Ако Бойко Борисов иска да се запише в историята, неговият единствен шанс е приемането на България в Шенгенското пространство и в европейския монетарен съюз. Емилия Милчева посочва всички ползи от това, но и подсказва защо Борисов е и уморен, и гневен – друг ще харчи складираните 18 милиарда евро във валутния ни резерв, когато с приемането на еврото той вече няма да ни е необходим… Продължаваме да висим в две чакални, а май-май премиерът ще си тръгне без лавров венец от Министерския съвет.

Отношението на правителството към еврото е „стъпка напред – две назад“, казва Радан Кънев пред Венелина Попова – и разсъждава за влиянието, което непоследователността на българските институции оказва върху мястото на България на световната финансова карта.

Какви външни и вътрешни влияния се преплитат по пътя към еврозоната? Защо финансовата ни система е подвластна на психологически феномени? Защо всички дискусии у нас се свеждат до препирня между полюси? Защо трябва да станем част от влиятелния клуб на страните, в които еврото е в обращение? Защото това е решението срещу хроничното ни изоставане, смята Кънев.

Твърде много патетика – това е диагнозата на Емилия Милчева за ситуацията у нас през тази седмица. Но и патетиката може да бъде рационално управлявана за користни цели: ето, министър-председателят Бойко Борисов постоянно спасява някого, за да се спаси самият той и да остане на този пост… Но дали ще се спаси от разследването на каталунските власти срещу него за участие в „международна схема за пране на пари“? Президентът Румен Радев поведе шествие към паметника на Апостола, което – напълно в тон с траурния повод – крещеше: „Мафия!“…

Във „Вместо новини“ Емилия Милчева коментира какви точно дефицити запълват тези и други политически жестове. Към патетичните реакции няма как да не добавим за пореден път и действията на одиозния главен прокурор Иван Гешев…

Специализирано или извънредно правосъдие, пита юристът и доктор по право Анастас Пунев. И продължава: „От откриването си през 2011 г. Специализираният съд стана още по-всеяден откъм видове дела, докато рамките на неговата компетентност се лашкат между бързането да се ремонтират закони и съучастническата дейност на Конституционния съд.“ По тази и още причини той разсъждава какво значи компетентност. И дали тя не означава всъщност власт.

Здравното и сексуалното образование в училище станаха поредният обект на медийна атака. Кой стои зад нея? Дали централният проблем в този случай не е липсата на рационален език, на който да говорим с подрастващите по въпроса, който всъщност най-много ги интересува – тяхното физическо и психическо съзряване? Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, споделя пред Марин Бодаков с какво застрашаваме децата, докато отказваме разговор по тези болезнени теми. „Понякога изпитвам трудност да опазя авторитета на институцията училище“, не се страхува да каже Красимира.

През 2020 г. светът отбелязва 80-годишнината от рождението на Пина Бауш. Днес името на знаменитата хореографка е не само синоним на танцовия театър, но и символ на радикалната промяна в разбирането на границите на танца и човешкото тяло през втората половина на ХХ век. „Танцувайте, танцувайте, иначе сме изгубени“, гласи заветът на тази феноменална жена, която ни напусна през 2009 г. Марин Бодаков разговаря с хореографката Мила Искренова за интелектуалното наследство на Пина Бауш и за нейното смирение, сложило основите на танцовата революция.

„Заздравялата кожа показва, че си оцелял. Колкото и да е било страшно.“ В пилотното издание на рубриката „На второ четене“ Севда Семер чете за нас книгата „Празното семейство“ на Колъм Тойбин (превод от английски Елка Виденова, изд. ICU, 2017). Какво можем да научим за копнежа от неговите разкази? А за емигрантите? А за любимия учител на Тойбин – Хенри Джеймс? Защо от семейството е останала само черупка? Дали можем като героите на Тойбин да се опознаем по-добре именно с тази книга, а не през четива за самопомощ? „Празното семейство“ ни очаква.

Приятно четене!