пътуваме свободно между тях.

Социалният капитал, който свободното движение в Европа създава, е изключително значим фактор за развитието на отделните страни в ЕС, особено на тези държави от Съюза, които са по-назад от общото ниво на развитие. Именно това свободно движение и в двете посоки и обвързване на обществата е най-ценното нещо, което европейската интеграция дава. Без това взаимно свързване на хората, което европейското обединение позволи, бившите комунистически държави не биха могли действително да преодолеят неофеодалния модел на общество на институционализирана несвобода, който Москва наложи след края на Втората световна война, откъсвайки държавите от Централна и Източна Европа от естествения им път на развитие, от мястото, което обективно имат в Европа.

Членството на държавите от Централна и Източна Европа в ЕС е също така мощен фактор за еволюция и израстване в юридически план, за сближаване на правните системи на нашите държави и установяването на правен порядък и модел на публично регулиране, който почива на защитата на правата на човека, правната сигурност, равенството на гражданите; на действителни ефективни гаранции, че публичната власт няма да бъде упражнявана произволно, държавата няма да се държи като феодален собственик на своите граждани, обществените ресурси няма да облагодетелстват основно тези, в чиито ръце в даден момент се намира кормилото на управлението.

Запазване и развитие на европейския обществен модел

В този контекст, въпреки всички дефицити и трудности, които ЕС има, и отвъд пропагандата, развивана от крайните политически и обществени кръгове в Европа с помощта на външни сили, които целят да отслабят и разпаднат европейското обединение – не трябва да губим ясната представа, че европейската интеграция е най-важното средство, с което разполагаме, за да запазим и развием този модел на общество, който позволи на Европа да има изключителната си роля и място в израстването на човешката цивилизация. Обществен модел на свобода, ефективно гарантирани и приложими основни права, плурализъм на идеите, частна собственост и свобода на икономическа инициатива, толерантност и ефективно равенство пред закона, но също така включващ премерена публична регулация, основана на солидарността и съвместното решаване на общите проблеми. Този модел на общество, който дава собствения облик на Европа и европейската демокрация спрямо всички други свободни общества извън нашия континент.

Запазването и развиването на европейския обществен модел е невъзможно без общо действие в рамките на ЕС. Както поради външните фактори и рискове, които го поставят под въпрос – враждебна и агресивна политика на трети страни, икономическа експанзия на държави и икономики, които конкурират европейския бизнес, обективни проблеми, които надхвърлят националните граници, като очертаващата се климатична криза или масовите миграционни потоци; така и поради „вътрешни“ фактори, като генерализирането на корупцията в някои държави от ЕС, проблемите на бедността и маргинализацията на големи групи граждани, ерозирането на гражданската и демократична култура, абсолютното преследване на печалба, съчетано с нежелание да се носи каквато и да е отговорност към обществото, да се спазват установените мерки на защита на слабите страни в икономическите отношения и в обществото – потребители, работници и служители, болни хора и лица с увреждания.

Илюзорно е да се смята, че дори големите държави в Европа, като Германия, Франция или Италия, могат да запазят самостоятелно европейския модел общество. Да запазят и развият витална обществена система, която просперира в глобализирания свят. Още по-опасно е да се вярва на сирените, които пеят, че това може да стане чрез връщането на границите, издигането на стени, изолирането ни от другите в Европа или от света.

И ако все още се съмняваме какво ни дава и защо ни е необходима Обединена Европа, добре е да си поставим честно въпросите:

Как отделните държави на европейския континент, сами и без мащаба и възможностите за консолидирано общо действие, които осигурява ЕС, ще преодолеят проблемите, които надхвърлят националните граници или дори границите на един континент? Как точно ще успеем чрез национален егоизъм и високомерие, граници, визи и изолирани до отделни страни решения да вървим напред във време, когато икономиката, комуникациите, но и проблемите, които заплашват бъдещето, не познават национални граници?

Честният отговор на този въпрос е, че такъв път напред не съществува.

Към част последна >>


Настоящата публикация е втората част от лекцията „Европа под въпрос(и)?“, изнесена от автора в Университета на Лотарингия по покана на Европейския университетски център и Градската агломерация на Нанси.

Заглавна снимка: Priscilla Du Preez

Христо Христев

Христо Христев

Юрист, преподавател по право на ЕС в СУ „Климент Охридски“ и адвокат в Софийската адвокатска колегия. Автор на две самостоятелни книги по проблематиката на правото на ЕС, на множество статии и на преводи от френски език. Вярва, че човек се осмисля с това, което прави за другите, и че най-важният дълг на всеки е да не остава безучастен пред липсата на добро и справедливост по своя път.