„Правителството ви е бавноразвиващо се.“ Така завършва писмото, с което няколко медии получиха през седмицата линк към архив с данни, измъкнат от НАП заради уязвимост в информационната система, а навярно и в политиките им за сигурност. Това за правителството ни, уви, е известно отдавна и трудно впечатлява някого. А случилото се е ярко доказателство за повсеместната некомпетентност и безхаберие, в което е потънала държавната ни администрация. Точно година след като миналото лято се срина Търговският регистър. Без външна намеса. И както тогава, в ход е кампания по омаловажаване на случилото се.

Проблемът стана още по-сериозен заради неадекватността на няколко медии, които показаха в репортажите си линка и паролата към откраднатите данни, вследствие на което те получиха мащабно разпространение. А вътре има информация за огромeн брой хора – лична, финансова, фирмена, – последиците от разкриването на която тепърва ще понасяме на гърба си. Парадоксът е, че хакерите проявиха повече гражданско съзнание и отговорност, селектирайки получателите си – сред последните, за съжаление, бяха и медии, които без замисляне натиснаха „ядреното копче“. Престъпление, което сякаш не искаме да забележим.

Вероятно ще следим развитието на събитията и през следващите седмици, а сега започваме с коментара на Емилия Милчева „Мюретата на #НАПлийкс“.

Темата за намаляването на субсидиите на политическите партии и в същия момент отварянето на вратата за финансирането им от бизнеса към този момент приключи, както прогнозирахме – набързо, без сериозна дискусия и в сговор между ГЕРБ и ДПС. Президентът наложи вето, което вероятно ще бъде отхвърлено. Венелина Попова обобщава детайлите по темата, които е добре да бъдат внимателно осмислени и наблюдавани. Особено в контекста на приближаващите местни избори тази есен.

И понеже сме в година на избори, още нещо, върху което те дават пряко отражение. Явор Алексиев анализира очевидното предизборно задържане на нивото на местните данъци, гледайки данните за шест години назад, които обхващат и предходните избори за кметове и общински съветници. Той предрича какво можем да очакваме през 2020 г., когато настоящите избори вече ще са история.

Възмущението срещу кампанията „Направи го сега“ утихна. „Защо се възмутихме чак сега?“ обаче остава напълно валиден въпрос, чийто отговор търси в материала си тази седмица Светла Енчева. И симптом на развитие в положителна посока ли е тази сякаш нова чувствителност в обществото ни?

В началото на юни отбелязахме 30-годишнината от прегазването на стремежа към демокрация в Китай през 1989 г. Масови протести разтърсват Хонконг през последните седмици, тъкмо 30 години след клането на площад „Тиенанмън“. Десислава Милева търси паралели и пресечни точки между двете събития в интервюто си с Лун Джан – свидетел и участник в протестите на площад „Тиенанмън“, успял да се спаси във Франция, където преподава китайска цивилизация и икономика в Университета на Сержи-Понтоаз.

Тази седмица завършваме с още нещо, което има своите сечения между миналото и настоящето – панелните жилища в Източния блок. Възможно ли е в еволюцията на панелните комплекси да има повече смисъл, уют, а и своеобразна съпротива, отколкото сме свикнали да смятаме? Йоанна Елми проследява темата заедно с американската архитектка Мегън Луенбърг, която се заселва в жилищния комплекс „Тракия“ в Пловдив, за да направи своето антропологическо и архитектурно проучване, и с Мария (Мия) Новакова, която е превърнала панелките в тема на своите фотографии.

И накрая, нека припомним, че редовно обновяваме публичните си отчети и начина, по който изразходваме вашите дарения за „Тоест“. Благодарим ви за подкрепата!

И приятно четене!